Taylor Swift – Midnights

Vampire Weekend – Only God Was Above Us

През последните 15 години Vampire Weekend изпробваха редица подходи...

Conan Gray – Found Heaven

Започнал кариерата си като YouTube инфлуенсър, Conan Gray успява...

BEYONCÉ – COWBOY CARTER

При издаването на “RENAISSANCE” през 2022 BEYONCÉ разпали любопитството...

Empress Of – For Your Consideration

На предишните обложки за проекта си Empress Of Lorely...

Kacey Musgraves – Deeper Well

Основната теза на новия албум на Kacey Musgraves е...

Share

Много може да се говори за “Midnights” – десетият студиен албум на Taylor Swift. Съзнанията ни се изпълниха с мисли и теории още преди да сме чули дори една музикална нота от него. Кариерата на певицата винаги е следвала непредвидима траектория – от кънтри-поп Дисни принцеса през стадионна поп машина до горски инди фолк. В разгара на полемиките относно това кой ще бъде следващия презаписан и преиздаден стар албум (след небезизвестната крачка на Taylor за придобиване на авторски права върху музиката от първите ѝ шест албума), новината за “Midnights” ни хвана значително неподготвени. Звездата продължи да подхранва спекулациите за записа чрез поредица от тайнствени TikTok постове, в които разкриваше едно по едно заглавията на новите песни. 

До последния момент се питахме, дали Swift ще издаде още един singer-songwriter албум? Дали ще издаде дует с Drake, в който атакува Kanye и Kim Kardashian? Дали ще изследва съвсем ново звучене? Интериорната и модната естетика от обложката и фотосесията към албума препращат към 70-те години на миналия век. Какво означава това? Същевременно образа на Taylor, втренчена в пламъка от запалка с безчувствен и отмъстителен поглед тип “Burn them all” отвори още повече вратички за предположения.

Още началните секунди на “Lavender Haze” отхвърлят част от очакванията. “Midnights” е завръщане към поп звученето, което го доближава повече до “1989”, “reputation” и “Lover”, отколкото до който и да е друг неин албум. Въпреки това, Taylor Swift успява да избегне абсолютната повтаряемост и да оправдае репутацията си на артист, който винаги търси начини да преоткрие себе си. За разлика от вече споменатите албуми, “Midnights” не разчита на вече познатата мейнстрийм поп формула. Парчетата са с по-интимно и минималистично звучене, а в обединяващо звено се превръщат мрачната продукция (дело на Jack Antonoff), тежкия бас и чувството за надвиснали облаци, които всеки момент ще отприщят буря от силни емоции. 

Разбираемо е избягването на методите в по-леснослушаемия бестселър “1989” – 2022-ра година едва ли би била толкова гостоприемна за подобни радио композиции. От тази гледна точка, “Midnights” е автентичен за времето си. Това не означава, че липсват каквито и да е препратки към миналото на Taylor Swift. Напротив, певицата е изградила богата вселена, в която творчеството ѝ съществува и много от новите ѝ песни цитират или препращат към нещо вече познато – припевът на “Midnight Rain” звучи подозрително близко до припева на “All You Had To Do Was Stay”, “Question…?” започва с директен цитат от “Out of the Woods”, “Vigilante Shit” извиква спомени от “reputation” ерата и емоционалното ѝ състояние по онова време. За първи път в поп албум на Taylor Swift за водещ сингъл е избрана песен, която е представителна за звученето на целия проект, което може би говори за впечатляваща консистентност. “Anti- Hero” е стойностно синт-поп парче, в което звездата засяга универсални теми като несигурностите и склонността към самосаботиране.

Въпреки рекордните успехи, които Taylor Swift продължава да достига, нейният композиторски почерк е далеч от грандомански. Трудно ще откриете следи от космическата популярност в самобитни песни като “You’re On Your Own, Kid”, “Sweet Nothing”, “Labyrinth” и “Mastermind”. Те се доближават повече до амбициите на артисти като CHVRCHES и Shura. Дори “Snow On the Beach”, дългоочакваната колаборация с Lana Del Rey, не парадира с чувство за величие, а залага на премерена лиричност.

Трябва да признаем, че “Midnights” трудно би се превърнал в един от любимите ви албуми на Taylor Swift. Той едва ли ще провокира чувства на необуздана еуфория, както “1989”, нито пък ще ви провокира да дълбаете толкова дълбоко във вътрешните си светове, както “folklore” и “еvermore”. Идеята му е друга и може да се каже, че е реализирана успешно. Той очаква да подходите с търпение и внимание към детайла и да го слушате в малките часове на нощта, когато ще усетите по-ясно дълбоката му интимност и откровеност.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.