Остаряването в музикалната индустрия е противоречива тема, по която може да си говорим дълго. В някои жанрове, като блус, соул, кънтри и фолк, възрастта често се разбира като предимство и може да ти осигури кариера, продължаваща десетилетия повече от тази на други твои връстници. Рок, метъл, R&B и хип-хоп средите са една идея по-критични, но ако имаш отдадена фен база и си постоянен, дългогодишният успех също не е невъзможен. С поп музиката, обаче, ситуацията е по-особена. Постоянната нужда от преоткриване, преобразяване и освежаване е голямо предизвикателство пред артистите, особено ако станеш популярен на младежка възраст и се свържеш емоционално с по-младите поколения.
Avril Lavigne започва кариерата си като поп-пънк фурия, символ на тийнейджърския бунт в началото на 21-ви век, и познава добре това чувство. През годините русата американка многократно е чувала коментари за себе си от рода на “няма ли вече да надрасне тази фаза?”. Това неизбежно се случи в последните ѝ албуми, но това не доведе до сериозен комерсиален успех или признание от страна на критиците, въпреки усилията ѝ.
Почти 20 години след дебюта си “Let Go” Avril е готова да се завърне към корените си. До известна степен новият седми албум “Love Sux” може да бъде разгледан като реакция към поп-пънк възраждането и връщането му в мейнстрийма, благодарение на музиканти като Machine Gun Kelly, Mod Sun и Yungblud. 12-те ударни парчета ни пренасят обратно в онези времена, когато младежкия гняв продаваше, а алтернативния рок се чуваше от всяка втора MySpace страница.
Тематично “Love Sux” ни занимава с възходите и паденията на Avril в дебрите на любовта. Трудно може да наречем парчетата автобиографични, но всички знаем, че певицата е добре запозната с темата. В заглавното парче Lavigne вдига ръце след поредното разочарование и заключва, че така и никога не си взима поука, а по-късно в “Dare to Love Me” се отдава отново на влюбването, въпреки страха си да бъде наранена.
За съжаление, завръщането на Avril към поп-пънк жанра звучи изкуствено генерирано от времената. Тъжно е, че талантливата певица сякаш е преценила, че може да бъде интересна единствено под тази форма. Емоционалните ѝ излияния винаги са криели по-голяма и дълготрайна сила. Може би това е и причината “Avalanche” и “Dare to Love Me” да се открояват значително на фона на монотонните пънк забивки, доминирани от впечатляващото, но и изключително предвидимо барабанене на Travis Barker.
В крайна сметка, “Love Sux” постига целта си и демонстрира вече известните умения на Avril Lavigne зад поп-пънк продукция. Уви, трудно е да наредим записа до най-добрите ѝ, както и до най-добрите в жанра. Продукцията е компромисна, а голяма част от песните не звучат вдъхновено или особено актуално. Хубавото, което албума може да направи е да напомни на децата за влиянието на Avril върху много от сегашните им идоли.
6/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.