Скенер: The Flaming Lips

публикувано на

|

гледания

Макар вече да се смятат за ветерани на инди рока и експерименталната музика, The Flaming Lips продължават да са изключително актуални. Започвайки пътя си през 80-те като група от тийнейджъри, амбицирани да пренесат духа на психеделията в света на пънк рока, те се трансформират в иновативна музикална сила. Под ръководството на харизматичния Wayne Coyne и музикалния гений на мултиинструменталиста Steven Drozd, The Flaming Lips създават безброй класики. 

Класиката

The Soft Bulletin (1999):

The Soft Bulletin не просто надхвърля стандартното албумно изживяване, а се превръща в емоционално пътешествие през лабиринтите на човешкото съзнание. Напускането на китариста Ronald Jones слага край на доминиращото китарно звучене на по-ранните албуми, отваряйки вратите за нови музикални хоризонти. Вместо да черпят вдъхновение от хаотичната психеделия на Syd Barrett, музикантите решават да обърнат към мелодичния гений на Brian Wilson. Steven Drozd изоставя ролята си на барабанист и поема централна роля като аранжор, разгръщайки пълния си потенциал. Неговият подход преобразява звука на групата и утвърждава The Soft Bulletin като кулминация на артистичното партньорство между него и Wayne Coyne. Албумът е истински триумф – звукова прегръдка, която носи усещането за вълшебството на класически филм на Disney. 

Задължителните

Yoshimi Battles the Pink Robots (2002):

На пръв поглед Yoshimi Battles the Pink Robots изглежда като отстъпление от суровата емоционалност на The Soft Bulletin. Заглавната песен, със своите захаросани мелодии, лесно създава впечатлението за фантастична приказка. Но този първоначален блясък е само началото на пътуване, което отвежда слушателя далеч отвъд повърхностното. С напредването на албума неговият звуков свят разкрива многопластова структура: смесица от модерен поп, ретро влияние от 60-те години и деликатни елементи, вдъхновени от японската ембиънт музика. Тази текстура служи като фон за по-дълбоките теми, които Wayne Coyne изследва – крехкостта на човешкото сърце, нестабилността на егото и вечния стремеж към баланс между уязвимостта и силата. В този контраст между игровото и дълбокомисленото албумът намира своето място като един от най-запомнящите се в историята на The Flaming Lips.

American Head (2020):

Най-силните албуми на The Flaming Lips са белязани от умението на групата да изгражда концептуални наративи, които дават цялост на музикалното им изразяване. След период на творческо търсене American Head категорично доказва, че бандата все още може да се сплоти около една централна идея, която оформя емоционалната тъкан на цял албум. Един от най-красивите записи в тяхната дискография, American Head използва фолк елементи като фон за размишленията на Wayne Coyne върху теми като детството и изгубената невинност. Музикалните инструменти се преплитат деликатно в звуковия пейзаж, подчертавайки някои от най-прочувствени текстове, които групата някога е предлагала. От времето на The Soft Bulletin насам Wayne не е бил толкова откровено ангажиран с темите за собствената си смъртност и формиращите моменти, които са оформили личността му. 

Препоръчителният

Clouds Taste Metallic (1995):

Clouds Taste Metallic е кулминация на творческите търсения на The Flaming Lips до този момент, както и повратен момент в тяхната история. Албумът представлява завършек на една епоха, в която алтърнатив рокът е доминиращата сила в музикалната им идентичност. Clouds Taste Metallic разкрива способността на Wayne Coyne да предава сложни идеи чрез изчистени, но богати на смисъл композиции. Творбата е също така емоционално заредена поради напускането на китариста Ronald Jones – той оставя незаличима следа върху облика на Clouds Taste Metallic и бъдещето на бандата неизбежно се преосмисля след неговото оттегляне.

Недооцененият

Embryonic (2009):

С Embryonic The Flaming Lips създават един от най-необичайните записи в кариерата си – 71-минутен психеделичен маратон, който звучи по-близо до хаотичните експерименти на Ummagumma на Pink Floyd, отколкото до хармоничния поп на Beach Boys. Албумът често е подценяван, вероятно заради времевия си контекст – разположен между масовия успех на групата в началото на 2000-те и техните по-късни творчески авантюри. Въпреки това, Embryonic бележи значим момент в тяхната история, като отваря врати към напълно нови звукови измерения. Този период на изследване е зареден с риск, но и с неповторима енергия. Embryonic не само тества границите на психеделията, но и поставя началото на нова ера за групата, в която колаборациите стават неразделна част от тяхната работа. 

