Sigrid – How to Let Go

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Mitski – Nothing’s About to Happen to Me

Днес Mitski е сред най-влиятелните имена на съвременната инди...

Share

Кариерата на Sigrid започна гръмоносно преди пет години със сингъла “Don’t Kill My Vibe” – парче, посочващо среден пръст на по-възрастните композитори и продуценти от мъжки пол, които имат навика да се държат снизходително към по-младите артисти по време на творческия процес. Не е никаква изненада, че норвежката поп певица се изстреля в небосклона толкова бързо, предвид силата на посланието и очевидния ѝ музикален талант. Дебютният ѝ албум “Sucker Punch” (2019) до голяма степен затвърди репутацията ѝ, а трудният втори албум вече е тук, за да отговори на няколко важни въпроса.

“How to Let Go” звучи като музикален съпровод към личния дневник на Sigrid, разказващ за важни уроци, които е научила от любовните си връзки през последните години. Някои от парчетата са фокусирани върху преживяването на раздяла, други описват изживяването на нова любов, а трети носят послание за личното ѝ развитие и себеприемане.

До голяма степен вторият запис на 25-годишната скандинавка има по-органично звучене от “Sucker Punch”, заради количеството лайв инструменти (китари, барабани, бас). Динамичните диско песни стоят в ядрото на записа с увереността си – особено сполучливи са концертната “Burning Bridges”, радиофоничната “Thank Me Later” и напомнящата на Sophie Ellis-Bextor “A Driver Saved My Night”. Това не означава, че липсват по-интимни и обрани моменти – особено красив пример за тях е баладата “Last to Know”. 

За съжаление, “How to Let Go” започва да издиша във втората си половина, заради твърде мудното темпо в последните песни, както и някои въпросителни творчески решения – приза за най-разочароващо такова взима дуета с Bring Me the Horizon “Bad Life”, който би звучал повече на място в саундтрак на филм по John Green, отколкото в модерен поп албум.

Ясно е, че с “How to Let Go” Sigrid е открила композиторска формула, която работи, а в емоционалните ѝ текстове ще се припознаят много хора. В третия ѝ албум, обаче, се надяваме на по-значително раздвижване и експериментиране с нови елементи. В противен случай, творчеството ѝ ще заприлича на тематичен плейлист, базиран на “Scars to Your Beautiful” на Alessia Cara или “Try” на Colbie Caillat.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.