By Sly & The Family Stone превърнаха музиката в платформа за промяна, без да губят усещането за свобода и общност. Във време, когато Америка се тресеше от социални напрежения, те излязоха на сцената с послание, което звучеше по-силно от всеки лозунг. Сливайки фънк, психеделия, соул и поп, групата създаде не само нов музикален език, но и нов модел на сътрудничество. The Family Stone бяха жива метафора за мечтания свят: многоцветен и равноправен. Всеки член, независимо от пола или расата, внасяше нещо незаменимо, оформяйки звучене, което и до днес вдъхновява артисти по света.
Sly Stone, с рождено име Sylvester Stewart, носи музиката в себе си от дете. Роден в Тексас, но израснал в калифорнийското градче Валехо, той започва да записва госпъл на четиригодишна възраст. Още като тийнейджър става вокалист на The Viscaynes – doo-wop група, необичайна за времето си със своя расово смесен състав. Това ранно предизвикателство към нормите става ключов мотив в целия му път напред.
През 60-те години, когато музикалната сцена на Сан Франциско кипи от нови идеи, Sly е точно там, в сърцето на случващото се. Продуцира гаражни рок групи, експериментира с различни стилове и става един от първите радиоводещи, които миксират рок и соул в ефир. The Family Stone се ражда от ранната му формация The Stoners, но бързо прераства в нещо много по-значимо. Sly кани брат си Freddie и сестра си Rose да се присъединят, слагайки началото на група, която не само ще предефинира фънка, но и ще въплъти идеята за музика без граници.
До 1968 година. Sly & The Family Stone вече са създали своя характерен, експлозивен стил, но именно с албума Stand! и песента Everyday People те се превръщат от култова група към глас на цяло поколение. Парчето е далеч от звуковата ексцентричност, с която групата дотогава се отличава. Басът и барабаните се преплитат с хипнотична точност, създавайки основа, върху която другите инструменти танцуват внимателно. Духовата секция носи духа на южния соул, но със западно крайбрежна елегантност.
Любопитен е и миксът – вокалите са на по-заден план и не доминират. Това е ясен знак за влиянието на acid рок сцената от района на залива, където звукът е атмосфера, а не само послание. И въпреки че се долавят моменти на характерната енергия, те са сдържани и почти дисциплинирани.
57 след премиерата си, Everyday People звучи толкова познато, че почти изглежда банална. Изразът “different strokes for different folks” вече не провокира – той се превърна в попкултурен шаблон, дори в заглавие на популярен ситком, който навлезе в американските домове по съвсем различен начин от песента, която го роди. Днес говорим за толерантност и многообразие като основни обществени ценности. Но през 1969 година Everyday People е звучала като искрен призив за човечност, отправен насред политическа нестабилност, расови конфликти и скръбта от загубата на лидери като Martin Luther King.
