Вълшебните взаимовръзки в “Dance Fever” на Florence + the Machine

Пет качествени албума от февруари, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Какво означават кънтри завоите на BEYONCÉ и Lana Del Rey?

Съвсем неочаквано през последните седмици кънтри жанра претърпя истинско...

Какво се случи на 66-ата церемония за наградите “Грами”

Наградите "Грами", често наричани "най-голямата музикална вечер", оправдаха репутацията...

5 качествени албума от януари, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

No Doubt се събират за концерт на Coachella

След редица спекулации в медиите през последните седмици Coachella...

Share

Предстоящият “Dance Fever” и вече познатите сингли от записа са дългоочаквано завръщане на една от най-разпознаваемите фигури в модерната музика Florence Welch. Вдъхновението от готиката и декадентството, както и първичната емоция и съчувствието към вътрешния свят на човека винаги са били част от почерка на звездата. Дотук – нищо изненадващо… Новата музика и видеоклиповете на Florence, обаче, вървят и с цял куп намигвания към досегашното ѝ творчество. Новото ѝ сътрудничество с режисьора Autumn de Wilde е крачка напред в развитието ѝ, но в никакъв случай не е загърбване на миналото и на стилистичните решения, превърнали Welch в нещо уникално.

Издаването на “Dance Fever” след броени дни е добра причина да обърнем поглед към досегашната дискография на проекта. Кои са елементите, които са намерили почва за развитие и в новия албум на Florence + the Machine? 

“Lungs”, “Ceremonials”, “How Big, How Blue, How Beautiful” и “High as Hope” са  достатъчно различни един от друг, но и същевременно успяват да останат верни на есенцията на Florence Welch. Четири години след издаването на “High as Hope” Florence описа идеята зад “Dance Fever” като “Nick Cave на дансинга”. Препратките към миналото изплуваха на повърхността още с обявяването на проекта. Прерафаелитската естетика на “Lungs” се появи на обложката, а флоралните мотиви и дрехите са съвсем в духа на John Williams Waterhouse. Подобна е и визията на Florence в официалното видео към “Rabbit Heart”.

Танците винаги са били задължителна част от изпълнението на Florence. Това може да се разбере по текстовете ѝ (“now I’m dancing with Delilah and her vision is mine”), но и в сценичното ѝ присъствие. През годините певицата започна да включва все повече експресивни и впечатляващи движения в концертния си репертоар, както може да видите най-вече на изпълненията ѝ, промотиращи “How Big, How Blue, How Beautiful”. Заобиколена от жени, изразяващи емоциите си с танц, Florence се бунтува срещу социалните очаквания към нежния пол във видеото към “King”, а феминисткият текст напомня на пропитата с гняв “What Kind of Man”. 

Естетически “My Love” пък е дъщеря на водещия сингъл от “Ceremonials” – “Shake it Out”. Стъклените мозайки, балните рокли и страстта по арт деко ерата са наследени изцяло. Някои биха направили връзка и с “The Great Gatsby”, за който Florence записва епичната балада “Over the Love”. “Heaven is Here”, от своя страна, е първична и звучи като саундтрак към ритуал. Дивата ѝ енергия напомня на чутото в “Big God”. Често подцененият “High as Hope” несъмнено беше поредната еволюция на звука на Florence + the Machine. Грандиозният звук на “Ceremonials” и лирическите метафори на “How Big, How Blue, How Beautiful” отстъпиха пред минимализъм и по-лични и искрени текстове.

Може да продължим още дълго с взаимовръзките, които доказват, че “Dance Fever” няма да е просто поредния нов албум, който ще чуем тази година – “King” препраща към “Never Let Me Go”, “No Choir” предсказа празнотата на сградите в “My Love”, водата се появява като елемент в “Heaven is Here”… и това е само началото. С четири албума зад гърба си и предстоящ пети Welch изгражда собствена вселена от символи и образи, която заслужава изследване в дълбочина.