Courtney Love е природна сила, но и една от най-противоречивите фигури в поп културата през последните 30 години. Освен, че е легендарен представител на гръндж вълната, тя запази и имиджа си на party girl икона през по-голямата част от времето. За разлика от колегите си от мъжки пол (музиканти, които са митологизирани заради дивото си поведение и които продължават да се радват на уважение, независимо от това), Courtney е заклеймена като “наркоманка”, “лоша майка” и дори “потенциален убиец” според теории на конспирацията.
По-рано тази седмица певицата изпя кавър на класиката “Creep” на Radiohead на партито на продуцента Linda Perry. Изпълнението ѝ придаде още по-дълбоко значение на песента, защото Courtney Love често е дефинирана като “creep”, но и защото за една жена това означава нещо много различно отколкото за Thom Yorke. Тя е маргинализирана и съдена за същото поведение, за което често са аплодирани мъжете.
Не може да подхванем темата за Courtney, без да споменем за връзката ѝ с Kurt Cobain, която за страничните погледи изглеждаше страстна, но и разрушителна. Именно тази любов е оформила до голяма степен културното ни възприятие за звездата и вместо като млада влюбена певица с известни проблеми, много хора я смятат за “стратегична използвачка”. В сцена от миналогодишния документален филм “Montage of Heck”, Courtney чете писмо от фен на Nirvana с омразни думи, докато Kurt, облечен в рокля, повтаря думите след нея. Докато Cobain е наречен “Бог на любовта с човешки облик”, Love е “гадна”, “мръсна” и “бърбореща с голямата си дебела уста”.
Julianne Shepherd от Pitchfork свързва това с “упоритата мизогиния от страна на отдадени фенове, които вярват, че една жена може да е отговорна за опетняването на наследството на техния “скъпоценен бог.” Вижте само отношението на феновете на The Beatles към Yoko Ono. Julianne пише: “Това е странно съчетание от сексизъм, поколнение и съмнение, че идола ти може да изрази такава човешка емоция като любов. До някаква степен звучи като фетишизиране на самотничеството.”
Не помага и фактът, че Courtney Love наследи правата върху творчеството на Kurt Cobain. От друга страна, за повечето хора няма никакво значение, че в кулминацията на предсмъртната си бележка фронтменът на Nirvana пише: “Жена ми е богиня с невероятна амбиция и капацитет за емпатия. Courtney, искам да продължиш напред заради Frances.”
Но нека не забравяме и за артистичния принос на Courtney Love към гръндж жанра през 90-те. Влиянието на бандата ѝ Hole дори не подлежи на спекулации, то е безспорно. Певицата беше истинска вихрушка на сцената и още с излизането на втория албум “Live Through This” през 1994 година, тя вече беше събрала тълпа от почитатели. Наследникът му “Celebrity Skin” (1998) получи четири номинации за Грами. Това е знак, че Courtney е триумф и в мейнстрийм средите – рядкост за гръндж музикант по онова време, настрана от Nirvana.
Разбира се, Love носи отговорност и за някои противоречиви свои действия по онова време. Тя призна, че е злоупотребявала с хероин по време на бременността си. Дъщеря ѝ Frances я изненада с временна ограничителна заповед срещу нея през 2009 година. И все пак, начина по който съдим публичните личности от женски пол, когато допускат грешки в личния си живот, е различен от начина, по който говорим за мъжете, когато направят същото. Когато Rolling Stones открадват музика от “дрогираната” Marianne Faithfull в началото на 70-те, тя успява да се спечели това, което ѝ се полага по право след продължителна съдебна битка, а междувременно аргументите ѝ са подлагани на съмнение, докато Keith Richards и Mick Jagger продължават да са всепризнати рок герои. По-наскоро, когато Chris Brown преби тогавашната си приятелка Rihanna, той беше почти мигновено оневинен, докато хората насочиха пръстите си към нея и я обвиниха, че не се е разделила с него по-рано.
Не е тайна, че обществото често намира шумните и диви жени като заплаха за статуквото. Една жена никога не трябва да бъде чута, преди да бъде видяна. В случая на Courtney Love нейната репутация и гласът ѝ винаги са я предхождали. Това, което ние трябва да се научим е да държим мъжете еднакво отговорни или да дадем същата свобода на действие и на шумните и разрушителни жени около нас.