Ако четеш това, поздравления! Ти оцеля поредната ужасна година от нашето съвремие! За твой късмет, музиката продължава да е насреща, да ни обединява и да лекува душите ни, напук на плашещите новини, за които четеш и слушаш.
Е, 2023 си тръгва без големи взривове, които да променят правилата завинаги, като миналогодишните “RENAISSANCE” и “MOTOMAMI”, но с десетки по-малки пожари, не по-малко топлещи с очарованието си. Най-запомнящите се албуми тази година са белязани от лични размишления, спомени и страхове, а не толкова от гръмки политически и социални послания.
Приятно четене и слушане!
LOUD Magazine
50Slayyyter
STARFUCKER
Още когато издаде дебютния си mixtape през 2019, Slayyyter бе провъзгласена за следващото голямо име на ъндърграунд поп сцената. Със “STARFUCKER” звездата се впуска в концептуален наратив, описващ тъмната страна на холивудския блясък. Албумът черпи вдъхновение от различни епохи – златната ера на индустрията, упадъчни партита и фиксирането върху материалното в днешните времена.
Препоръчваме: Out of Time
Слушайте в Spotify
49Khamari
A Brief Nirvana
Краткият и поетичен “A Brief Nirvana” е заявка за сериозен талант и артистична дълбочина, която тепърва ще се разгръща. Khamari успява да интерпретира по негов си начин вечни въпроси, а уязвимостта и увереността му напомнят на ранния Frank Ocean. “A Brief Nirvana” определено се откроява сред изтощителните R&B албуми с редица гости, които се превърнаха в тренд напоследък.
Препоръчваме: Doctor, My Eyes
Слушайте в Spotify
48Altin Gün
Aşk
Малко групи са толкова наясно със своите силни страни колкото Altin Gün. След като изследваха по-синтезаторно звучене в духа на 80-тарския ню уейв, “Aşk” ги връща към анадолския рок, с който започнаха кариерата си. Адаптацията им на традиционни турски фолклорни песни за световни концертни зали е все така сполучлива. Извиващите се китарни мелодии, солата на саз и автентичните вокали на Erdinç и Merve ще ви мотивират да излезете извън зоната си на комфорт и да разкършите ханш.
Препоръчваме: Doktor Civanım
Слушайте в Spotify
47Slowdive
everything is alive
Едва ли преди години някой е предвиждал, че Slowdive ще докоснат и Gen Z след 19-годишно затишие, но хилядите TikTok клипове с тяхна музика за фон са доказателство за това. Създаден след смъртта на майката на Rachel Goswell и бащата на Simon Scott, петият албум на групата “everything is alive” вдига тежката завеса на shoegaze-а, а с нея си заминава и младежката илюзия, че някои неща са вечни. С помощта на психедилични вълни и пулсираща електроника, Slowdive се докосват до двойнствеността на познатия си речник и въодушевението на едно ново начало.
46Maria Jose Llergo
ULTRABELLEZA
Въпреки че “ULTRABELLEZA” е дебютен албум, Maria José Llergo успява да внесе съвременни звуци във фламенкото с впечатляваща решителност. Тя далеч не е първата испанска певица, която черпи вдъхновение от местната gitano общност, но начина по-който заземява драматичните моменти с минималистични бийтове и пиано я отличава като истински майстор на баланса. Maria е наясно, че чрез културата на своите предци, ще освети пътя си напред. Въпреки това, “ULTRABELLEZA” може да съществува единствено в настоящето с всичките си противоречия.
Препоръчваме: RUEDA, RUEDA
Слушайте в Spotify
45Romy
Mid Air
Познаваме Romy Madley Croft като една трета от британската банда The xx. Подобно на нейните колеги Oliver Sim и Jamie xx, тя е решила да доразвие собствения си артистичен почерк в соло кариера. Резултатът е номинирания за Грами “Mid Air” – танцувално изживяване под светлините на диско топката. Този път Romy е вникнала и в идентичността си на куиър жена – измерение, до което не се беше докосвала в такава дълбочина до този момент.
