Post Malone – AUSTIN

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Normani – DOPAMINE

По време на шестте си години във Fifth Harmony...

Charli xcx – BRAT

През последните месеци "BRAT" се превърна в нещо повече...

AURORA – What Happened to the Heart?

Колко често сте чували някой да нарича звученето на...

NATHY PELUSO – GRASA

В разнообразния свят на поп музиката е изненадващо, че...

Share

С “AUSTIN” Post Malone официално слага край на дебата, дали е окей да го категоризираме като поп звезда, “rockstar”, хип-хоп артист или каквото и да било друго. През 2023 година американецът предприема изненадваща крачка, която трудно бихме могли да предвидим преди години, когато той работеше с редица гост рапъри в албумите си и адаптираше музикални елементи от трап вълната. Вероятно тогава ни се е струвало по-логично в един момент той да се превърне в пънк рок герой, като Machine Gun Kelly. 

Вместо това “AUSTIN” е опит за праволинеен поп албум с достатъчно препратки към 80-те години, че някои критици да го нарекат “Posty’s House” (шега с последния албум на Harry Styles). Това, което го отличава е как всяка хитова песен ни ангажира с теми като себеомраза, секс и зависимости. Затова другото подходящо сравнение е с късната музика на The Weeknd, която сблъсква лесносмилаемо радио звучене с декадентски текстове.

Точно както го виждате край басейна на обложката на албума, Post Malone звучи спокоен и уверен в посоката си. Ще преувеличим, ако наречем “AUSTIN” изненадваща трансформация, тъй като в миналото си музикантът се е докосвал частично до това звучене (като в един от най-големите му хитове “Circles”). Но за първи път той звучи толкова отдаден на идеята си за остави хип-хоп мотивите в миналото.

През последните месеци “AUSTIN” беше тийзван като “китарния албум на Post Malone”, тъй като артистът свири на китара във всяко едно от парчетата, и дори като “кънтри албум”. Malone, разбира се, не хваща китара за първи път, в албума няма и много рок, а за кънтри изобщо не може да става дума. От тази гледна точка финалният резултат се разминава с очакванията, за добро или лошо.

Парчета като химновото “Something Real”, вдъхновеното от Nirvana Unplugged “Don’t Understand”, chamber folk-ското “Green Thumb” и концертното “Speedometer” са сред най-силните предложения тук. По някаква причина Post Malone не позволява на някои от парчетата да дишат достатъчно и те приключват, преди да са достигнали нужната кулминация. Може би тук се проявява неговия страх да не отегчи феновете си или просто подчинението му към предпочитанията на стрийминг платформите. При всички случаи има място за подобрение.

Post Malone създава “AUSTIN” с помощта на гиганти от музикалната индустрия като Andrew Watt, Louis Bell, Max Martin и Rami Yacoub. Резултатът е вероятно най-консистентния му албум до този момент. Завоят от трап към поп му отива, а процесът е доказателство, че когато твориш забавянето на темпото може да се отрази добре на процеса, особено когато имаш ясна идея къде искаш да стигнеш.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.