Years & Years – Night Call

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Share

През 2021 година Olly Alexander трудно можеше да се оплаче от липса на внимание. Въпреки успехите на триото Years & Years през изминалото десетилетие, фронтменът на групата се превърна в независима и индивидуална част от мейнстрийм културата във Великобритания след ролята си на Ritchie във въздействащия сериал за СПИН епидемията през 80-те години “It’s a Sin”.

Когато Years & Years обявиха с публично изявление през март миналата година, че вече няма да бъдат група, а соло проект на Olly, много фенове останаха разочаровани и объркани. За съжаление, Mikey Goldsworthy и Emre Turkmen често оставаха в сянка и сякаш предпочитаха да стоят настрана от светлините на прожекторите. Предположихме, че причината за раздялата на триото е разминаване в творческите амбиции.

Първият самостоятелен албум на Olly “Night Call” не изненадва с нищо, освен със значителния спад в качеството.

Знаем, че процесът около създаването на записа е бил сложен и объркан – преди да промени посоката си Alexander е композирал около 20 песни, които са отпаднали. Трудно е да се предположи, дали музикантът е взел правилното решение, но актуалното издание предъвква вече познати теми и похвати и звучи насилено и клиширано. 

Липсва мрачната интрига и разнообразието от “Communion” и “Palo Santo”. Вместо това, получаваме 14 праволинейни и предвидими песни, направени “като по калъп” и два бонус трака с легендата Kylie Minogue, която не успява да спаси положението. Откриващото “Consequences” заслужава внимание с нахъсания инструментал и хитовия си припев, но след него качеството рязко пада, а Olly така и не успява да върне записа в правилния път, въпреки демонстрирания потенциал в “Sooner or Later” и “Muscle” – приятни парчета, заобиколени от незапомнящ се пълнеж. Особено слабо звено са среднотемповите “Intimacy” и “Strange and Unusual”, които са напълно лишени от характер.

Признаваме смелостта на Olly да адресира в прав текст теми, които продължават да са табу на поп сцената, като хомосексуалното желание, но на този етап в музиката на Years & Years липсват други качества, които да изведат неговия талант на едно следващо ниво.

6/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.