YUNGBLUD – YUNGBLUD

Vampire Weekend – Only God Was Above Us

През последните 15 години Vampire Weekend изпробваха редица подходи...

Conan Gray – Found Heaven

Започнал кариерата си като YouTube инфлуенсър, Conan Gray успява...

BEYONCÉ – COWBOY CARTER

При издаването на “RENAISSANCE” през 2022 BEYONCÉ разпали любопитството...

Empress Of – For Your Consideration

На предишните обложки за проекта си Empress Of Lorely...

Kacey Musgraves – Deeper Well

Основната теза на новия албум на Kacey Musgraves е...

Share

Втората вълна на emo жанра се радва на искрен интерес от страна на музикалната журналистика и критика, какъвто първата вълна така и не видя. Освен ако не си живял в чужбина и не си бил абониран за списания като Kerrang! или NME, представите ти за жанра вероятно се ограничават до субкултурните тийн прически, аксесоари, вдъхновени от готик културата и успеха на My Chemical Romance.

Днешната версия на emo таргетира Gen Z и се различава значително с приоритизирането на поп и хип-хоп звученето пред пънка. Затова и може да си представите неодобрителните погледи на старите emo последователите, когато стане дума за успеха на Dominic Harrison, по-известен като YUNGBLUD.

Dom достигна масивен успех, въпреки някои остри реакции от страна на публиката, която през годините го обвиняваше, че е връзкар и лъжец, който се представя за част от работническата класа. Междувременно, не са малко и феновете, които след концертите се срещат с него и споделят, че музиката му спасява животи. Можем да си представим хаоса в съзнанието му, който вилнее в следствие на тези обстоятелства. 

Dominic твърди, че третият му албум “YUNGBLUD” се заема със задачата да поеме контрол над наратива и да хуманизира карикатурния образ, който музиканта има пред масовата публика. Изненадващото е, че вместо да заложи на гняв и цинизъм, YUNGBLUD подхожда с любов и чувствителност. Въпреки 25-годишната си възраст, Harrison звучи като осъзнат човек, готов да разголи душата си и да говори за цяла група хора, която се чувства по същия начин.

“YUNGBLUD” далеч не е автентичен поп-пънк албум, като музиката, която някои от приятелите му издават напоследък – продукцията е твърде полирана, за да създаде това внушение. За сметка на това, емоциите и посланията в записа са директни и звучат искрено. Песните на Dominic продължават да са все така инклузивни и изграждащи емоционална връзка със слушателите, които се припознаят в текстовете му.

Въпреки че далеч не е шедьовър, третият албум на YUNGBLUD е най-добрият му опит до този момент. Той едва ли ще промени мнението на emo пуристите, но адаптира успешно някои от основните ценности на жанра, като младежкия гняв и чувствителността към натиска на обществото и системата. Междувременно, фен базата му вероятно ще продължи да се увеличава, а той ще подходи още по-мотивирано към следващия си проект.

7/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.