Само за заклети фенове

Zaireeka (1997):

The Flaming Lips са известни със своята склонност към музикални експерименти, но албумът им Zaireeka ги извежда в съвсем нова орбита. Това е четворен албум, който съвсем съзнателно игнорира традиционните формати на музикалните издания. Уникалният проект възниква от авангардните им „паркинг експерименти“ от 1996-1997 година, при които десетки автомобили свирят отделни, но синхронизирани части от една и съща композиция. Първоначалната идея – домашна версия с цели 100 диска – изглежда твърде амбициозна дори за стандартите на Flaming Lips. Вместо това те се спират на четири диска, които трябва да се възпроизвеждат едновременно на четири отделни стереоуредби, за да разкрият пълния си звуков потенциал. Това прави Zaireeka не просто албум, а мултисензорно преживяване, което изисква както техническа подготовка, така и известна доза търпение от слушателите. Макар форматът на албума да създава логистични предизвикателства – повечето хора не разполагат с четири стереоуредби, разположени в една стая – Zaireeka печели култов статус. 

Незадоволителният

At War With the Mystics (2006):

След десетилетие на изключителни албуми, The Flaming Lips представят с At War with the Mystics произведение, което не достига висотите на The Soft Bulletin и Yoshimi Battles the Pink Robots. Албумът демонстрира завръщане към психеделичните територии, които групата изследва в началото на своята кариера. Въпреки това, той често поема по пътя на по-захаросан звук, вместо да предложи дълбоко емоционално преживявания. At War with the Mystics е доказателство както за креативните върхове на групата, така и за техните понякога спорни наклонности. Социално-политическият контекст на ерата на George Bush-младши намира отражение в текстовете на песните, които разглеждат теми като самоубийствени атентатори и авторитарни лидери. 

Избягвай!

Telepathic Surgery (1989):

За своя трети албум Telepathic Surgery, The Flaming Lips първоначално планират да създадат мащабен концептуален проект, изграден върху сложен звуков колаж. Тази амбициозна идея обаче се оказва трудна за реализиране, което ги принуждава да променят подхода си. В крайна сметка албумът се оформя като по-конвенционален рок запис, макар и със силно експериментален дух. Докато по-късните им творби ще се отличават с радикални промени в стила и тона, Telepathic Surgery демонстрира по-скоро хаотична непоследователност. Колекцията включва няколко завършени песни, но те са обвити в необичайни, често абстрактни музикални експерименти. 

Останалите

Дебютният албум на The Flaming Lips Hear It Is (1986), комбинира гротескната поп чувствителност на Syd Barrett с прото-грънджа на групи като Meat Puppets и Screaming Trees. Въпреки това, Wayne Coyne и екипът му все още не постигат напълно сплотено звучене. Следващият им албум – Oh My Gawd!!! (1987), е вероятно най-пънк записът им, напомнящ на Sorry Ma, Forgot to Take Out the Trash на The Replacements. Въпреки това, и той съдържа психеделични странности. In a Priest Driven Ambulance (1990) загатва за по-стегната посока, която групата усъвършенства в следващите си два албума – Hit to Death in the Future Head (1992) и Transmissions from the Satellite Heart (1993). The Terror (2013) бележи рязка промяна – мрачният му тон се различава от замечтаната енергия на предишните им творби. Oczy Mlody (2017) пък флиртува с дръм машини, съвременен хип-хоп и електронна музика. King’s Mouth (2019) се доближава най-много до емблематичното звучене на Yoshimi Battles the Pink Robots (2002), като комбинира поглъщаща атмосфера с любопитна сюрреалистична концепция.

В рубриката Скенер LOUD изследва в детайли дискографията на култови артисти и групи. Целта ни е да откроим най-ярките моменти от тяхното творчество, за да ви предложим вдъхновяваща селекция, която спестява време и ви отвежда директно към най-интересното за слушане.


Крис Серафимов
Крис Серафимов
Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.
Сподели
Тагове

Последни публикации

Подобни статии