През последните години Primavera Sound Porto се превърна в бутиково фестивално преживяване, което поднася на публиката си избрана част от артистите, окупирали далеч по-мащабното барселонско издание. Феновете в Португалия се радват на перфектна организация и значително по-разпускаща градска атмосфера, а Порто е страхотно градче за прекарване на свободното време след изтощителна вечер.
Тази година Primavera Sound Porto продължи четири дни, хедлайнъри бяха Kendrick Lamar, Rosalia, Pet Shop Boys и Blur, а lineup-а също включваше Baby Keem, Fred Again…, Maggie Rogers, St Vincent, Halsey, New Order, Sparks и още. За разлика от проваления дебют на Primavera Sound в Мадрид тази година, заради извънредните метеорологични условия, фестивалът в Порто се проведе успешно, въпреки че проливният дъжд не се размина през първите два дни.
Преживяването на 7 юни премина с изпълненията на Alison Goldfrapp, Baby Keem, The Comet Is Coming и Kendrick Lamar. Alison Goldfrapp изпълнява задоволителен микс от нови парчета от “The Love Invention” и вечни класики на класиците Goldfrapp, а публиката отвръща с шумни аплодисменти. Baby Keem, от своя страна, се заиграва с крайностите в творчеството си, балансирайки арогантните си текстове с интроспективни емоции. Със сигурност хип-хоп феновете останаха доволни.
Силният дъжд започна по време на сета на експерименталните джаз маниаци The Comet is Coming. King Shabaka демонстрира впечатляващите си умения на саксофон, но дори той не успява да овладее настъпилата ситуация, а много от неподготвените за дъжда фенове реагират със смесени емоции. Kendrick Lamar излиза на главната сцена малко след полунощ. Минималистичният му стейджинг работи добре, благодарение на ефектното осветление, изненадващите пироефекти и впечатляващото сценично присъствие на чернокожия артист. И въпреки че дъжда така и не спира, феновете му се оказват изключително отдадени и крещят с пълен глас текстовете на песните му.
8 юни също не предоставя благоприятни метеорологични условия, но по-голямата част от публиката вече се е подготвила с дъждобрани. Arlo Parks дава начало на вечерта с лежерен и непретенциозен сет, а парчетата от новия “My Soft Machine” звучат изненадващо добре на фестивалната сцена, въпреки интимното усещане на поетичните ѝ строфи. Maggie Rogers доказва, че има страхотен глас, но изпълнението ѝ звучи някак постно на фона на останалите артисти наоколо. Japanese Breakfast, от своя страна, вдига градуса с магичната си музика, а емоционалните ѝ излияния изкарват силна еуфория от сърцата на феновете. Умението на Michelle Zauner да въздейства с музиката си се оказва още по-трогателно и красиво, предвид контекста на успешния ѝ мемоар “Crying In H Mart”.
Хедлайнърът за вечерта Rosalia е кулминацията на целия фестивал за много зрители. Испанската певица е иновативен артист, който презентира оригиналното си шоу, с което феновете вече са запознати след участието ѝ на Coachella. Впечатляващите хореографии, внушителната работа с видео камери и непринуденото общуване с публиката успяват да ни убедят, че никой друг не се забавлява на сцената така както Rosalia.
В петък повечето фенове са забравили дъжда и атмосферата е значително по-спокойна. Решавам да подходя по-небрежно към програмата за деня и стъпвам на фестивална територия значително по-късно – минути преди сета на Pet Shop Boys на главната сцена. Изпълнението на легендарните британци върви по тънката линия на ефектно и смехотворно. Neil и Chris сменят многократно аутфитите си и разчитат на екраните зад тях, а подборът на парчетата залага на сигурно. Въпреки това, музиката им не успява да се впише съвсем в атмосферата на Primavera Sound Porto и звучи неактуално. Това си проличава и от по-умерената реакция от страна на феновете пред сцената.
St. Vincent е в другата крайност. Веднага след Pet Shop Boys гледам Anne Clark на една по-малките сцени и наблюдавам непоколебимостта ѝ да изразява себе си, без значение от реакцията, която ще предизвика. Все още в ролята на русото си алтер его от последните години, което препраща към Candy Darling от фабриката на Andy Warhol, звездата редува настъпателно най-големите си хитове с парчета от противоречивия “Daddy’s Home”, а сексуалното напрежение между нея и музикантите от бандата ѝ владее сцената. За баладата “New York” St Vincent излиза за момент от образ и се хвърля в обятията на феновете от първите редове, неспособна да сдържи вълнението си.
През последната вечер от Primavera Sound Porto фокусът е върху Sparks, Halsey, New Order и Blur. Sparks се обръщат към публиката с енергията на дебютанти, които се стремят да направят добро първо впечатление… въпреки, че са на сцена от повече от 50 години. Братята Russell и Ron Mael залагат на театралност, ексцентричност и разнообразие, а след изпълнението си вероятно са спечелили хиляди нови фенове. След тях Halsey взривява сцената с най-впечатляващите пироефекти за целия фестивал и пънк енергия. По-твърдите парчета от последните години са акцент в сета ѝ, а хората, дошли да гледат лъскаво поп шоу остават объркани.
New Order събират огромна тълпа пред една от малките сцени, но стават жертва на сериозни технически проблеми. По време на “True Faith” звукът внезапно спира, а на техниците им отнема повече от пет минути, за да оправят ситуацията. Когато музиката продължава, голяма част от феновете остават с чувството, че динамиката се е нарушила. Blur закриват фестивала с носталгичен концерт и младежка енергия. Разбира се, кулминацията са класиките “Girls and Boys”, “Coffee and TV” и “Song 2”, по време на които десетки хиляди полудяват за последно.
