Rina Sawayama – Hold the Girl

MGMT – Loss of Life

Още през 2007 MGMT се превърнаха мигновено в голямо...

Allie X – Girl With No Face

Още от първите секунди на “Weird World” интересът ни...

Serpentwithfeet – GRIP

“GRIP” далеч не е coming-out албума на Josiah Wise....

Jennifer Lopez – This Is Me… Now

Дали първият албум на Jennifer Lopez от десет години...

USHER – COMING HOME

Пътят на USHER до сегашната му позиция е доказателство...

Share

Rina Sawayama никога не е играла съвсем по правилата. Британската поп звезда, родена в Япония, създаде своя ниша в музикалната история, която продължава да бъде трудна за дефиниране, тъй като е в постоянен процес на еволюция. Страстта към жанрови трансформации и смело експериментиране не е особено изненадваща черта за човек, който е учил Политически науки в Кеймбридж, преди да реши, че иска да стане професионален музикант.

Докато дебютния “SAWAYAMA” шокира света преди две години с коментар за расистките микроагресии, които тормозят Rina във Великобритания, актуалният “Hold the Girl” е още по-личен, тъй като се фокусира върху преживяванията ѝ от миналото, които са я принудили да порасне по-бързо от повечето ѝ връстници. Очаквано музиката е пропита с онази специфична тъга, която придружава скърбенето по миналото. Откриващото парче “Minor Feelings”, вдъхновено от книга на поетесата Cathy Park Hong, вдига завесата и задава тон за следващите 12 песни, в които тя разглежда детската си травма и чувството на отчуждение, което е неин верен спътник. 

Фигурата на майката на Rina е ключова в разбирането на албума концептуално. Още преди години, когато куиър певицата обсъждаше значението на песента си “Cherry”, тя разказа за случка, в която се е прегръщала със своя съученичка след училище – жест, който по онова време Sawayama не е идентифицирала като романтичен или сексуален – а, майка ѝ реагирала особено негативно, след като станала свидетел. Последвалите разговори довели до дългогодишно дистанциране на Rina от дома ѝ и бунтуване срещу очакванията на консервативните ѝ роднини. В подобна ситуация не е трудно да предположим къде вероятно се зародило чувството на отчуждение, но в случая си говорим за многопластова травма, която бива подхранвана от расистките коментари на други деца, както и от изоставянето от страна на баща ѝ на още по-ранна възраст.

Терапевтичният метод, който Rina използва в албума си – лекуването на детето в себе си – е популярен и доказан начин да се изправиш срещу всички онези наранени части и да ги поправиш с помощта на позитивни мантри, като тези в текста на заглавното “Hold the Girl” и баладата “Phantom”. В емоционалното поп-рок парче “Catch Me In the Air” британката успява да валидира и травмите на собствената си майка и да разбере мотивите ѝ. Тук е и важния момент, в който Rina проявява ключова християнска ценност – прошката. Друг особено вълнуващ момент е акустичната балада “Send My Love to John”, в която певицата пее от името на родител имигрант, който е отхвърлил гей сина си, заради консервативните си религиозни виждания. Потискащата сянка на религията дебне и в europop бомбата “Holy (Til You Let Me Go)” – една от най-силните композиции в албума.

И докато дебютният “SAWAYAMA” демонстрира умението на Rina да прескача от жанр в жанр и въпреки това да създаде проект с хомогенно звучене, “Hold the Girl” постига абсолютното същото, но чрез други похвати. Референциите за певицата този път са Kelly Clarkson, Paramore, The Corrs, Sugababes, Taylor Swift, Shania Twain, Madonna, Gwen Stefani и… Despina Vandi (?). Парчетата залитат между денс поп, кънтри поп, стадионен рок, hyperpop и UK garage.

“Hold the Girl” звучи като логичния завършек на трилогия, която Rina Sawayama оформя от началото на кариерата си. EP-то “RINA” се фокусираше върху дигиталните пространства и неспособността им да излекуват все още неосъзнатите травми. В албума “SAWAYAMA” певицата най-накрая се изправи лице в лице със събитията, които събуждат травмите ѝ. В “Hold the Girl” тя най-накрая преминава през процеса на лекуването, достигайки до корените им. И освен това, точно както музикалното списание NME заяви: “това е най-добрият британски поп албум тази година”.

9/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.