Албумите на 2022 година

0
697

Къде е мястото на музикалния албум в плейлист ерата? Има ли тежест в епохата на TikTok? Все пак живеем във времена, в които 20-секунден откъс от песен може да изстреля кариерата ти в небесата. Тогава какво правим с дългосвирещите монолити? 

Spoiler Alert: LOUD Magazine вярва, че изкуството на албума не е мъртво. Да, всички се забавлявахме с “BREAK MY SOUL” на Beyoncé през юни и хилядите reel-ове, TikTok клипове и meme-та, но парчето ни въздейства по съвсем различен начин в контекста на “RЕNAISSANCE” един месец по-късно. Именно там се крие ключът към разбирането и оценяването на цялостния проект. Би било преувеличено да сравним слушането на песен извън рамките на албума с гледането на кратка сцена от филм в YouTube, но разбираш идеята… 

Да отделиш един час от времето си, за да изслушаш и вникнеш в албум означава да покажеш истинско отношение към таланта на артиста, а да си купиш албум означава да инвестираш в същия този талант, който е направил деня ти една идея по-добър. Продължавай да купуваш музика, да ходиш на концерти и да подкрепяш любимите ти артисти!

Как бихме могли да обобщим звученето на 2022 година? Пандемията все още не е изцяло в миналото, но много от любимите ни звезди най-накрая тръгнаха отново на турне. Други издадоха амбициозни записи, подготвяни години наред. Трети най-накрая се настаниха удобно на трона, който им принадлежи и обещаха вълнуващо царуване. Класацията ни тази година е доказателство, че въпреки несигурността, която дебне отвсякъде, бъдещето на музиката е в сигурни ръце.

 

Saddest Factory Records

50MUNA
MUNA

Първият албум на MUNA за лейбъла на Phoebe Bridgers е и най-лесносмилаемия им досега. Алтернативното поп трио продължава да празнува различните форми на куиър желание, като същевременно си оставя и достатъчно пространство за зряла саморефлексия и изследване на сложната динамика в човешките взаимоотношения. Всичко това се случва под звуците на бляскав инди поп и Y2K носталгия. Погледнато отблизо, няма нищо изненадващо в това, че Taylor Swift избра бандата за подгряване на предстоящото си стадионно турне “The Eras Tour”.

Препоръчваме: What I Want
Слушайте в Spotify

49Conan Gray
Superache

Както много други артисти, Conan Gray достига пълния си потенциал, когато е искрен с публиката. В “Superache” младият музикант захваща очакваните теми, които вълнуват Gen Z феновете му, но неочаквано достига до дълбоки травми от детството си (“Family Line”) и неудобни размисли за неопитността с любовта (“People Watching”). Интроспективните парчета са продуцирани от Dan Nigro и надграждат значително над скромните lo-fi поп амбиции на дебюта “Kid Krow”. 23-годишният Conan ще продължи да търси и преоткрива себе си, но емоциите му вече започват да придобиват зряла нюансираност.

Препоръчваме: Memories
Слушайте в Spotify

Republic Records
Matador Records

48Perfume Genius
Ugly Season

След като си проправят път към големите сцени с “No Shape” и “Set My Heart on Fire Immediately” Mike Hadreas и дългогодишният му партньор Alan Wyffels решават да слязат по стълбичката към подземен свят, обитаван от уродливи сенчести създания. За стандартите на поп музиката “Ugly Season” е грозен албум с прокобна атмосфера или пътуване през непознати измерения, от които трудно ще намериш пътя обратно. За Perfume Genius записът е поредния начин да разшири границите си и да се потопи в експерименталните си фантазии, този път озвучени от неокласически даркуейв, ембиънт, индъстриъл и реге.

Препоръчваме: Pop Song
Слушайте в Spotify

47Camila Cabello
Familia

Във “Familia” Camila Cabello отваря широко страниците на дневника си, за да коментира сензационната си раздяла с Shawn Mendes, напускането на Fifth Harmony и още редица драматични теми. Противоречивата певица намира и златната среда в музикално отношение, прегръщайки латино корените си. Проектът може да се похвали със значително по-дефиниран характер от предшествениците си, благодарение на заигравките на Camila с жанрове като мариачи, салса и латино-поп.

