Susanne Sundfør – Blómi

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Mitski – Nothing’s About to Happen to Me

Днес Mitski е сред най-влиятелните имена на съвременната инди...

Share

Докато шедьовъра на Susanne Sundfør от 2015 година “Ten Love Songs” се впусна в смело изследване на електропоп жанра, то неговият наследник “Music For People In Trouble” обърна погледа си към атмосферичен фолк. Затова и очакванията към новия “Blómi” останаха неясно дефинирани. Финалният резултат изненадва с еклектичен подход, но цялостно оставя усещането за по-спокойна и емоционално стабилна версия на първите ѝ издания, съсредоточен върху природните звуци. Не случайно и заглавието на албума означава “разцъфтяване” на норвежки език.

Шестгодишната пауза от “Music For People In Trouble” е позволила на певицата да посрещне един по-светъл подход, да изостави тревожните музикални пейзажи и да ги замести с топла носталгия и надежда. Вокалните хармонии често ни отвеждат към хоровите изпълнения в “The Brothel” (2010) и “The Silicone Veil” (2012), докато акустичните аранжименти биха могли да се впишат и в дебютния ѝ запис.

Обективно погледнато, на парчетата в “Blómi” им липсва драмата и динамиката, която свързваме с най-добрата музика на Susanne Sundfør. Очевидно тук подхода и целта са по-различни – създаването на отпускаща атмосфера и емоционални текстове. Най-запомнящите се моменти са сингъла “Alyosha”, джазовата “Fare Thee Well” и приказната “Rūna”, в която скандинавската певица трансформира обичайните музикални инструменти в нещо величествено. Също така “Leikara Ljóð” и “ṣānnu yārru lī” правят впечатление с по-експерименталните си методи – първата залага на птичи песни, акапелни вокали и пляскания с ръце, а втората намесва флейта и джаз перкусии, докато Susanne шепти думи на немски. Откриващият монолог, записан от терапевт, който разсъждава за неделимостта на тялото от духа и финала на албума, който ни връща към мисълта ѝ са странни решения, които не работят в полза на “Blómi”.

В крайна сметка, Susanne Sundfør успява да заключи, че любовта е от жизненоважно значение за човешкото състояние. Това послание прави “Blómi” едновременно вдъхновяващ и предвидим. За съжаление, докосването до new age минимализма музикално се усеща като крачка назад, особено при сравнение с предходните два албума.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.