By Olivia Rodrigo прекара голяма част от кариерата си в сянката на своите вдъхновители. Независимо дали интернет разнищва поредната ѝ фотосесия, или наблюдаваме невероятната гледка на Robert Smith от The Cure в орбитата ѝ, разговорът за Olivia почти винаги започва от артистите, които тя обожава. В you seem pretty sad for a girl so in love обаче тези референции най-накрая остават на заден план за сметка на самата нея.
Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник. Песните все още са обсебени от любовта, раздялата и крехкото пространство помежду им, но вече идват облечени в много по-богати музикални пластове. Структурно албумът залага на класическия подход: 13 песни, които хронологично проследяват хрониката на една връзка. И все пак Olivia подхожда към този познат сюжет с ново любопитство, излизайки далеч извън рамките на поп-пънка и пиано баладите от предишните ѝ записи.
Еуфоричната my way превръща несигурността в оръжие чрез изпълнение, което черпи директно от бунтарския дух на riot grrrl движението, докато stupid song балансира мащабната мелодрама с пулсиращd кулминация, създадена за споделено изживяване по концерти. В maggots for brains и u + me = <3 тя търси вдъхновение още по-назад, залагайки на ню уейв мотиви и китарен поп, които придават на албума неочаквано класическо усещане. Появата на Robert Smith в what’s wrong with me лесно можеше да се усети като чист PR трик. Вместо това тя стои като категорична заявка. Olivia не заема легитимност от идолите си – тя ги кани в свят, който вече е изградила сама.
В духа на най-силните моменти от творчеството на The Cure, you seem pretty sad for a girl so in love доказва, че емоционалната дълбочина не изисква компромис с поп достъпността. Като съчетава острия си усет към детайла с неустоими мелодии, Olivia Rodrigo превръща клишето за разбитото сърце в преживяване, което се усеща едновременно интимно и универсално. С този запис Olivia Rodrigo окончателно прави прехода от тийн феномен към зрял артист.