Препоръчваме: Bam Bam
Слушайте в Spotify

Sony Music
Golden Chariot Records

46Sea Power
Everything Was Forever

Някогашните British Sea Power премахнаха ‘British’ от името си в знак на протест срещу нарастващия крайно десен национализъм в родната си страна. Всичко останало си е същото. Зад продуцентския пулт застава Graham Sutton – една от най-важните фигури в историята на групата и виновник за изграждането на онова специфично атмосферично звучене, което трудно ще объркате. Десетте парчета в “Everything Was Forever” са пропити със силна носталгия по времената, когато групи като Mogwai и Sigur Rós звучаха като бъдещето на рок музиката.

Препоръчваме: Lakeland Echo
Слушайте в Spotify

45Editors
EBM

Изминаха 17 години от издаването на дебюта “The Back Room”, а Editors продължават да търсят нови начини на изразяване и да изпробват свежи идеи. “EBM” ги отвежда до компанията на електронния композитор и продуцент Benjamin John Power, известен с прозвището Blanck Mass. Резултатът е енергичен запис, допълващ футуристичната си Kraftwerk-ска естетика с танцувален ню уейв и индъстриъл рок. Все още не можем да преценим, дали видимото забавление на някогашните мизантропи е повод за притеснение, или е просто белег на порастването.

Препоръчваме: Karma Climb
Слушайте в Spotify

Play It Again Sam
BMG

44LÉON
Circles

Швеция присъства в музикалните книги предимно с шлагерните класики на ABBA, машината за хитове Max Martin или специфичната поп меланхолия на Robyn и Lykke Li. Lotta Lindgren, обаче, играе по други правила в “Circles”. Нежното ѝ Малибу звучене се корени в 70-те години и черпи предимно от съкровищницата на фолк и кънтри жанра. Албумът звучи като логичното продължение на “Apart”, но този път историите на LÉON за изгубена любов и за бягството от миналото са още по-вълнуващи и сърцераздирателни. 

Препоръчваме: Fade Into a Dream
Слушайте в Spotify

43Lizzo
Special

Две години след началото на COVID-19 пандемията певицата надига глава и казва: “достатъчно, крайно време е да излезем от черупките си и да танцуваме”. Продължението на блокбъстъра “Cuz I Love You” е точно толкова ударен, колкото очаквахме, а Max Martin, Mark Ronson и Kid Harpoon се грижат чернокожата звезда да курира умело идеите си и да продължава да ни радва с хумора си. Типично за Lizzo, текстовете имат и терапевтична функция – “Grrrls” празнува женските приятелства, а заглавното парче утвърждава любовта към самия себе си в лицето на онлайн омразата.

Препоръчваме: 2 Be Loved (Am I Ready)
Слушайте в Spotify

Atlantic Records
ATO Records

42Nilüfer Yanya
PAINLESS

Nilüfer Yanya канализира шума на съвременната тревожност и я трансформира в нещо красиво. Наследникът на софистицирания арт рок дебют “Miss Universe” е значително по-стегнат и контролиран, а песните са водени от суров китарен дисторшън, роботизирани бийтове, еклектични композиционни структури и многопластова продукция. Ако използваш музиката единствено като бягство от суровата реалност, “PAINLESS” ще ти създаде сериозен дискомфорт – все пак умението на Yanya да прави прецизна аутопсия на всяка потисната емоция в човешкото съществуване не е за подценяване.

Препоръчваме: stabilise
Слушайте в Spotify

41Björk
Fossora

Вече четвърто поредно десетилетие Björk продължава да функционира на съвсем различни честоти. Вдъхновен от смъртта на майка ѝ Hildur Rúna Hauksdóttir и записан по време на самоизолация, “Fossora” засяга темите за сложните взаимоотношения на родителите с техните деца и за нуждата от връзка между всички нас. Звуково записът обитава междинна територия между акапелния “Medulla”, хаотичния “Volta” и съвсем нова покривка от дисонантни кларинети и размазващи gabber бийтове. “Fossora” се превръща в поредния антиконформистки проект на Björk, изпълнен с мистерия и прокрадваща се надежда.

Препоръчваме: Ancestress
Слушайте в Spotify

One Little Independent Records
Capitol Records

40Maggie Rogers
Surrender

Maggie Rogers използва свободното си време през карантината пълноценно. След като се присъединява към songwriter camp с Feist и Beck и завършва магистратурата си в Харвард певицата създава и втория си албум “Surrender”. Влиянието на Alanis Morissette и Shania Twain прозира силно в по-органичното звучене, но почерка на Maggie се разпознава лесно, както в химновата “Want Want”, така и в прочувствената “Horses”. Освен че демонстрира сериозно развитие в композиторските си умения, Rogers разгръща и гласовия си диапазон по нечуван досега начин, достоен да я нареди до големите.

