Weyes Blood – And In The Darkness, Hearts Aglow

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

В контекста на музикалната история Laurel Canyon се превърна повече в синоним на определено звучене, отколкото в обикновен географски регион. Много от вас ще се сетят за усещането от музиката на Joni Mitchell, The Byrds и Crosby Stills & Nash – все музиканти, достигнали върха на славата си в края на 60-те/началото на 70-те и влагащи особено вдъхновение и индивидуалност в иначе сравнително праволинейния фолк рок. Наследството на тези легенди е по-живо отвсякога днес, а редица популярни артисти продължават да се вдъхновяват от тях. И докато някои от тях остават фокусирани и лирически в миналото (американският идеал и лошите момчета на Lana Del Rey веднага идват наум), Weyes Blood усвои впечатляващия трик да контрастира жанровите традиции с текстове, които отразяват времената, в които живеем.

Още откриващото парче от новия “And In The Darkness, Hearts Aglow” се изправя срещу кризата на модернизма. “It’s Not Just Me, It’s Everybody” елегично възпява нарастващата изолация, която хората чувстват, дори заобиколени от голямата тълпа. “Grapevine” използва като референция известна магистрала в Калифорния, за да разкаже историята на мъчителна раздяла. “The Worst Is Done” вероятно ще предизвика пост-пандемичното PTSD на много слушатели с несигурността, с която Natalie Mering (истинското име на Weyes Blood) подхожда към бъдещето. Особено вълнуваща е “God Turn Me Into a Flower” – шест-минутна екзистенциална медитация, озвучена от емоционалните ембиънт синтове на Daniel Lopatin (Oneohtrix Point Never). Загърбила християнството, с което израства, Mering все по-често флиртува с будистки концепции, а това епично парче е кулминацията на нейните духовни търсения.

Въпреки доминиращата меланхолия, “And In The Darkness, Hearts Aglow” е значително по-оптимистичен от предшественика си “Titanic Rising” и се противопоставя на мрака с упорито търсене на надежда, любов и свързване. Зад богатите и въздействащи аранжименти пък стои Jonathan Rado, който работи за втори път с Weyes Blood. С негова помощ парчета като “Children of the Empire” се превръщат в същински празник за възприятията с карнавалните си арпежи на орган, тържествените камбани и многопластовите оркестрации. На противоположния край на спектъра стои “Twin Flame” с минималистична дръм машина, изпълняваща боса нова ритъм и мъгливи пост-пънк китари.

“And In The Darkness, Hearts Aglow” е важен албум, от който се нуждаехме през 2022 година. Великолепно композиран и аранжиран, записът засяга важни теми и лекува самотата, която всеки от нас таи дълбоко в душата си. Weyes Blood успява да създаде втори пореден албум, който звучи като забравено музикално съкровище от миналото и към който ще може да се връщаме всеки път, когато искаме да чуем как друга душа се опитва да открие ключа и да подреди пъзела на живота.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.