Не е изненада, че десетият албум на Muse е озаглавен The Wow! Signal – препратка към мистериозния радиосигнал, засечен през 1977 г. Този път обаче познатата космическа тематика отстъпва място на едни от най-личните текстове, които Matt Bellamy е писал досега.
Десетият албум на Muse, The Wow! Signal, на пръв поглед изглежда като класически албум за раздяла. Само че когато става дума за ветераните на космическия рок с над 25 години история, нищо не е толкова просто. Вместо да превърне разбитото си сърце в поредната история за несподелена любов, Matt Bellamy го пречупва през любимите си теми: извънземни, научнофантастични апокалипсиси и конспиративни теории. Първоначалната необичайна за Muse откровеност бързо отстъпва място на типичния им мащабен подход. Bellamy превръща личната си самота в история за самотата на цялото човечество и вечния стремеж към контакт с извънземен разум. Защото защо да страдаш сам в празна стая, когато можеш да отправиш големите въпроси към Вселената?
Историята на триото от Тейнмут, Девън, започва през 1994 г., когато Matt Bellamy, барабанистът Dominic Howard и басистът Chris Wolstenholme се събират с амбицията да предложат по-прогресивна алтернатива на залязващия бритпоп. Три десетилетия по-късно Muse вече са изградили репутация на една от най-впечатляващите концертни банди в света. Групата отдавна е превърнала стадионните си концерти в грандиозни спектакли, следвайки принципа „колкото повече, толкова повече“. Публиката очаква не просто концерт, а мащабно шоу с гигантски LED конструкции, дронове, летящи над стадиона, и визуални ефекти, които спокойно могат да съперничат на холивудска продукция.
„Винаги изнасяхме концерти, за които не се чувствахме достатъчно подготвени“, сподели наскоро Bellamy пред iNews. Оказва се, че зад десетилетията космическа помпозност стои не само артистична амбиция, а и чист синдром на самозванеца. По думите му Muse съзнателно са използвали визуалните ефекти като прикритие за собствената си неувереност на сцената. „За да компенсираме, вземахме всички пари и ги харчехме изцяло за визуални ефекти. Опитвахме се да отвлечем вниманието от факта, че не смятахме, че сме особено добри.“
Този подход работи години наред. Но тежка лична криза кара Matt Bellamy да насочи погледа си навътре и да се изправи срещу собствените си проблеми. Докато таблоидите побързаха да представят случилото се като поредната холивудска раздяла със съпругата му, модела Elle Evans, самият Bellamy обясни пред NME, че истината е била далеч по-сложна. „Ще бъда честен с вас и ще кажа, че има неща, за които не искам да говоря, защото това, което всъщност се случи, не е това, което хората си мислят“, казва Bellamy пред NME. Вместо поредната рокендрол история за скандали и изневери, причината се оказва много по-прозаична. „Ставаше дума за нещо много необичайно, свързано с психическото здраве, с това, че трябваше да бъда самотен родител без партньор за дълъг период от време, че трябваше да отменя турне, за да бъда до децата си. Беше много странен период.“
Този контекст променя начина, по който звучи целият албум. Написани през изминалата есен между ежедневните грижи за децата, новите песни се раждат като начин Bellamy да премине през кризата. Пред NME той признава, че трудният период го е извадил от комфорта на живота като рок звезда и неочаквано е върнал първоначалната му връзка с музиката. „Преживях трудни моменти, така че създаването на този албум ми напомни за времето, когато бях тийнейджър и музиката беше всичко за мен. Чувството „не мога да живея без това“ се завърна. Музиката отново се превърна в спасително въже, в катарзис, в нещото, за което се държах, за да запазя себе си…“
Заглавието на албума също не е случайно. The Wow! Signal носи името на едно от най-големите астрономически загадки. През август 1977 г. радиотелескопът Big Ear в Охайо регистрира необичаен 72-секунден радиосигнал с неизвестен произход. Толкова впечатлен от данните, астрономът Jerry Ehman ги огражда с червен химикал и написва „Wow!“ върху разпечатката. Сигналът никога повече не се повтаря и повече от четири десетилетия по-късно все още няма убедително обяснение за произхода му.
Bellamy попада на идеята за The Wow! Signal, докато за пореден път гледа любимия си филм Contact (1997). Символиката веднага му се струва подходяща: загадъчен сигнал от Космоса, който се превръща в метафора за личната му криза. После идват и съвпаденията. И тримата членове на Muse са родени в рамките на година след засичането на сигнала, а той идва от посоката на съзвездието Стрелец – зодиакалният знак на Chris Wolstenholme, Dominic Howard и бившата съпруга на Bellamy, Elle Evans. Когато Вселената ти поднася подобна история, трудно е да не я превърнеш в концептуален албум.
Докато Contact намира надежда сред звездите, The Wow! Signal използва Космоса като метафора за несигурността и усещането, че някои неща вече не могат да започнат отначало. В песни като Shimmering Scars Bellamy заменя младежките тревоги с екзистенциалния цинизъм на човек, който вече гледа на живота по различен начин. Това личи и в думите му пред NME: „Най-трудните моменти в живота са онези, в които нямаш представа как ще изглежда бъдещето. Когато си млад, имаш цялото време на света да поправяш грешки. Когато остарееш обаче, усещането е различно. Вече не съм първа младост и сякаш съм изгубил способността просто да започна от нулата и да срещна някой нов. Минавал съм през този кръг твърде много пъти и сега просто съм на едно съвсем друго ниво на екзистенциален цинизъм.“
За да уловят тази несигурност, Muse съзнателно се отказват от част от обичайния си контрол върху творческия процес. Групата, известна с педантичния си подход в студиото, този път кани продуцента на Bring Me The Horizon Dan Lancaster, за да ги изведе от утвърдените им творчески навици. Под негово влияние новият албум поема към по-тежко звучене. Lancaster успява дори да убеди Bellamy да направи нещо, което дълго е избягвал – да допусне външни съавтори в писането на песните. Първият резултат от този нов подход е Hush – колаборация, която на пръв поглед звучи като странна идея, но работи изненадващо добре. В песента Ellie Goulding пее върху тежък риф на осемструнна китара, а Bellamy признава, че едва ли би стигнал до подобна комбинация преди няколко години. За промяната заслуга има и Chris Martin, който му подарява книгата The Collaborative Way. „Това беше неговият деликатен начин да ми каже: „Matt, ти си абсолютен автократ, крайно време е да се научиш да работиш с хора““, разказва Bellamy пред NME.
Промяната в мисленето на Bellamy личи и в отношението му към изкуствения интелект. Докато повечето музиканти се фокусират върху опасностите за авторските права, той предпочита да говори за възможностите. Според него AI може да демократизира създаването на музика дотам, че „дори няма да е нужно да си музикант“. Най-неочакваната част от аргумента му идва в интервю за iNews, където описва влиянието на технологията върху изкуството като „почти комунистическо“, защото според него поставя всички автори на една и съща стартова линия. Това е необичаен извод, който не сме сигурни как да коментираме.
Но промяната в светогледа му не се изчерпва с технологиите. Тя личи и в начина, по който днес говори за собствената си публика. След години, прекарани в песни за извънземни цивилизации, глобални конспирации и космически катастрофи, Bellamy насочва погледа си към нещо много по-земно – хората, които стоят пред сцената. „Вместо да намеря религия, Бог или някакви извънземни, аз намерих тази фенска общност“, казва той пред NME по повод предстоящото стадионно турне. „За първи път в живота си си позволявам да повярвам, че тези хора ще бъдат до мен. Имам нужда от тях.“