Препоръчваме: Horses
Слушайте в Spotify

39Josef Salvat
Islands

Първият независим албум на Josef Salvat, който досега твореше под шапката на Sony, звучи още по-динамично от предните му издания. Австралиецът преработва спомените за токсични връзки, променили хода на живота му, но не пропуска възможността да поеме отговорност за ролята си във всяка история. Заглавната “Islands”, в която Josef възпява болезнено куиър самотата, е не само една от най-емоционалните песни на 2022 година, но и кулминация в досегашната му кариера.

Препоръчваме: I’m Sorry
Слушайте в Spotify

Independent
EMI Records

38Blossoms
Ribbon Around the Bomb

След концерт в Мексико през 2019 година фронтменът на Blossoms Tom Ogden решава да посети къщата-музей “Фрида Кало”, където една от картините бива описана от гида като “бомба, опакована с панделка”. Така се ражда идеята за четвъртия албум на бандата, който най-накрая успява да излезе извън кутията, в която момчетата бяха започнали да се затварят с почти идентичните си издания до този момент. В “Ribbon Around the Bomb” срещаме едни по-пораснали Blossoms, които оставят повече пространство на мелодиите си и не се страхуват да се обърнат към Dire Straits и The Smiths за вдъхновение.

Препоръчваме: Everything About You
Слушайте в Spotify

37Metric
Formentera

За какво се сещате, когато чуете името Metric? Много от вас вероятно ще отговорят: “с електронен денс пънк в неонови цветове”, но истината е, че Emily Haines и компания винаги са били прог архитекти по душа. Доказателство за това са ранните бижута “Hustle Rose” и “Empty”, както и колосалната епопея в две части “The Face”, която закри убедително “Pagans in Vegas”. С 10-минутната “Doomscroller”, обаче, канадците издигат най-комплексния си монумент досега, посветен на клаустрофобията, която дефинира живота ни по време на пандемия. Останалата част от “Formentera” се отдава на по-простите удоволствия и балансира напрежението с примамлив микс от ню уейв и алтернативен рок.

Препоръчваме: What Feels Like Eternity
Слушайте в Spotify

Independent
Rimas Music

36Bad Bunny
Un Verano Sin Ti

Много от нас ще запомнят 2022 като годината, в която Benito подобри рекорд след рекорд с “Un Verano Sin Ti (най-стриймвания албум в Spotify, най-много седмици на първо място в класацията за продажби на Billboard през годината, първият испаноезичен албум, номиниран за Грами в категория “Албум на годината”). Цялото това внимание към звездата не е никак случайно – освен със сценичната си харизма, Bad Bunny може да се похвали и с решителността си да разбие на пух и прах традиционните мачистки ценности на културата, от която произхожда. “Un Verano Sin Ti” може да е една идея твърде дълъг, но успява да пренесе атмосферата на карибския плаж дори и в най-тъмната стая. Еклектичната заигравка със дембоу, EDM, инди поп и мамбо пък го правят най-непредвидимия му запис досега.

Препоръчваме: Me Porto Bonito
Слушайте в Spotify

35070 Shake
You Can’t Kill Me

След албум като “You Can’t Kill Me” е крайно време да спрем да третираме Danielle Balbuena като протеже на скандалния Kanye West. Вярно е, че рапърът ѝ подаде ръка в самото начало на кариерата ѝ, но днес певицата, по-известна като 070 Shake, заслужава да бъде оценена като едно от сериозните нови куиър имена на музикалната сцена. “You Can’t Kill Me” е болезнено пътуване през емоциите на тежка раздяла, а алтернативните R&B парчета са облечени в новаторска и пленителна продукция.

Препоръчваме: Skin and Bones
Слушайте в Spotify

Def Jam Records
Interscope Records

34Carly Rae Jepsen
The Loneliest Time

Както заглавието подсказва, “The Loneliest Time” е обзор на темата за самотата през призмата на едно от най-обичаните лица в модерния поп. Този път Carly Rae Jepsen успява да сглоби стойностен албум с по-различен и зрял подход – вместо обичайните захаросани денс хитове получаваме просторни алт поп и кънтри фолк песни, записани с Rostam Batmanglij (Vampire Weekend). Въпреки улегналите аранжименти, красивата канадка не забравя нито чувството си за хумор, нито добрия си усет за ефектен camp. “The Loneliest Time” е еквивалента на онова, което Kylie Minogue искаше да постигне в “Golden”, но с доразвит потенциал.

