Меланхолията винаги е била част от идентичността на скандинавската музика, а ‘crying-on-the-dance-floor’ стилистиката се предава от поколение на поколение. Robyn, Avicii, Alesso и Swedish House Mafia са само част от музикантите, които успешно включват тъгата в еуфоричната си електронна музика. Шведската певица Tove Lo разширява значително обхвата и празнува не само болката си на дансинга, но и сексуалната си възбуда… и то по начин, по който нито един друг поп артист не го е правил досега.
След като постигна мейнстрийм успех с първите си сингли от дебюта “Queen of the Clouds” (2014) музикалната индустрия се оказа неподготвена в реакцията си спрямо Tove Lo. Уменията ѝ да пише хитове мелодии си остана част от почерка ѝ, но всеки следващ запис избухва все повече от приемлив хедонизъм до провокативни секс-позитивни дионисии. “Dirt Femme” е следващата крачка в това развитие.
Първият албум на Tove Lo, издаден независимо, разглежда женския опит, като болезнен, объркан и многопластов процес. Обръщайки гръб на очакванията към половете, певицата си позволява да бъде свободна и мръсна в разсъжденията си за смисъла на любовта и рисковете, които човек поема заради нея. Смелостта на Tove не се изразява единствено през текстовете ѝ (“Pineapple Slice” е една от най-провокативните ѝ изповеди), но и през музикалните решения. Докато “No One Dies From Love”, “2 Die 4” (семплираща легендарния инструментал “Popcorn” на Gershon Kingsley), “Grapefruit” и “How Long” не се различават особено от електропоп-а, с който е известна, записът покорява и нови територии.
Дуетът с First Aid Kit “Cute and Cruel” е красиво парче с инди фолк вайб. “True Romance” е епична сърцераздирателна балада, в която Tove Lo пее както никога досега. Химновата “I’m to Blame” е вдъхновена от алтернативния бритпоп на Oasis, а 80-тарсата диско експлозия “Call On Me” напомня Hi-NRG забивките на Dead or Alive.
“Dirt Femme” е не само естествено продължение, но и кулминация на стила, който Tove Lo култивира от години. За първи път в творчеството ѝ продукцията, вокалите и инструменталите работят в толкова чудесен синхрон и се допълват, без да се губи баланса дори за секунда.
8.5/10
Слушайте “Dirt Femme” в Spotify и Apple Music.