Swans – The Beggar

Griff – Vertigo

Метеоритният възход на Griff след като получи наградата BRITs...

Remi Wolf – Big Ideas

Какво представляват "големите идеи" в музиката? Според Remi Wolf...

Camila Cabello – C,XOXO

Коя е Camila Cabello? Звездата, която изгря от Fifth...

Kehlani – CRASH

R&B жанрът преминава през своеобразен ренесанс през последните години!...

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Share

Гръцкият философ Хераклит е заключил, че промяната е единствената константа в живота. Лидерът на Swans Michael Gira ще се съгласи, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Той е въплъщението на постоянно променящото се съществуване – през непрекъснатото напрежение между противоположни сили и никога в покой. 

От началото на 80-те години страховитият американски фронтмен е един от лидерите на авангардната музикална сцена в Ню Йорк, а разпознаваемата му музика със Swans не е спирала да обърква, но и да владее слушателите. Звученето на Swans не е спирало да се развива през десетилетията, а ужасяващият шум все така се бори за надмощие над мелодията. Всеки път резултатът е различен, но и безкомпромисно оригинален. “The Beggar” не е изключение от тази закономерност.

Отново трябва да благодарим на пандемията за поредния внушителен албум, който вероятно нямаше да бъде направен под други обстоятелства. Написан по време на локдаун, “The Beggar” е пропит от клаустрофобичното безпокойство на Michael Gira. Музикантът е потънал в толкова сериозни размишления за живота и смъртта, че в интернет пространството редица фенове предположиха тревожно, че вероятно Gira e неизлечимо болен. В хипнотичната “Paradise is Mine” той пита “Am I ready to die?”, а в зловещата заглавна песен преобръща въпроса на “When will I finally learn to live?” Екзистенциалните размишления не са нещо ново за Swans, но никога досега не са били поднасяни толкова философски.

През по-голямата част от времето “The Beggar” звучи като поредната крачка на групата, с която се отдалечават от помитащия шум на “The Seer” и “To Be Kind” и се доближават до по-нежното звучене на фолк рок проекта на Michael Gira – Angels of Light. Вече споменатото “Paradise is Mine” и химновото “Why Can’t I Have What I Want Any Time That I Want?” биха се вписали безпроблемно в “How I Loved You” (2001). Вероятно най-обсъжданата композиция в албума, обаче, ще бъде 44-минутното чудовище “The Beggar Lover (Three)”. Освен, че е изпълнено с препратки към стари песни на Swans, парчето ужасява с прокобната си атмосфера и протяжния drone аранжимент.

Това което спира “The Beggar” да се докосне до величието на най-добрите албуми на Swans е сянката на последните албуми. След завръщането си през 2010 година Michael Gira твори с различен замах и успя да достигне нови нива на внушение. “The Beggar” се отличава с екзистенциална дълбочина, вероятно вдъхновена от несигурността на Covid пандемията и неизбежността пред 69-годишния музикант. Каквато и да е причината, през 2023 година Swans продължават да са музикална сила, втурнала се към обятията на вечността.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.