RAYE – My 21st Century Blues

Griff – Vertigo

Метеоритният възход на Griff след като получи наградата BRITs...

Remi Wolf – Big Ideas

Какво представляват "големите идеи" в музиката? Според Remi Wolf...

Camila Cabello – C,XOXO

Коя е Camila Cabello? Звездата, която изгря от Fifth...

Kehlani – CRASH

R&B жанрът преминава през своеобразен ренесанс през последните години!...

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Share

Твърде вероятно е да сте слушали песен на Rachel Keen, дори да не знаете коя е RAYE. След като подписва договор с Polydor Records на 17-годишна възраст, тя пише композиции за Charli XCX, Little Mix и дори Beyoncé (“Bigger” от “The Lion King: The Gift”). В един момент, обаче, на Rachel ѝ омръзва да пише песни, които не отразяват личната ѝ действителност. За съжаление, Polydor отказват да финансират цял албум, преди тя да постигне повече комерсиални успехи. 

За известен период от време RAYE се обсебва от стрийминг класациите и се замесва в редица предвидими колаборации и EP-та. През 2021 Keen пише в Twitter: “Подписах договор за четири албума през 2014 година и все още не ми разрешават да издам дори един от тях.” Малко след това Polydor прекратяват договора ѝ.

“My 21st Century Blues” е не само дългоочакван дебют, но и първият проект на RAYE като независим артист. На моменти той звучи като провокация към корумпираната индустрия, а изказа на Rachel е изпълнен с гняв и решителност – добър пример за това е водещия сингъл “Hard Out Here”, в която тя насочва средния си пръст към “all the white men CEOs”. 

Най-силното оръжие на RAYE, обаче, е безспорният ѝ талант. Дългите години отлагане са ѝ позволили да ошлайфа всичките си умения. Още откриващото “Oscar Winning Tears” доказва, че певицата може да засрами поне 80% от най-популярните поп звезди. Рапирането ѝ също звучи достатъчно уверено и лирически ангажиращо, както ще чуете в хит сингъла “Escapism”, който малко по малко се превръща в едно от знаковите парчета на 2023 година. Не липсват и еклектични жанрови завои – “Black Mascara” хваща безгрижното денс звучене, с което Rachel се опита да пробие преди години и го трансформира в халюциниран трип с вайб, който е всичко друго, но не и жизнерадостен, а “Mary Jane” сякаш подсъзнателно отдава почит на великата Amy Winehouse.

И все пак шефовете на Polydor, които наблюдаваха с ужас изкачването на “Escapism” в класациите”, вероятно ще се почувстват облекчени от факта, че RAYE все пак не успява да запълни 47-минутния си албум единствено с убийствен материал. Не ни разбирайте погрешно – нито едно от парчетата не е посредствено, но втората по-предвидима половина не успява да задържи интереса по същия начин, по който поредицата парчета до “Ice Cream Man” включително. Гласът на Rachel звучи страхотно във всеки един момент, но ретро стилистиката започва да натежава към края и звучи като зона на комфорт, от която RAYE трябва да се стреми да излиза дори още повече в следващите си издания.

В крайна сметка, несъвършенствата на “My 21st Century Blues” нямат голямо значение, разгледани до цялостното внушение, което RAYE постига. След години заглушаване, британската певица поема контрол над кариерата си и триумфира. Дори думата ‘my’ в заглавието изглежда трогателно – това наистина е ‘неин’ албум.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.