Препоръчваме: Beach House
Слушайте в Spotify

33Shamir
Heterosexuality

Когато през 2014 година Shamir издава обещаващия “Ratchet”, голяма част от медиите пренебрегват таланта му и се фокусират върху небинарната му полова идентичност. Тогава едва 19-годишният музикант не е готов за това внимание. Последвалата поредица от експериментални lo-fi албуми сякаш съзнателно бягаха от мейнстрийм вълната. Днес обществените нагласи към различните начини на изразяване са значително по-прогресивни, а Shamir е готов да се гмурне надълбоко в темата за куиър травмите си и онези странни първи години на сцената. Вълнуващият “Heterosexuality” звучи едновременно гневно и красиво, а мрачните индъстриъл композиции биват разнообразени от непокорен инди рок и кабаретна театралност.

Препоръчваме: Gay Agenda
Слушайте в Spotify

AntiFragile Music
Independent

32Alice Merton
S.I.D.E.S.

Alice Merton успя да пробие на музикалната сцена, благодарение на хит сингъла “No Roots”, който заживя втори живот през последните две години, благодарение на TikTok. Във втория си студиен албум “S.I.D.E.S.” канадката разширява обхвата си и навлиза в нови за нея територии. Проектът описва не само любовна раздяла, но и рухването на приятелството ѝ с продуцента Nicolas Rebscher (Lena, AURORA), който оставя важен отпечатък върху предния ѝ запис. Напук на съмненията, Alice успява да надмине себе си с 15 многолики поп парчета, издигащи в култ силата да вярваш в себе си.

Препоръчваме: Vertigo
Слушайте в Spotify

31Foals
Life Is Yours

Yannis Philippakis твърди, че Foals едва ли някога ще направят отново нещо като “Life is Yours”. Слънчевият и танцувален седми албум на британците е вдъхновен от летаргията на локдауна и инстинкта да запишат парти музика, който да обединява различните публики на големи фестивали – сценарий, който звучеше почти фантастично в определен момент. За щастие, бандата доживя сбъдването на тази мечта, а бляскавите песни, флиртуващи с алтернативния денс вайб на The Rapture и Caribou, превръщат концертните им сетове в трескаво преживяване. Нямаме търпение да разберем какво следва за Foals след толкова неочакван и успешен завой!

Препоръчваме: Wake Me Up
Слушайте в Spotify

Warner Music
Independent

30Jack White
Fear of the Dawn

Jack White мрази да се повтаря. Тази негова обсесия го отвежда в света на дигиталните студио ефекти след години, посветени на аналоговото. “Fear of the Dawn” звучи като музика от бъдещето. Стероидните cyberpunk фантазии на китарния гуру се отдалечават възможно най-много от някогашния изчистен блус на The White Stripes и залитат по индъстриъл агресия, space age китарни ефекти и дори колаборации с хип-хоп легенди (Q-Tip взима участие в налудничавото “Hi-De-Ho”). А най-впечатляващото е, че цялата тази психеделична каша от звуци успява да застане естествено в досегашния канон на Jack White.

Препоръчваме: What’s the Trick?
Слушайте в Spotify

29Alfie Templeman
Mellow Moon

Работейки по дългосвирещия си дебют “Mellow Moon”, Alfie Templeman си поставя за цел да запише повече поп хитове, достойни да озвучават дългите летни нощи в компанията на любими хора. Инди поп музиката на 19-годишния младеж е точно онова, от което имахме нужда след обещаващото EP “Forever Isn’t Long Enough”. Вместо да се концентрира върху романтичните си фантазии, както досега, Alfie разсъждава върху по-неотложни теми като психичното здраве в ерата на социалните мрежи и самоосъзнаването. Не се и съмняваме, че Templeman тепърва ще жъне успехи, но дори на този етап феновете на Declan McKenna и The 1975 ще открият много за наслаждаване.

Препоръчваме: 3D Feelings
Слушайте в Spotify

AWAL
BMG

28Danger Mouse & Black Thought
Cheat Codes

Вероятно познавате Black Thought, като част от The Roots – легендарната хип-хоп банда, която през последните години се грижи за музикалния съпровод на вечерното телевизионно шоу на Jimmy Fallon. Danger Mouse пък се слави като един от най-уважаваните продуценти след работата си с Gnarls Barkley, Gorillaz и Michael Kiwanuka. Разбираемо очакванията към общия им проект “Cheat Codes” бяха високи. За щастие, двамата успяват дори да ги надминат с хип-хоп албум в духа на старата школа. Класическите соул семпли изграждат основата за внушителни парчета, рисуващи потискащата картина на модерна Америка, а включванията на гости като Joey Bada$$, Run the Jewels и покойния MF Doom правят записа още по-специален.