Препоръчваме: Enjoy Your Life
Слушайте в Spotify
44Bad Bunny
nadie sabe lo que va a pasar mañana
Въпреки плановете да се отдаде на заслужена почивка, Bad Bunny не успя да устои на призива на студиото и през 2023. Записан с помощта на MAG, Tainy и La Paciencia, “nadie sabe lo que va a pasar mañana” е завръщане към латино трап корените и изследва параноята, която често придружава монументални успехи, като неговия. През 22-те песни той си задава редица въпроси за същината на взаимоотношенията в живота му – кой наистина го разбира и кой просто се преструва, кои са истинските фенове и кои са фалшивите.
Препоръчваме: NO ME QUIERO CASAR
Слушайте в Spotify
43Poppy
Zig
Измина почти десетилетие от първите загадъчни клипове на Poppy в YouTube, които тогава предизвикаха съмнения за автентичността и амбициите ѝ. Днес тя е истинска фурия, а “Zig” потапя индъстриъл метъл забивките от последните ѝ албуми в мрачна електроника. Композициите покриват обширна територия, но въпреки това записът успява да звучи подредено и целенасочено. На този етап сме убедени, че експериментите на Poppy с различни жанрове не са търсене на идентичност, а празнуване на влиянията ѝ.
42Ralphie Choo
SUPERNOVA
В “SUPERNOVA” испанецът Ralphie Choo се е отправил на пътешествие до различни глобални територии. Стилове, популярни в Латинска Америка, като кумбия и боса нова, се преплитат с американски хип-хоп и R&B влияния. Парадоксалните му решения намират паралел с други съвременни испански поп революционери като C. Tangana и ROSALÍA. “SUPERNOVA” смело деконструира традициите и вдъхва изследователски характер на изкуството на Ralphie Choo.
Препоръчваме: MÁQUINA CULONA
Слушайте в Spotify
41Troye Sivan
Something to Give Each Other
Денс поп сингъла “Rush”, описващ екзалтацията от вдишването на попърс, беше триумфално завръщане за Troye Sivan, но зададе погрешни очаквания за албума му. “Something to Give Each Other” следва обещанието за среднощна сексуална утопия, но под повърхността си черпи основно от меланхолична носталгия. Парчетата разказват 10 истории, навлизащи в различни аспекти на интимността – от привличането на индивиди, които осъзнават невъзможността да бъдат заедно до внезапната наслада от секса между непознати.
Препоръчваме: One of Your Girls
Слушайте в Spotify
40Daniel Caesar
NEVER ENOUGH
Шест години след успешния си дебют “Freudian” Daniel Caesar е все така енигматичен и търсещ новото. “NEVER ENOUGH” е замислен като фолк албум, макар и финалният резултат да е по-близък до традиционно R&B. Атмосферата, обаче, издава първоначалните намерения на автора с красиви китарни акценти и духа на Daniel Lanois и Brian Eno.
39Genesis Owusu
STRUGGLER
Genesis Owusu иска да знае дали някога сте се чувствали като хлебарка, бягаща от дебнещия ботуш на Бог. Неговият екзистенциален втори албум разказва тази нетрадиционна история, а музиката му продължава да е все така трудна зе дефиниране. Записан в Америка и Австралия, “STRUGGLER” предлага разнообразие от звуци, които заслужават далеч по-широка аудитория от тази, която намериха.
Препоръчваме: Stay Blessed
Слушайте в Spotify
38PinkPantheress
Heaven knows
Кой друг би посмял да интерпетира “Крал Лир” на Шекспир в поп запис? Със съдействието на Danny L. Harle, Mura Masa и Greg Kurstin, PinkPantheress доразвива разпознаваемия си стил отвъд рамките на едноминутни TikTok закачки. Въпреки че все още е вкоренен в опияняващи брейкбийтове, “Heaven knows” разширява обхвата на певицата. Резултатът е като 3D версия на предишния ѝ 2D звук и доказва, че PinkPantheress e още по-добра, когато има достатъчно пространство да се разгърне.
