Албумите “Too Bright”, “No Shape” и “Set My Heart on Fire Immediately” често са разглеждани като героична градация, превърнала Perfume Genius в една от най-големите сензации на инди и арт поп сцените през последните години. След като откраднаха сърцата на критиците Mike Hadreas и дългогодишния му музикален и любовен партньор Alan Wyffels са решили да разтеглят границите си по-радикално от всякога в новия албум “Ugly Season”.
Имайки предвид, че записа е заченат като саундтрак за танцовата пиеса от 2019-та година “The Sun Still Burns Here”, би било лесно да категоризираме “Ugly Season” като страничен проект, а не като ‘обичаен’ албум на Perfume Genius. След началото на пандемията, обаче, Hadreas се затваря в студиото с любимия си продуцент Blake Mills и решава да даде нов живот на композициите с идеята да ги представи пред феновете си под формата на албум.
Нормално е в “Ugly Season” да търсите връзка и база за сравнение с предходните албуми на Perfume Genius, но най-близкото, което ще намерите до това са парчетата, които се отличават с най-експериментален подход. Ще откриете призрачността на “Choir”, както и импресионистичната ранимост на “Leave” и “Moonbend”, но тези референции са само отправна точка в албум, който ще ви погълне с деформирани звуци и неочаквани жанрови завои.
Общото между “Ugly Season” и останалите албуми на Perfume Genius e силния интерес на Mike Hadreas към темата за човешкото тяло и външния вид. В “Pop Song” той пее за разтегнати тела и разкъсана плът, но замечтания аранжимент прави думите му да звучи като божествена мечта, а не като размислите на евентуален сериен убиец. Грозотата, която винаги е била важна част от мечтаната куиър утопия на Perfume Genius, пък е водеща тема в заглавното парче. Текстът ни съветва да отхвърлим традиционните си разбирания за красота и да се отдадем на грозотата – “Turned from God, slick with rot, thick as vaseline, knee deep and filthy. Bitch, it’s ugly season and I love it.” Песента с реге инструментал е отявлена body horror фантазия, празненство на нов вид плът, а уродливостта се превръща в средство за свързване на едно по-дълбоко ниво.
Всеки оркестрален елемент, ефект върху гласа и синтезатор е използван с идеята да породи някаква емоция. Апокалиптичното “Hellbent” започва с хеликоптерни звуци преди да избухне в стена от екстремен и всепомитащ шум. На тотално противоположната страна от спектъра стои тихия и призрачен инструментал “Scherzo”.
Може да изпишем още много параграфи за странните територии, които композициите в “Ugly Season” окупират, но най-добрият начин да разберете албума е да го изслушате внимателно, да гледате късометражния филм на Jacolby Satterwhite и да си позволите да усетите песните с тялото си. Все пак Mike е посветил изкуството си на връзката между плът и емоция. Шестият албум на Perfume Genius не е абсолютен шедьовър, но заслужава признание заради рисковете, които поема.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.