Скенер: Alanis Morissette

Скенер: Siouxsie and the Banshees

В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees...

Скенер: Patti Smith

Patti Smith е единствена по рода си. Музикалната икона...

Скенер: USHER

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Скенер: Low

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на...

Share

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното. 

Канадската икона Alanis Morissette пренаписва правилата в поп-рок музиката още през 1995 година, когато голяма част от света научава за нея. Дори тогава, обаче, тя далеч не е новобранец. През годините кариерата ѝ преминава през различни обрати, но култовия ѝ статут си остава непроменен.

Класиката:

Jagged Little Pill (1995):

С 33 милиона продадени копия по цял свят “Jagged Little Pill” е абсолютен феномен на музикалната сцена. Той е албумът, с който Alanis Morissette изоставя денс поп корените си и нагазва в алтернативните рок територии. Албумът, обаче, е много повече от хитовете си “You Oughta Know” и “Ironic” – той е страхотна сплав от различни музикални влияния, а текстовете му продължават да се цитират и до днес.

Задължителният:

Supposed Former Infatuation Junkie (1998)

“Supposed Former Infatuation Junkie” e значително по-експериментален и странен от предшественика си и предизвиква търпението на слушателите, които имат комплексна връзка с нетрадиционния глас на Alanis. Значително по-електронната продукция, вдъхновена от трип хоп вълната придава и по-духовна и авантюристична атмосфера, видно вдъхновена от пътуванията на певицата до Индия, а аранжиментите атакуват възприятията с неочаквани леви завои.

Препоръчителният:


Such Pretty Forks In The Road (2020)

“Such Pretty Forks in the Road” е не просто първия албум на Morisssette след осем-годишна пауза, но и един от най-меланхоличните и драматични записи на звездата, вдъхновен от следродилна депресия и чувство за несигурност в кариерен план. Още от първо слушане става ясно, че това е различен артист от онзи, създал “Jagged Little Pill”, което, обаче, далеч не прави албума по-малко впечатляващ.

Незадоволителният:

So-Called Chaos (2004):

“So-Called Chaos” не е лош албум, но му липсва суровата емоция, която откриваме в “Jagged Little Pill” и “Supposed Former Infatuation Junkie”. Освен това, той бива значително погълнат от двата албума, които го заобикалят и които също предизвикват смесени реакции, въпреки безспорните си достойнства. През 2004 година музикалната кариера на Alanis изглежда изправена пред своя неизбежен край.

Избягвай:

Havoc and Bright Lights (2012)

През 2012 година Morissette издава първия си албум без лейбъла Maverick Recordsz, застъпил се за кариерата в най-бляскавите ѝ моменти. “Havoc and Bright Lights” не е тотална катастроф, но не се запомня с нищо конкретно, а лежерната атмосфера го превръща в безлична фонова музика. Голяма част от критиците са единодушни в публичното сриване на проекта.

Другите:

Дебютът “Alanis” (1991) и “Now Is the Time” (1992) са денс поп албуми, нямащи нищо общо с останалото творчество на певицата и затова не бива да бъдат оценявани по същата скала. “Under Rug Swept” (2002) впечатлява с мелодии и страхотно пеене, но предизвиква насмешка заради текстовете си. “Flavours of Intanglement” (2008) се заиграва смело с електроники, но и прави препратки към златното минало с приятно гневни парчета.