Препоръчваме: Capable of love
Слушайте в Spotify
37JPEGMAFIA & Danny Brown
SCARING THE HOES
В царството на експерименталните албуми съвместният труд на Danny Brown и JPEGMAFIA звучи като да включиш старо Nintendo и да чуеш какофония от тематични мелодии едновременно. Преживяването е забавно, провокативно и откровено ексцентрично. Danny и JPEGMAFIA отдавна са известни с непредвидимостта си, но “SCARING THE HOES” надминава всичко, което са постигали поотделно през годините.
Препоръчваме: LEAN BEEF PATTY
Слушайте в Spotify
36The National
Laugh Track
След емоционалния срив на фронтмена Matt Berninger през 2019, колегите му от The National се съмняваха, че някога ще направят още един албум, да не говорим за два. Изненадващото второ издание за годината “Laugh Track” демонстрира красивата сплотеност на бандата. В един от най-трогателните текстове Matt напомня: “Memorize the bath water, memorize the air, there’ll come a time I’ll wanna know I was here”. В свят, който се движи бързо, думите му ни напомнят да пазим моментите и спомените.
Препоръчваме: Laugh Track
Слушайте в Spotify
35Algiers
Shook
Algiers описват “Shook” като “разширение на света им” – твърдение, което почти неглижира радикалния им подход тук. Звуковата идентичност на албума се определя не само от музикалните елементи, но и от общността, която изгражда (сред гостите в албума са Big Rube, Zach de la Rocha, Billywoods, Backwash, Samuel Herring, Patrick Shiroishi и Nadah El Shazly). Енергичното пътешествие през тунелите на всевъзможни жанрове ни води до нова обетована земя, в която надеждата триумфира над разделението.
34Paris Texas
MID AIR
В дебютния си дългосвирещ проект “MID AIR” (вторият албум с това заглавие в тазгодишната ни класация) Paris Texas надграждат основата, която поставиха преди две години с mixtape-а си “BOY ANONYMOUS”, с редица леснослушаеми парчета, които размиват границата между хип-хоп и пънк рок. Дуото от Лос Анджелис налага тежки китари и синтезатори върху интроспективните си строфи, които този път правят крачка към едно ново измерение отвъд гнева. Нищо чудно, че успяха да култивират отдадена фен база за толкова кратко време.
Препоръчваме: Everybody’s Safe Until…
Слушайте в Spotify
33100 gecs
10,000 gecs
100 gecs можеха лесно да изживеят своя бляскъв момент през 2019 и след това да изчезнат завинаги, но те отказаха да потънат обратно в неизвестност. Балансирайки хитови мелодии с безпрецедентна лудост, Dylan Brady и Laura Les се оказаха може би най-остроумните музикални провокатори на новото време. Ню метъл се редува със ска, пънк и hyperpop, а песните са посветени на теми като танцуващи жаби, болките при зъболекаря и царевичния чипс.
32boygenius
the record
Супергрупите често целят да демонстрират синергия, но boygenius не са поредната супергрупа. Lucy Dacus, Julien Baker и Phoebe Bridgers сякаш пишат песни една за друга, а публиката е просто случаен свидетел на това занимание. Споделяйки си вокалните роли, изпълнителките разкриват пред себе си своите желания и тайни върху инди рок рифове в духа на големите имена от 90-те. “the record” пита “какво е любовта?” – дали е да изпиеш лекарствата на любимия, за да го разбереш как се чувства, да слушате заедно Iron & Wine или да си разказвате срамни истории?
Препоръчваме: Not Strong Enough
Слушайте в Spotify
31Dorian Electra
Fanfare
Величественият “Fanfare” прелита през вихрушка от шумове и жанрове, типично в стила на Dorian Electra. Различното е, че този път песните се радват на повече пространство за изграждане преди да достигнат експлозивната си кулминация. От лирическа гледна точка албумът е може би най-комплексното изявление от страна на Dorian досега. За разлика от своите предшественици, които насочваха феновете за интерпретацията, “Fanfare” пристига без никакви инструкции.
