Susanne Sundfør – Blómi

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

Докато шедьовъра на Susanne Sundfør от 2015 година “Ten Love Songs” се впусна в смело изследване на електропоп жанра, то неговият наследник “Music For People In Trouble” обърна погледа си към атмосферичен фолк. Затова и очакванията към новия “Blómi” останаха неясно дефинирани. Финалният резултат изненадва с еклектичен подход, но цялостно оставя усещането за по-спокойна и емоционално стабилна версия на първите ѝ издания, съсредоточен върху природните звуци. Не случайно и заглавието на албума означава “разцъфтяване” на норвежки език.

Шестгодишната пауза от “Music For People In Trouble” е позволила на певицата да посрещне един по-светъл подход, да изостави тревожните музикални пейзажи и да ги замести с топла носталгия и надежда. Вокалните хармонии често ни отвеждат към хоровите изпълнения в “The Brothel” (2010) и “The Silicone Veil” (2012), докато акустичните аранжименти биха могли да се впишат и в дебютния ѝ запис.

Обективно погледнато, на парчетата в “Blómi” им липсва драмата и динамиката, която свързваме с най-добрата музика на Susanne Sundfør. Очевидно тук подхода и целта са по-различни – създаването на отпускаща атмосфера и емоционални текстове. Най-запомнящите се моменти са сингъла “Alyosha”, джазовата “Fare Thee Well” и приказната “Rūna”, в която скандинавската певица трансформира обичайните музикални инструменти в нещо величествено. Също така “Leikara Ljóð” и “ṣānnu yārru lī” правят впечатление с по-експерименталните си методи – първата залага на птичи песни, акапелни вокали и пляскания с ръце, а втората намесва флейта и джаз перкусии, докато Susanne шепти думи на немски. Откриващият монолог, записан от терапевт, който разсъждава за неделимостта на тялото от духа и финала на албума, който ни връща към мисълта ѝ са странни решения, които не работят в полза на “Blómi”.

В крайна сметка, Susanne Sundfør успява да заключи, че любовта е от жизненоважно значение за човешкото състояние. Това послание прави “Blómi” едновременно вдъхновяващ и предвидим. За съжаление, докосването до new age минимализма музикално се усеща като крачка назад, особено при сравнение с предходните два албума.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.