Не познавате историята на Massive Attack? Не сте единствени. Култовата група успя да избегне celebrity истерията и да запази до голяма степен едно анонимно ниво на слава в ерата преди социалните медии. Скрити в тяхната си ниша, феновете и критиците ги възхваляваха заради постоянството и оригиналността, с която подходжат към разпознаваемото си звучене. Още през 1991 година английското трио заявява пред Q Magazine: “Това е нашия начин да се насладим на изкуството си – като го правим бавно и анонимно.”
“Mezzanine” се появява на бял свят шест години по-късно и въпреки че е едва третия албум на Massive Attack, всички го смятат за кулминацията в творчеството им и до днес. Излизайки в момент, когато напрежението между членовете на групата е високо, записът бележи края на една ера, белязана от напускането на Mushroom и т.нар. “отпуск” на Daddy G. Въпреки редицата драми, музиката в “Mezzanine” разширява впечатляващо границите на просторния звук на Massive Attack.
Албумът започва с мрачния бас на “Angel”, който отстъпва бавно пред емоционалните вокали на Horace Andy. Подчертан от ехтящия бийт и неочакваните перкусии, мрачният лиризъм на Andy въздейства още с думите “You are my angel, come from above, to bring me love”. “Angel” е зрелищно начало и несъмнено най-тежката песен в “Mezzanine”, достигаща абсолютен триумф с драматичния си китарен рефрен.
Мрачният вайб продължава да се носи и из останалите парчета. Зловещата атмосфера е част от всяка една от 11-те композиции – от грънджа в “Risingson” до прокобната “Inertia Creeps”. Мъглата се разкъсва единствено по време на chill-out парчето “Exchange”, което се заиграва с лаундж усещане чрез любопитния семпъл от “Our Day Will Come” на Isaac Hayes – ярък, контраст с останалата част от албума.
Постиженията на “Mezzanine” не приключват с музиката. От аудио до естетика, проектът е изпипан до последния детайл. Обложката на албума – близък план на листорог бръмбар, заснет от Nick Knight и Tom Hingston, подсказва за ужасяващото внушение на съдържанието зад опаковката. Видеоклиповете, които придружават синглите са режисирани от иноватора Walter Stern, който залага на особенr концептуални пориви. Особено запомнящ се е образа на пеещия фетус в утробата на майка си във видеото към “Teardrop”.
Ако едно нещо блести силно в цялата тъмнина на “Mezzanine”, то това е непоколебимото чувство за иновация. Въпреки редицата важни семпли, разтърсващите вокали и барабани и онзи пронизващ бас, албумът успява да заимства, без да копира, отдавайки почит на редица вдъхновители, като същевременно налага и собствената си идентичност.