The 1975 винаги са окупирали една интересна и трудна за дефиниране зона от музикалната сцена. Музиката им винаги ни е оставяла с усещането, че избягва каквито и да е етикети. Matthew Healy и компания не са скучна рок група, но също така не са и стандартния поп продукт. Смелите думи на фронтмена и главен композитор представляват впечатляваща дисекция на постмодерните времена и преживяванията ни – експерименталният “A Brief Inquiry Into Online Relationships” (2018) коментира смело въздействието на интернета върху взаимоотношенията ни, а “Notes On a Conditional Form” (2020) започна с реч на климатичната активистка Greta Thunberg.
Актуалният “Being Funny In a Foreign Language” продължава да работи в същата посока, но в различен обхват. Странно е, че през 2022 година 44-минутен албум ни се струва кратък и “прибран”, но все пак си говорим за The 1975, известни с албуми, обичайно надвишаващи един час. Петият албум на британците е изненадващ не само, защото забравя за очаквания максимализъм, но и защото успява да извлече толкова успешно фундаменталните съставки, които ги правят толкова специални – динамичният 80-тарски звук, екзотичните изпълнения на саксофон, въздействащата продукция, хитовите мелодии и детайлните текстове, изпълнени със социален коментар.
Динамичните “Happiness”, “Looking for Somebody (To Love)”, “Oh Caroline” и “I’m In Love With You” биха се вписали във всеки един от предните им албуми, но в по-тихите моменти на проекта The 1975 навлизат в нови територии. Именно в тях си проличава и особено много почерка на култовия продуцент Jack Antonoff. “Part of the Band” е софистицирано инди фолк парче в духа на Phoebe Bridgers, “All I Need to Hear” е искрена балада в духа на Paul Simon, а потопената в shoegaze звуци “About You” (написана с помощта на Warren Ellis от Nick Cave & The Band Seeds) въздейства с мистична атмосфера и отваря нови врати за британците. Сред основните теми на текстовете са токсичната мъжественост, искрената и безусловна любов, семейните динамики, cancel културата, емпатията и болките на разбитото сърце. Уменията на Matthew Healy да изразява себе си в строфи пък го доближават на моменти до един от най-прецизните разказвачи на поп сцената – Taylor Swift.
“Being Funny in a Foreign Language” не е абсолютен шедьовър, но е един от най-стегнатите и успешни албуми на The 1975 досега. Без да изненадва с неочаквани завои, като двата записа преди него, проектът е глътка свеж въздух за слушателите и напомня защо групата е едно от най-важните и устойчиви явления на музикалната сцена от цяло десетилетие насам.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.