Post Malone – Twelve Carat Tootache

0
116

Четвъртият албум на Post Malone “Twelve Carat Toothache” е логичното продължение на еклектичния “Hollywood’s Bleeding”, който ни представи мрачната страна на Лос Анджелис и лешоядите, които те заобикалят, когато се натъкнеш на успех там. В новия си албум артистът обръща фокуса към вътрешния си свят и разказва за влиянието на славата върху психичното му здраве, както и за най-мрачните му демони.

Леснослушаемите мелодии контрастират с екстремни текстове за наркотична зависимост, деструктивни мисли и разсъждения по темата за евтаназията. Рядкост е да попаднеш на мейнстрийм албум, който толкова открито да коментира такива трудни теми. Post Malone го прави стремглаво, макар че не можем да си говорим за каквато и да е чувствителност по темата, но едва ли това е идеята тук. Austin (истинското име на музиканта) демонстрира нагласите на един човек със саморазрушителни навици по време на криза.

Въпреки основната тема на записа, Post Malone успява да избегне лирическите клишета от типа на “f*** the fame, f*** the game” и “I’m rich but life sucks”. Подходът му е значително по-интроспективен и представя вижданията му с новооткрита емоционалност. Музикално “Twelve Carat Toothache” е значително по-обран и минималистичен от предните албуми, което разкрива нова страна на музиканта, но и му изиграва лоша шега на моменти.

Въпреки плюсовете, няколко базисни проблема ни пречат да наречем “Twelve Carat Toothache” силен албум. Единият от тях е продукцията. Докато балади като “Reputation” и “Lemon Tree” печелят от изчистените и атмосферични инструментали, то голяма част от останалите парчета звучат някак празно и недовършено. Смущаваща е ѝ комбинацията от обработените вокали на Malone, който продължава да използва твърде много reverb и ехо, и все по-органичния вайб.

Другият голям проблем на албума са някои от най-посредствените колаборации на Post Malone до този момент. Roddy Rich звучи напълно излишно в сингъла “Cooped Up”. По същия начин Gunna не се вписва изобщо в “I Cannot Be” със странния си шепот. The Weeknd и Doja Cat са една идея по-сполучливи в “One Right Now” и “I Like You”, но албумът би спечелил от по-малко гости.

“Twelve Carat Toothache” звучи като преходен албум за Post Malone. Въпросът е – “преход към какво?” Едва ли е към по-нездравословна нагласа към живота, това вероятно не е възможно. Опитът му да заложи на по-мелодичен подход и искрени изповеди го прави далеч по-интересен творец, отколкото предполагахме преди години. Остава да чуем и на какво е способен, когато се наспи.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here