Sam Smith – Gloria

Lady Gaga – MAYHEM

Въпреки че цели три песни предхождаха официалното издаване на...

JENNIE – Ruby

JENNIE се утвърждава като единствения член на BLACKPINK, който...

LISA – Alter Ego

LISA винаги е притежавала магнетично сценично присъствие, което привлича...

Sam Fender – People Watching

В епоха, белязана от все по-остри и разединяващи обществени...

Alessia Cara – Love & Hyperbole

Alessia Cara все по-смело се впуска в територията на...

Share

Поставете се на мястото на по-младата версия на Sam Smith – на прага на славата, но цензурираща себе си, заради риска да изгуби възможността или уважението на другите. След като стана един от най-популярни поп изпълнители през следващите години, музикантът се разкри като гей и небинарен, но все пак продължи да чувства ограничение за начина, по който може да се изразява в хетеронормативната музикална индустрия.

Затова лирически “Gloria” може да бъде разгледан като среден пръст за всички онези, които са карали Sam да потиска творческите си импулси. Четвъртият албум на британеца е смело куиър изявление, което исторически отразява всички трудности, които общността среща през десетилетията от бунтовете в Stonewall досега. За съжаление, Smith се опира твърде често на до болка познати клишета – от цитата “If you can’t love yourself, how in the hell you gonna love somebody else?” на RuPaul до предвидимите послания в “Who We Love”. 

“Gloria” е добра възможност за Sam Smith да поеме повече рискове и по отношение на звученето си и да експериментира с нови влияния. Уви, крайният резултат не успява да изненада с нищо, което вече не сме чували. Емоционалното и сексуално освобождаване е красива тематична крачка, но също като в предшественика “Love Goes” Sam сякаш не може да се спре на устойчива музикална идентичност. Албумът се лута между познатото нео-R&B/соул звучене от ранните издания (“Love Me More”, “No God”, “Perfect”, “How to Cry”) и пищната денс персона (“Lose You”, “I’m Not Here to Make Friends”), а театралният водещ сингъл “Unholy” звучи неочаквано плитко до по-земните композиции. Дори подбора на дуетни партньори издава липсата на ясна посока – Jessie Reyez, Kim Petras, Koffee и Ed Sheeran нямат нищо общо помежду си и обичайно се фокусират върху различно внушение.

“Gloria” е албум, който ще обърка много слушатели. Sam Smith щеше да спечели, ако се довери повече на екипа от ILYA, Circkut и Blake Slatkin – продуценти на най-динамичните и смели парчета в албума, но вместо това той се обляга твърде често на познатото и отказва да навлезе в новите територии цялостно. Положението е “старата песен на нов глас”… или поне с нова рокля.

6.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.