Препоръчваме: Belize
Слушайте в Spotify

27FKA twigs
CAPRISONGS

“CAPRISONGS” е откровение, защото в него FKA twigs видимо пуска фикс идеята, че всичко трябва винаги да е съвършено. Това ѝ позволява да се забавлява и да издаде поп албум, освободен от каквото и да е чувство за грандомания. Може би това беше и единственото логично развитие след тежък запис като “MAGDALENE”, а не е изключено и решението на певицата да е продиктувано от личностното ѝ израстване. Вдъхновена от колабораторите си, twigs деконструира алтернативното си R&B и го среща със свежия дух на денсхол, хиперпоп и grime жанровете. 

Препоръчваме: meta angel
Слушайте в Spotify

Atlantic Records
Universal Music

26Demi Lovato
HOLY FVCK

В “HOLY FVCK” Demi Lovato се освобождава от редица демони и травми с помощта на поп-пънк и гръндж рок. Записът е дългоочаквано завръщане към корените на певицата, но подходът е значително по-зрял и искрен от всичко, което е издавала до този момент. Поредицата от софистицирани и агресивни композиции ни занимава с абстрактни концепции като прераждането и завръщането от деветте кръга на ада, но и с по-земни такива като ограниченията на музикалната индустрия, зависимостите и обезличаването ни в ерата на технологиите.

Препоръчваме: SKIN OF MY TEETH
Слушайте в Spotify

25Florence + the Machine
Dance Fever

Нека митологичната естетика на “Dance Fever” не ви заблуждава – петият албум на Florence Welch и нейната задруга е доказателство, че британката не е божество, а човек като всеки един от нас. Човек, който изпада в екзистенциални кризи, докато плаче с купичка Cheerios в ръка по никое време. Освен пандемията, песните, продуцирани от Jack Antonoff (Taylor Swift, Lana Del Rey, Lorde), коментират вечната битка между социалните очаквания към жената и индивидуалните ѝ амбиции. Текстовете са толкова експресивни, че биха събрали овации дори изпълнени като spoken word, но това не е нещо ново за Florence. Музикално Welch напипва баланса между театралните си влечения и традициите на иконите, които я вдъхновяват.

Препоръчваме: Free
Слушайте в Spotify

Universal Music
Warner Music

24Gang of Youths
angel in realtime

Животът на David Le’aupepe се преобръща през 2018, когато баща му умира и музиканта разкрива неочаквани тайни за двойнствения му живот. Оказва се, че Tatterall не е роден в Нова Зеландия като сина си, а в Самоа, където е имал друго семейство преди David да се роди. Творецът размишлява за скръбта и за корените си в концептуалния “angel in realtime” под звуците на стадионен рок в духа на U2 и цял куп интересни решения. Катарзисните песни преминават през редица силни емоции, но кулминират в приемане, прошка и красиво празнуване на едно комплицирано наследство. След подобна грандиозна крачка Gang of Youths са на път да се превърнат в институция на инди рок сцената.

Препоръчваме: in the wake of your leave
Слушайте в Spotify

23Lykke Li
EYEYE

Историята се повтаря – Lykke Li отново следва познатия модел, в който лекува разбитото си сърце чрез музика. Това е може би единственото общо между “EYEYE” и предшественика му “so sad so sexy”. Докато албумът от 2018 година се възползва от разнообразието на модерния поп, “EYEYE” дави тъгата в lo-fi продукция и призрачни field recordings. Вдъхновена от поредната емоционална раздяла и трескав аяуаска трип, скандинавската самодива се затваря в спалнята си и записва осем автентични парчета, лишени от комерсиален стремеж, но удрящи болезнено на местата, където боли най-силно. 

Препоръчваме: HIGHWAY TO YOUR HEART
Слушайте в Spotify

Play It Again Sam
Columbia Records

22Harry Styles
Harry’s House

Harry Styles сякаш откри формулата за модерен поп мегахит преди три години с “Fine Line”. Прави му чест, че не е избрал лесния път и е решил да направи нещо по-различно с “Harry’s House”. Третият албум на звездата не разчита толкова на радио хитове (макар че не липсват и такива), а на желанието му да развива уменията си като артист и да покорява нови територии. Декорът в дома на Harry варира от стая до стая, но цялостния образ издава много за човека, който обитава това приветливо пространство. “Harry’s House” е един от онези записи, които биха звучали еднакво добре на стадион Уембли и в задимен лаундж бар.

