Sufjan Stevens – Javelin

публикувано на

|

гледания

и

коментара

Sufjan Stevens изигра много роли през последните 25 години на инди сцената. В “Seven Swans” той беше християнски поет, в “Illinois” – пътуващ трубадур от Средния Запад, в “Age of Adz” – пърформанс артист с ангелски крила, в “The Ascension” – отчаян технолог. Голям процент от феновете и критиците, обаче, ще се съгласят, че най-добрия му албум излeзe, когато Sufjan навлезе в обезоръжаващо лична територия. Разбира се, говорим за “Carrie & Lowell” – запис, в който музикалните ексцентричности бяха заменени от уязвим минимализъм. Песните в него говорят открито за скръбта след смъртта на майка му.

“Javelin” излиза почти десетилетие по-късно. Много неща са се променили: баща му почина през 2020 година, партньорът му Evans Richardson почина през април тази година, сексуалността му бе потвърдена в сърцераздирателно онлайн обръщение, диагнозата Синдром на Гилен-Баре дебне над живота му. Изобщо, последните години не са лесен период за американеца.

Записът, който музикантът посвети на баща си “Convocations” се състоеше от няколко часа медитативна ембиънт музика, фокусирана отново върху скръбта. Интересен е въпроса защо в “Javelin”, посветен на покойния Evans Richardson, Sufjan Stevens се връща към музикалния език, с който възпя смъртта на майка си. Освен singer-songwriter стилистиката, не липсват и нежни препратки към рефрени от “Fourth of July”. Факт e, че в любовните си партньори често търсим някакво отражение на родителите. Все пак това е тема, която не е наша работа да коментираме. Ние сме тук за музикалните качества на “Javelin”… а те са безспорни.

Албумът се фокусира върху противоречията – песните са прецизни, но коментират деликатни ситуации, тишината е оглушаваща, а Sufjan, един от най-обичаните музикални артисти, се чуди “will anybody ever love me”. Нито един музикален инструмент не изпълнява функцията си по стандартен начин – китарата в “A Running Start” свири толкова насечено, че звучи като семплирана, докато пулсиращия ритъм на “Everything That Rises” звучи повече като нещо органично, а не програмирано. 

Религиозните символи продължават да изплуват в текстовете, макар и не толкова явно колкото в по-ранните му албуми. В “Everything That Rises” Sufjan се моли “Jesus lift me up to a higher plane, can you come around before I go insane” Духовната амбивалентност понякога напомня на Leonard Cohen, който също използваше библейски метафори, за да опише собствените си трудности и да коментира духовното развитие на своята епоха. 

Не е изненадващо, че Sufjan Stevens е реализирал тези толкова лични песни до голяма степен сам. “Javelin” е поредното доказателство за неговата способност да пише, аранжира, свири, продуцира и записва пищни композиции, които звучат като изпълнени от цял оркестър. Повечето от тях започват тихо, само с пиано или акустична китара и приглушени вокали, преди да избухнат в барокова кулминация с перкусии, фина електроника, духови инструменти и многопластови бек вокали.

Тъгата и отчаянието са водещите настроения в “Javelin”, но парчетата са нещо повече от предвидими предложения за ‘sad-boy’ плейлист. Sufjan Stevens многократно е доказвал умението си да пресъздава широк спектър от човешки емоции – именно така кавърът на “There’s a World” на Neil Young в края на албума успява да трансформира болката в надежда.

“Javelin” е албум на големите чувства – онези, които изпитваш, когато се случи нещо, което преобръща живота ти с главата надолу. Sufjan Stevens успява да пресъздаде тези чувства с лекота, въпреки разтърсваща болка, през която е преминал. А пътуването, на което песните ни отвеждат, завършва с приемане на живота и неговите условия.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време...

Нелепият феминизъм на Katy Perry в “Woman’s World”

Винаги е вълнуващо да наблюдаваш как някогашна доминираща сила в музиката си връща трона след период на провали. Макар че терминът "завръщане" се използва...

Музикалната утопия на Mad Cool Festival 2024 – репортаж

Последното издание на Mad Cool Festival в Мадрид се оказа сбъдната мечта за много любители на музиката. Съставът на четиридневният фестивал, който продължи от...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here