Изненадващо е, че Sparks все още имат репутацията на “невъзпяти герои”, предвид влиянието им върху световната музика и редица от любимите ни музиканти. Вече повече от половин век братята Ron и Russel Mael правят музика заедно. Първите им песни излизат под името Halfelson в края на 60-те години, а влиянието на Pink Floyd, The Kinks и The Who в звученето им тогава е повече от явно. През 1974 година Sparks издават дебютния си албум “Kimono My House”, който разтърсва цялата английска сцена, а изпълнението им в Top of the Pops ги превръща в едно от най-обсъжданите имена тогава. През следващите десетилетия братята изпробваха редица жанрове, сред които new wave, synth pop и glam rock, а театралния им подход ги превърна в нишов избор за слушателите.
По-големият от братята Ron не е спирал да измисля идеи, които объркват и радват слушателя в еднаква степен, а перфектно измислените рими на брат му Russel са перфектното допълнение. Логично е тази формула вече да се е изтъркала. Все пак според много статистики много музикални артисти достигат върха си в първите си пет албума и после започват да губят вдъхновение. Sparks са изключение от тази закономерност.
“The Girl Is Crying In Her Latte” е смел албум, който музикално засяга метода на повторението, а лирически навлиза в обичайните театрални абсурди. Насред хумора на Sparks, обаче, ще откриете остра критика на съвременната култура. Заглавното парче звучи на първо слушане като тривиално наблюдение, но завършва с “they all ordered the same, guess the world is to blame” – момента на тъга в кафенето се превръща в метафора за нещастието на времената, в които живеем.
Останалите парчета са точно онова, което очаквате от една песен от Sparks – неочаквани хрумки, облечени в електроника, оркестрации и спорадични включвания на китара. Точно когато си мислите, че популярната музика е изчерпала оригиналните си идеи и всяка тема е била разглеждана вече, чувате “Nothing Is As Good As They Say It Is” – поп-пънк парче за новородено бебе, което иска да се върне отново в утробата след първите си часове на този свят (“Can I just go back where I used to be, I was happy where I was previously, This is not a place I could ever stand, ugliness, anxiety, phoney tans”).
“The Girl Is Crying In Her Latte” продължава серията от добри албуми на Sparks, които звучат разпознаваемо, но и застъпват нови посоки. След повече от 50 години на сцената братята отказват да заложат на сигурното и продължават да експериментират. Това ги превръща в едно от най-радикалните и непредвидими имена в музикалната история.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.