30The National
First Two Pages of Frankenstein
Въпреки че в tracklist-а му ще видите дуети със Sufjan Stevens, Phoebe Bridgers и Taylor Swift, “First Two Pages of Frankenstein” далеч не е обичайния blockbuster. Записът отразява ужаса, когато вече не се чувстваш “като у дома си” в собствения ти дом и “разумът ти не е твой приятел”. Вдъхновен от сблъсъка на Matt Berninger с депресията, албумът е колекция от тихи песни, които ни докосват деликатно и се свързват с първичните ни емоции.
Препоръчваме: Your Mind Is Not Your Friend
Слушайте в Spotify
29Janelle Monáe
The Age of Pleasure
Janelle Monáe провъзгласи 2023 за “епохата на удоволствията”. Този лежерен 30-минутен цикъл от песни се разхожда през опияняващ афробийт, реге и хип-хоп. Еволюцията на певицата, обаче, се разпростира отвъд музикалните ѝ завои, тъй като тук тя се отдава свободно на теми, които искрено я вълнуват, като пола, сексуалността и полиаморията. “The Age of Pleasure” бележи нова глава от историята на Monáe и показва нейната отдаденост към надрастването на рамките в изкуството.
Препоръчваме: Lipstick Lover
Слушайте в Spotify
28Desire Marea
On the Romance of Being
След едноименния си дебют южноафриканецът Desire Marea реши да се отдаде на ново призвание. Обучен като традиционен спиритуален лечител Сангома, той твърди, че е отговорил на божествен призив да построи мост между царството на предците и настоящето. В тази си роля Desire използва традиционни напеви и ритмично барабанене, за да отвори свещения портал. Тези звуци отекват и в “On the Romance of Being” – албум, който ни занимава с лечебната сила на звука и събира някои от най-виртуозните музиканти от джаз сцените на Южна Африка.
27Grian Chatten
Chaos for the Fly
В първия си соло албум Grian Chatten се отклонява от познатите тежки инструментали, характеризиращи пост-пънк сензацията Fontaines D.C. и ни отвежда в по-спокойните територии на ирландски крайбрежни градчета. Алтернативното инди фолк звучене в “Chaos for the Fly” e в духа на Elliott Smith и Leonard Cohen и се оказва перфектния фон за блестящата поезия на Grian. Думите се движат по тънката граница на мизантропията, но дълбоката любов към живота попречва да я прекрачат напълно.
26Gracie Abrams
Good Riddance
Трябваше да почакаме повече от три години за дългосвирещ албум на Gracie Abrams след като чухме първите ѝ сингли през 2019. Оказа се, че си е заслужавало. Продуциран от Aaron Dessner (The National), “Good Riddance” разчита на емоционален инди фолк, а нежните композиции резонираха с хората и изстреляха певицата в мейнстрийма, където триумфира като успешен съпорт акт за турнето на Taylor Swift “The Eras Tour”.
Препоръчваме: I know it won’t work
Слушайте в Spotify
25Christine & the Queens
PARANOIA, ANGELS, TRUE LOVE
“PARANOIA, ANGELS, TRUE LOVE” не е от онези албуми, които може да си пуснеш по всяко време – експерименталният проект трае почти 100 минути и се разгръща постепенно. Френският куиър артист скърби за покойната си майка в театрална одисея, в която трип-хоп се среща с барок, а музикалните референции към Marvin Gaye, Emerson Lake & Palmer и Pachelbel и рециталите на Madonna са само парченца от големия пъзел. Най-изненадващото оръжие, обаче, се оказва приноса на продуцента Mike Dean, който променя изцяло внушението.
