Yves Tumor – Praise a Lord…

Griff – Vertigo

Метеоритният възход на Griff след като получи наградата BRITs...

Remi Wolf – Big Ideas

Какво представляват "големите идеи" в музиката? Според Remi Wolf...

Camila Cabello – C,XOXO

Коя е Camila Cabello? Звездата, която изгря от Fifth...

Kehlani – CRASH

R&B жанрът преминава през своеобразен ренесанс през последните години!...

John Grant – The Art of the Lie

Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели...

Share

Първата трансформация на Yves Tumor от загадъчна ембиънт сянка в амбициозна арт рок персона се случи за първи път още през 2018 година без намесата на универсално признатия език на жанра. Още в “Safe in the Hands of Love” той се доближи до Prince и David Bowie, без дори да се докосне до изкуството на китарния риф, а водещият сингъл от албума “Noid” постави началото на нова ера за Yves Tumor. В последвалите “Heaven to a Tortured Mind” и EP-то “The Asymptotical Mind” сюрреалистичният глем рок на артиста започна да се доближава до познатия образец, воден от шумни китари и харизматично сценично шоу. Новият “Praise a Lord that Chews But Which Does Not Consume; (Or Simply, Hot Between Worlds)” е поредната актуализация на звученето, залагаща на все по-смилаеми мелодични пасажи, но и държаща авангардните пориви на една ръка разстояние.

Sean Bowie (истинското име на Yves Tumor) винаги е бил мистериозна фигура, демонстрираща потенциал за изненади във всеки един момент. Дори разголването му на сцената през последните години не променя това, а еволюцията му в глем рок персона го прави значително по-приветлив, но не разкрива нищо отвъд рамките на самата музика. Дори неясната възраст на Sean се превърна в противоречива тема за разговор преди излизането на новия албум (някои твърдят, че е на 25, а други – на 52). И все пак в “Praise a Lord…” долавяме проблясъци на нещо по-уязвимо и лично.

Още на първо слушане петият дългосвирещ албум на Yves Tumor звучи значително по-лесно и достъпно от предните му издания, но задълбоченото слушане изважда на повърхността детайли, които го правят подводен камък. Парчетата се докосват до пост-пънк, хард рок и дори алтърнатив денс звучене, но в крайна сметка си остават все така трудни за дефиниране, а почеркът на Yves в ядрото си продължава да е характерен и непонятен на моменти. 

Още откриващото “God Is a Circle” ни залива с минималистичен аранжимент и циклична мелодия, която създава тревожен вайб, а Sean описва семейните отношения като “pieces of my heart that I can’t show” и “the places in my mind that I don’t know”. Драматичното “Heaven Surrounds Us Like a Hood”, което кулминира в гръмотевична психеделия, засяга темите за детството и духовността. Междувременно, “Echolalia” е стремглав скок в дебрите на дарк уейва и се фокусира върху темата за сексуалните фантазии и копнежа.

“Praise a Lord…”, обаче, не е твърде сериозен албум, тъй като Yves Tumor използва умело иронични лирически мотиви, чрез които повдига въпроси за идентичността и себеизразяването. Например, в “Parody” той се обръща към рекламен плакат на музикант с думите: “What makes you feel so important? Can you spell it out for us?” – въпроси, които вероятно хвърлят светлина и върху вътрешните несигурности на артиста, прикрити от нуждата му да се доказва пред взискателната публика. Единствената композиция в записа, което се отклонява от рок звученето е инструментала “Purified by the Fire”, който звучи като нещо, върху което MF Doom или Kanye West биха рапирали. Продуциран от Noah Goldstein, работил с Rosalía и Frank Ocean, моментът изненадва и звучи като загатване за бъдеща посока, в която Yves Tumor би тръгнал в един следващ етап от развитието си.

За съжаление, не всяка песен в “Praise a Lord…” е на нивото на “Parody”, “Heaven Surrounds Us Like a Hood” и блестящия финал “Ebony Eye”. “In Spite of War” въвежда една от най-добрите мелодии в целия албум, но приключва внезапно, без да развие идеите си. По същия начин краткото “Interlude” функционира като глътка въздух, която да си поемеш след интензивната кулминация на “Meteora Blues”, но заема място, което би било уплътнено по-добре от цяла песен.

Има известна ирония във факта, че “Praise a Lord…” е най-универсалният албум на Yves Tumor досега, но ми отне повече слушания, преди да ме удари със същото въздействие като “Heaven to a Tortured Mind”. Вероятно причината за това е, че не е толкова бомбастичен, но всяко следващо слушане сякаш правеше вселената му една идея по-безгранична. И когато това се случи, си дадох сметка, че Yves Tumor има още накъде да се развива, но еволюцията му е достатъчно удовлетворяваща. 

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.