Краят на 60-те години е период на значителни промени и катаклизми в САЩ, в който контракултурното движение провокира активно традиционните ценности и си печели все повече последователи. Този процес на трансформация секва внезапно в съдбовната нощ на 9 август 1969 година, когато новината за ужасяващите убийства в имението на Cielo Drive разтърсва обществото. В есето си “The White Album” Joan Didion е успяла да разкаже красноречиво за зловещото присъствие на Charles Manson, както и за последствията от убийствата на неговата секта The Manson Family.
Скандалният Charles Manson е една от ключовите фигури в контракултурата през 60-те. Неговите последователи, известни като The Manson Family, извършват серия от брутални убийства, включително изтреблението на актрисата Sharon Tate и нейните приятели. По думите на Didion, тези престъпления не са чак толкова изненадващи, предвид културните промени на времето. Десетилетието е белязано от сексуалната революция, протести срещи половата и расовата дискриминация, отхвърлянето на консервативните ценности и все по-експлицитното насилие в музиката, филмите и изкуството.
Мрачното присъствие на Charles Manson е особено забележимо на музикалната сцена в Лос Анджелис. В началото The Manson Family функционира като патриархална комуна – последователите, над които лидерът упражнява контрол са основно хипита, а кукичките са наркотици и майсторски манипулации. Амбициите на самия Charles да стане рок звезда е добре документиран, както и приятелството му с барабаниста на The Beach Boys – Dennis Wilson. Дълго време сектата живее в дома на Dennis, като Charles използва сексуалните услуги на жените от The Manson Family, за да “поддържа отношенията си” с музиканта. Лидерът на сектата се надява, че Wilson ще му помогне да пробие в музикалната индустрия.
Има потенциал в музикалните амбиции на Charles Manson, тъй като The Beach Boys записват една от неговите композиции през 1968 година. Първоначално озаглавена “Cease to Exist”, съблазнителната песен бива издадена като “Never Learn Not to Love”. Слушайки парчето днес, думите в текста придобиват ново значение – “Cease to resist, come on say you love me, give up your world, come on and be with me”.
Страховитото присъствие на Charles Manson в музикалната сцена през 60-те години не приключва дотук, обаче. Когато надеждите му за звукозаписна сделка замират, той си намира нова музикална фиксация и започва да вярва, че The Beatles му изпращат тайни закодирани съобщения с албума си “The White Album” (1968). Той интерпретира песента “Sexy Sadie” като провокация към една от последователките му, а “Honey Pie” като лична покана да замине за Англия. Charles твърди и, че албумът крие съобщения за предстояща расова война, в която той и неговите последователи ще бъдат единствените оцелели. Това довежда и до известната му схема “Helter Skelter”, която кулминира в ужасяващите убийства и грешно изписаната фраза “healter skelter”, надраскана с кръв по стените на дома на Sharon Tate. (“Helter Skelter” е заглавието на една от песните в “The White Album”.)
След убийствата връзката на Charles Manson с музикалната сцена от 60-те години се засилва още повече. Докато името му става синоним на “зло”, в медиите се разпространяват истории за приятелството му с още музиканти, сред които Jim Morrison, Cass Elliot и Neil Young. Докато Charles очаква решението на съда през 1970 година, соловият му албум “LIE” излиза на бял свят и се превръща в мрачен артефакт от периода.
