Sampha Sisay далеч не е непознат в музикалната индустрия. През последните години той допринесе с таланта си за албумите на Drake, Kanye West, Kendrick Lamar, Stormzy, Solange, Travis Scott. Неговият кадифен глас се превърна в константа за модерната ърбан сцена, посредство гост участията му, но соловите му начинания винаги са имали по-дълъг инкубационен период.
Първоначално Sampha привлече вниманието като колаборатор на електронния продуцент SBTRKT през 2010 година. Цели седем години по-късно излезе дебютния му албум “Process”, който представи интригуващ микс от пиано соул и модерни елементи. Критиците бяха спечелени моментално, а признанието го доведе и до престижната награда Mercury, за която триумфира над именити конкуренти като Ed Sheeran, Stormzy и The xx.
Шест години по-късно излиза дългоочакваното продължение “Lahai” – проект, възпретсвян многократно от COVID-19 пандемията и отговорностите на бащинството. Песните в албума изследват темите, от които Sampha се вълнува през последните години – времето, науката, семейството и духовността. Заглавието отдава почит на дядо му по бащина линия, като освен това е и второто име на артиста.
Едно от основните вдъхновения за “Lahai” е новелата “Jonathan Livingston Seagull” на Richard Bach от 1970 година, която разказва за чайка, която се учи да живее и лети, а сред основните мотиви в нея са личната свобода и себеусъвършенстването. Референции към произведението се появяват многократно в парчетата “Spirit 2.0” и “Jonathan L. Seagull”, а Sampha се идентифицира видимо от въпроса за преодоляването на земните ограничения и търсенето на по-висша сила.
В началото на албума британецът се събужда от сън и усеща, че се носи през тунелите на времето, паметта и скръбта. В рамките на “Lahai” Sampha успешно навигира този нов свят, като успява да се свърже с миналото. През този процес той научава, че думите и действията му имат въздействие върху хората в живота му, както и върху света около него.
Подобно на последния албум на Solange “When I Get Home”, съдържанието в “Lahai” излиза извън рамките на конвенционалната структура и залага на абстракция. Парчетата преплитат R&B и соул с афро-футуризъм и често се преливат една в друга, създавайки усещането за концептуална свързаност. За съжаление, това попречва на голяма част от песните да блеснат като нещо индивидуално.
Както страхотната Joan Didion пише, “трябва да продължим да си кимаме с хората, които сме били в миналото, независимо, дали ги намираме за привлекателна компания или не”. “Lahai” въплъщава тази философия, а Sampha поема отговорност и изследва пътя, който е извървял досега, за да се свърже с най-автентичното си аз. Албумът не успява да въздейства колкото “Process”, но сам по себе си е интересна нова глава в творчеството на музиканта.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.