Препоръчваме: To be honest
Слушайте в Spotify
24Sparks
The Girl Is Crying In Her Latte
Предвид дългогодишната кариера на Sparks, може би е логично да очакваме да забавят темпото или направо да се “пенсионират”. Въпреки това, тази година неуморното дуо ни впечатли с “The Girl is Crying in Her Latte”. През 2023 братята Mael са по-актуални отвсякога и представят нетрадиционния си подход пред нова публика, благодарение на документалния филм “The Sparks Brothers” и мюзикъла “Annette”. Напук на дългогодишния си опит, Ron и Russell продължават да създават изкуство, необременено от клишета.
Препоръчваме: The Girl Is Crying In Her Latte
Слушайте в Spotify
23Noel Gallagher’s High Flying Birds
Council Skies
“Council Skies” е показателно заглавие. Noel Gallagher обръща поглед назад към детството си в Манчестър, където са посяти семената на легендарните Oasis. В резултат на тази носталгия, той е създал най-добрия си соло албум досега. Въпреки тематиката, не се надявайте на твърде много препратки към шумния рок от миналото. Noel е решил да пренесе звука си на различно място с акцент върху The Beatles-ски акорди и пищни балади.
Препоръчваме: Council Skies
Слушайте в Spotify
22Mon Laferte
Autopoiética
‘Автопоезис’ е явление, установено от чилийските биолози Francisco Varela и Humberto Maturana, което обяснява цикличното самовъзпроизвеждане на клетките. Mon Laferte използва научния термин като метафора за еволюцията си. В “Autopoiética” певицата избухва с разтърсващ регетон, денс поп, болеро и постмодерна интерпретация на операта “Норма” от 19-ти век, от която на традиционалистите ще им призлее. Какъв красив бунт!
21Fever Ray
Radical Romantics
В музиката на Fever Ray има нещо извънземно. Също като пришълците от “Annihilation”, Karin Dreijer сякаш се опитва да усвои човешкото поведение и да навлезе в царството на дълбоките емоции. Водещата тема в “Radical Romantics” е любовта и затова албумът се откроява като най-прецизния проект на Fever Ray досега. Това съвсем не означава, че няма да се нараните на бодлите ѝ, ако подходите враждебно – “Even It Out” е несъмнено едно от най-страховитите парчета на годината. “Radical Romantics” е по-близо до магията на The Knife от всеки друг албум на Fever Ray.
20Fall Out Boy
So Much (For) Stardust
“So Much (For) Stardust” е завръщане към корените за Fall Out Boy. Записан с продуцента Neal Avron, стоящ зад първите им издания, групата залага на носталгия и се обръща за подкрепа към легендарния лейбъл Fueled By Ramen. След като изследваха териториите на комерсиалния поп, американците са решили да запишат китарен поп-пънк албум, който звучи като по-зряла версия на “Folie à Deux” (2008). “So Much (For) Stadust” е точно това, което феновете на Fall Out Boy искаха да чуят през 2023.
Препоръчваме: Hold Me Like a Grudge
Слушайте в Spotify
19Kali Uchis
Red Moon In Venus
През последните години колумбийката Kali Uchis успешно завладя R&B и латино сцените с двуезичните си хитове. “Red Moon In Venus” приоритизира атмосферата пред радиото и ни залива с бавни и горещи композиции. Докато Kali прави неочаквани завои към 80-тарски синтезатори и добре обмислени колаборации с Omar Apollo, Don Toliver и Summer Walker, посоката в третия ѝ албум е подходяща най-вече за страстните моменти в живота.
18Travis Scott
UTOPIA
Всички очаквахме “UTOPIA” с притаен дъх, заради успеха на масовия му предшественик “ASTROWORLD” и трагедията през 2021, която отне живота на десет негови фена по време на концерт. Албумът е силно повлиян от най-добрите издания на скандалния Kanye West, но намесва и нечувани ембиънт и синт елементи в монументалната си продукция. Drake, Beyonce, The Weeknd, Bad Bunny, Bon Iver, SZA и James Blake са само част от гостите. “UTOPIA” не успя да вдигне толкова шум колкото “ASTROWORLD”, но със сигурност отвори нови врати за Travis Scott.
