През сравнително краткия си живот Nico e магнетична фигура, която завладява всяко пространство, в което стъпи. Независимо дали става въпрос за уюта на познатото или тръпката на непознатото, нейното присъствие е готическо заклинание, което омайва всеки, осмелил се да пресече пътя ѝ. Дори в ранните ѝ стъпки на музикалната сцена, вдъхновени от фолка, се загатва за по-мрачната магия, която по-късно ще се превърне в нейна отличителна черта.
Напуснала руините на следвоенния Кьолн, Nico търси утеха в берлинския ъндърграунд. Първите ѝ преживявания, белязани от ужаса на войната и копнежа за мир, вдъхват на музиката ѝ завладяваща уязвимост. Макар че първоначално навлизането ѝ в контракултурната сцена се характеризира с нежен чар, изкуството й загатва за по-дълбок и бунтарски дух. Гласът на певицата, шепот от миналото, носи бремето на нейния произход и стремежа към нещо отвъд условностите на нейното време. С течение на годините музиката на Nico се променя, като се освобождава от първоначалната си лекота, за да приеме по-предизвикателен облик.
Нейната вокална енергия разцъфтява в авангардния свят на The Velvet Underground & Nico. Тогава гласът ѝ, някога мек и мелодичен, придобива по-мрачен характер. Немският ѝ акцент придава допълнителна тайнственост, която е колкото загадъчна, толкова и съблазнителна. Андрогинното качество, което внася в изпълненията си, я отличава от нейните съвременници. Контраалтът ѝ, по-дълбок и звучен от този на много певици по онова време, придава на песни като „Femme Fatale“ специфично настроение. Като част от The Velvet Underground, Nico е музикална аномалия, а стилът ѝ не се подчинява на очакванията.
При все това саморазрушителната енергия е постоянен спътник на Nico и с течение на времето зависимостите ѝ трансформират гласа ѝ. Някога проводник на неподправена сила, той се превръща в страховито ехо на вътрешните ѝ терзания. След напускането си на The Velvet Underground – Nico се впуска в ново музикално търсене с “Chelsea Girl”, където се изявява нейната по-нежна страна, омекотена от фолк сладост. Песни като „These Days“ разкриват една по-интроспективна изпълнителка, чийто глас вече е лек и вглъбен, в ярък контраст с предишната ѝ интензивност. Въпреки това, последвалите соло албуми бележат дълбока промяна както в личен, така и в музикален план. Тъй като Nico се задълбочава в експериментите и се връща към авангардните си корени, гласът ѝ отново придобива по-груб тон, отразявайки готическата и минималистична естетика, която определя по-късните ѝ творби.
Зенитът на вокалната еволюция на Nico е “Desertshore”. В него характерният ѝ вокален тембър е наситен с мистично качество. Сякаш като отзвук на сенките от миналото си, тя загърбва поп традициите в полза на радикален и оригинален подход. Следващите години, белязани от злоупотреба с наркотици, се отразяват негативно на гласа ѝ, като намаляват неговата изтънченост. И все пак, дори в последния ѝ албум “Camera Obscura” се усеща специална емоция – нейният овехтял глас, вече суров и безпощаден, свидетелства за нейния доживотен стремеж да прекрачва границите.
Вокалната трансформация на Nico е една от най-драматичните в историята на музиката. Развитието на на гласа ѝ отразява нейните търсения и борбата ѝ със зависимостите. Забулени в мистерия, вокалите на певицата подсилват загадъчното ѝ въздействие, разкривайки личност, която е неизменно вярна на себе си.
