През 2007 година White Lies изгряха на сцената като стереотипната алтернативна пост-пънк банда с готик рок забежки – част от арсенала им бяха черните дрехи, афинитета към мрачни ретро синтове, песните за смъртта, договор с лейбъла на The Cure и бас китарист с прякора Mr Cave. Повече от десетилетие по-късно британците са изградили кариера със значителни успехи на големите сцени и качествено творчество.
Шестият албум “As I Try Not to Fall Apart” се появява в момент, в който смятаме, че White Lies едва ли ще ни разочароват, но и няма повече с какво да ни изненадат. Оказва се, че не е съвсем така. Темите в текстовете продължават да бъдат все така сериозни и макабрени, но музикално групата звучи по-динамично и не се страхува да навлезе в непознати територии.
Записан с дългогодишния сътрудник на групата Ed Buller и с помощта на продуцента Claudius Mitterdorfer (Weezer, Panic! At The Disco), групата се обляга до известна степен на вече утвърдения си саунд, но новите елементи и нюансите в различните парчета правят разликата с предшествениците на “As I Try Not to Fall Apart”.
Прог рок интересите на Harry McVeigh и компания, загатнати още в “Five” (2019), са доразвити в откриващото “Am I Really Going to Die?” и по-твърдото “Roll December”, а виждаме потенциал и да кулминират в още по-амбициозни композиции в бъдеще. Танцувалния синт поп химн “Step Outside” пък е обречен да се превърне в концертен фаворит.
“As I Try Not to Fall Apart” е успешен албум, защото успява да намери златната среда между комерсиален/радио потенциал и инди характер. И докато някой от старите фенове вероятно ще бъдат разочаровани от новите пътища, по които White Lies се отправят този път, то несъмнено записа ще им спечели нова аудитория.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.