Препоръчваме: DELRESTO (ECHOES)
Слушайте в Spotify
17Olivia Rodrigo
GUTS
Преди три години светът се влюби в тийнейджърката Olivia Rodrigo, благодарение на хита ѝ “drivers license”. 20-годишната звезда, която ще чуете в “GUTS” би завъртяла демонстративно очи, слушайки песента. В записа отново ще намерите младежки гняв на килограм, но този път Olivia празнува гордо грешките, които прави при съзряването си. Daniel Nigro се е справил чудесно с продукцията, напомняща на класически рок от 90-те, а сравненията с Hole, Pixies и Liz Phair я превръщат в един от най-експлозивните творци от новото поколение.
Препоръчваме: bad idea right?
Слушайте в Spotify
16Kesha
Gag Order
“Gag Order” е мрачен обрат в дискографията на Kesha. Някои ще го нарекат нейното финално изявление по въпроса с Dr. Luke, но за това можем само да спекулираме на този етап. В албума чуваме една уморена и ядосана жена, навигираща ограниченията на сложна ситуация. С помощта на легендарния Rick Rubin, Kesha намира нов език за изразяване – въздействащите експериментални композиции в “Gag Order” се отдават на минимализъм и са крачка встрани от характеристиките на познатия ѝ стил.
Препоръчваме: Eat the Acid
Слушайте в Spotify
15Young Fathers
Heavy Heavy
Четвъртият албум на шотландското трио Young Fathers “Heavy Heavy” прославя музиката като колективно преживяване. Психеделичен поп и африкански традиции се преплитат в този интензивен проект, който черпи вдъхновение от пътуванията им из Африка и пресъздава спонтанността на приятелски jam session.
14Birdy
Portraits
“Portraits” освобождава Birdy от оковите на нейния познат образ и отбелязва тръгването ѝ в по-освободена посока. Британката вече не е скромната тийнейджърка, пееща меланхолични кавъри на Bon Iver и озвучаваща емоционални телевизионни реклами, а театрален поп артист, вдъхновяващ се от доказани хамелеони като Kate Bush и David Bowie. Аранжиментите са по-многопластови и сценични, а красивият глас на Birdy успява да остане фокус, въпреки нововъведенията.
Препоръчваме: Raincatchers
Слушайте в Spotify
13RAYE
My 21st Century Blues
“My 21st Century Blues” е сбъднатата мечта на RAYE. След като се пребори с рестрикциите на лейбъла си Polydor Records, който отказваше да издаде проектите ѝ, Rachel Keen най-накрая успя да осъществи своя албум независимо. Най-вълнуващият дебют на 2023 смесва драмата на класическия соул с модерни бийтове. Духът на покойната Amy Winehouse е жив в “The Thrill is Gone”, а прогреса след #MeToo вълната е вдъхнал смелост на RAYE да засегне теми, които Winehouse вероятно е избягвала.
Препоръчваме: The Thrill Is Gone
Слушайте в Spotify
12Madison Beer
Silence Between Songs
Пет години след първото си EP Madison Beer покорява нови върхове със “Silence Between Songs”. Сравненията с Ariana Grande, Lana Del Rey и Billie Eilish стават все по-безпочвени, тъй като певицата е заложила на 60-тарски поп и Tame Impala-ски психеделичен рок – само чуйте перфектната интерполация с класиката на The Byrds в “Showed Me (How I Fell In Love With You)”. Навлизайки лирически във все по-лични територии, Madison напомня, че съвременната поп индустрия се нуждае от повече автентичност и неподправени емоции.
11ANOHNI & The Johnsons
My Back Was a Bridge For You to Cross
Гласът на Anohni Hegarty служи като небесен вестител, носещ важни предупреждения за човечеството с несравнима емоция. Въпреки че е повлияна от соул легендите и трансджендър активистите (на обложката виждате портретна снимка на Marsha P. Johnson), “My Back Was a Bridge For You to Cross” е албум без прецедент. Всяка песен в него въздейства като гръцка статуя, застинала във вселенски ужас, докато ANOHNI скърби за каузата за граждански права и покойните си приятели.
Препоръчваме: It Must Change
Слушайте в Spotify
10Yves Tumor
Praise a Lord Who Chews But Which Does Not Consume
Музиката на Yves Tumor става все по-малко странна, но съдейки по “Praise a Lord…”, това не е нещо лошо. Също така вярваме, че това е музиката, която артистът винаги си е мечтал да запише – грандиозен глем рок запис, надминаващ всичко, което е издавал досега. Парчетата в “Praise a Lord…” са като портал към един особен свят, където дълбините на духовността и любовта са безгранични, а визуалната театралност го доближава до идолите му David Bowie и Prince.
Препоръчваме: Heaven Surrounds Us Like a Hood
Слушайте в Spotify
9Sufjan Stevens
Javelin
Страхотните песни носят сила сами по себе си, но контекстът около тях е това, което често определя емблематичния им статус. Знанието, че “Tears In Heaven” на Eric Clapton е написана за смъртта на 4-годишния му син, а дебютът на Bon Iver е записан в гората след тежка раздяла, им придава различна тежест. Десетият студиен албум на Sufjan Stevens “Javelin” идва с посвещението на покойния партньор на изпълнителя, починал през пролетта, и същевременно с разкриването на сексуалната ориентация на Sufjan. Тази информация хвърля нова светлина върху темите в цялата му дискография. “Javelin” успява да повтори магията на “Carrie & Lowell” с темите за смъртта и скръбта, а резултатът е поредното въздействащо отражение на човешката сила в лицето на трагични обстоятелства.
Препоръчваме: Will Anybody Ever Love Me?
Слушайте в Spotify
8Charlotte Cardin
99 Nights
Дебютният албум на Charlotte Cardin бе посрещнат със сериозно признание на наградите Junos (канадския еквивалент на Grammy) през 2022, а “99 Nights” вероятно ще повтори успеха му. Музиката е вдъхновена от едно бурно лято, през което певицата и нейният партньор са изправени пред тотален срив във връзката си. Въпреки трудности, двамата са си взели уроците и са продължила съвместния си живот, а песните, написани по време на кризата разкриват уязвимостта на Charlotte. В “99 Nights” не липсват хитови поп моменти, но в ядрото си това е нефилтриран портрет на жена, изправена пред разпадащата се реалност и опитваща се да събере частиците от сърцето си.
7Depeche Mode
Memento Mori
Основите на “Memento Mori” са били положени още преди трагичната смърт на Andy Fletcher, но проектът придобива още по-мрачен смисъл в контекста на случилото се. В 15-тия си албум синтпоп легендите са фокусирани и знаят, че имат нещо важно за казване. Отсъствието на Andy сякаш е събудило различна осъзнатост за целите на бандата, а приноса на Richard Butler от The Psychedelic Furs е запалил нова искра. Въпреки надвисналата сянка на смъртта, в “Memento Mori” Depeche Mode звучат по-жизнено отвсякога.
Препоръчваме: Ghosts Again
Слушайте в Spotify
6Hozier
Unreal Unearth
Случвало ли се е да сте с разбито сърце и да си кажете, че това е същински Ад? На Hozier също. Но за разлика от нас, той е решил да напише амбициозен запис за преживяването си, цитиращ “Адът” на Данте. Освен с деветте кръга на Ада, дългокосият бард ни ангажира с екологични критики и препратки към ирландската история. Всичко това прилича на учебна програма на курс по културология (авторът на текста знае най-добре), но в ръцете на Hozier се превръща в един от най-специалните албуми на годината.
5Paramore
This Is Why
Съзряването на някогашните тийн идоли Paramore беше неизбежно. “This Is Why” демонстрира увереността и натрупания им опит, но също така признава и, че съвремието ни е минно поле от тревоги. След успеха на “After Laughter” през 2017 Hayley Williams, Zac Farro и Taylor York спокойно можеха да повторят формулата, но вместо това са решили да ни изненадат. Шестият им албум напомня за британската алт-рок вълна от началото на века и изследва предизвикателствата на човешкото битие в ерата на плашещи глобални вести.
Препоръчваме: This Is Why
Слушайте в Spotify
4Jessie Ware
That! Feels Good!
Удивителните знаци в заглавието на “That! Feels Good!” далеч не са случайни – албумът празнува ентусиазирано удоволствията в живота. Jessie Ware и продуцентите ѝ James Ford и Stuart Price продължават започнатото с “What’s Your Pleasure?” и ни връщат директно в златните дни на диското. Този път британката го кара още по-пищно с аранжиментите, а тържествеността напомня на класиките на Chic. Съвсем логично текстовете са същинско Гетсби парти с цялата сексуалност, шампанско и диаманти, които може да си представите. Някои ще кажат, че звучи като Chaka Khan, други ще я сравнят с Donna Summer, а ние просто ще обобщим, че Jessie Ware познава добре музикалната история и е повече себе си отвсякога в “That! Feels Good!”.
Препоръчваме: Begin Again
Слушайте в Spotify
3Lana Del Rey
Did you know that there’s a tunnel under Ocean Blvd
В “Did you know that there’s a tunnel under Ocean Blvd” Lana Del Rey навлиза дълбоко и за първи път си позволява да разкаже не само за същността си, но и за причините да е такава каквато е. Маниерът на певицата става все по-спонтанен и труден за категоризиране, но това ни дарява с възможноста да я преоткриваме отново и отново за вече девети пореден албум. Песни като “A&W”, “Kintsugi” и “Fingertips” сервират неудобни истини за семейната история, паметта и изгубената любов, а в заглавното парче Lana размишлява за следата, която оставя след себе си и прави изключителен паралел с изоставения и забравен тунел Jergins в Лонг Бийч. Молбата ѝ е: “Don’t forget me”. Как бихме могли, Lana?
Препоръчваме: Did you know that there’s a tunnel under Ocean Blvd
Слушайте в Spotify
2Mitski
The Land Is Inhospitable and So Are We
Има нещо изключително старомодно в подхода на Mitski към нейния публичен образ. Въпреки че е една от най-големите инди звезди в световен мащаб, тя не дава интервюта и не отделя внимание на присъствието си в социалните мрежи. Вместо това, произведенията ѝ говорят сами за себе си. Призната за един от най-добрите автори на своето време, Mitski придоби популярност със своите мрачни композиции, често достигащи перфектна кулминация – било то с кънтящи китари, пронизващи крясъци или блестящи синтезатори. “The Land Is Inhospitable and So Are We” се отклонява от познатите елементи и залага на нова пасторалност и естетиката на старото кино. Духът на Patsy Cline оживява в песни, които елегантно комбинират стийл китари, симфоничен оркестър и хор от 17 гласа с field recordings на цикади и лаещи кучета.
Препоръчваме: My Love Mine All Mine
Слушайте в Spotify
1Caroline Polachek
Desire, I Want to Turn Into You
Caroline Polachek се доказа още през периода си в алтернативната група Chairlift, но през последните години преоткри себе си като иновативна поп звезда. Соло музиката ѝ резонира както с критиците, така и със специфична аудитория от куиър поклонници и астрологични ентусиасти. Това не е изненадващо, предвид виртуозността, с която композира песни и езотеричния нрав, който влага в акта. Още през 2019 “Pang” загатна за потенциала ѝ да издигне арт попа до космически висоти. Продължението му “Desire, I Want to Turn Into You” прави точно това. В грандиозния албум Caroline изследва толкова много различни посоки, че рискува да изгуби фокуса си и да излети в небесата, но мелодиите са достатъчно запомнящи се, че да я върнат обратно на земята и да ѝ позволяват спокойно да прескача от поп към фламенко, келтски фолк и трип-хоп.
Препоръчваме: Welcome to My Island
Слушайте в Spotify