Препоръчваме: As It Was
Слушайте в Spotify

21Arctic Monkeys
The Car

С “Tranquility Base Hotel & Casino” Arctic Monkeys се отправиха на рисково пътуване до луната, а в “The Car” Alex Turner и компания са се приземили успешно на земята и оплакват отиващата си младост от местния пиано бар. Подобно на Bryan Ferry и неговите интерпретации на великите американски стандарти, вокалите на фронтмена подобават повече на опиянен романтик отколкото на рок звезда. Елегантните инструментали с приятен джаз туист пък създават задушевна и енигматична атмосфера. Вероятно това е музиката, която James Bond би си пуснал по време на дълго шофиране по брега на френската Ривиера. 

Препоръчваме: Body Paint
Слушайте в Spotify

Domino Recording
Republic Records

20Kae Tempest
The Line Is a Curve

След като постигна впечатляващи успехи с театралната пиеса “Paradise” Kae Tempest издаде най-личния си албум досега. На пръв прочит “The Line Is a Curve” звучи като социален коментар за живота в съвременна Великобритания, но в дълбочина се превръща в терапевтично съждение за цикличната същност на живота и страховете, които ти пречат да бъдеш какъвто си. Kae Tempest не се ограничава до следването на определено внушение, а се посвещава на пълно разнообразие, както издава и избора на колаборатори. Вероятно в определен бъдещ момент ще разглеждаме “The Line Is a Curve” като повратния момент в кариерата на Kae Tempest, в която те отвориха истински душата си и ни допуснаха вътре.

Препоръчваме: Salt Coast
Слушайте в Spotify

19BROCKHAMPTON
The Family

Лебедовата песен на BROCKHAMPTON “The Family” е красив концептуален албум в духа на ранния Kanye West. 17 кратки композиции с редица необикновени соул семпли. Изнесен изцяло от Kevin Abstract, който сформира групата през 2010 на 14-годишна възраст, записът е болезнено откровение за натиска от музикалната индустрия, токсичните взаимоотношения между членовете и приоритизирането на кариерата пред личните нужди. Въпреки преобладаващата меланхолия, “The Family” е изпълнен и с любов и гордост от постиженията на момчетата. Експерименталният подход на Kevin изисква търпение от слушателите, но трудно бихме си представили по-достоен край на тази история.

Препоръчваме: The Ending
Слушайте в Spotify

Sony Music
Sony Music

18Steve Lacy
Gemini Rights

Родените под знака на зодия Близнаци не се радват на най-добрата репутация в интернет пространството. Бисексуалните също. Steve Lacy, горд член и на двете групи, знае добре, че най-интересните истории се крият отвъд стереотипите. Музикантът от The Internet винаги е бил сръчен инструменталист и харизматичен вокалист, но през 2022 за първи път направи истински силен албум. “Gemini Rights” очарова с изтънчени текстове и мозайка от влияния – от The Velvet Underground, през Frank Ocean и Bootsy Collins до Vampire Weekend. Много хора ще се сетят моментално за хита “Bad Habit”, но този проект е много повече от комерсиалния си успех.

Препоръчваме: Mercury
Слушайте в Spotify

17AURORA
The Gods We Can Touch

В “The Gods We Can Touch” AURORA ни изнася лекция по гръцка митология, за да ни покаже, че дори боговете не са съвършени. Целта ѝ е да нормализира приемането, състраданието и опрощението между хората. В разнообразния албум всеки ще намери нещо за себе си – от приказните мелодии до безупречната продукция на Matias Tellez, който се изявява и като барабанист на концертите на норвежката певица. По много начини “The Gods We Can Touch” носи усещането за най-завършения опит на AURORA до този момент и за едно от най-завладяващите поп издания на годината.

Препоръчваме: A Temporary High
Слушайте в Spotify

Universal Music
Republic Records

16The Weeknd
dawn FM

Предишният албум на The Weeknd “After Hours” видя бял свят през първите дни от пандемията. Наследникът му “dawn FM” търси изход от клаустрофобията с 80-тарски синтпоп, продуциран от нишовия Oneohtrix Point Never. Концептуалният запис е дълго пътуване през чистилището с Jim Carrey в ролята на радио водещ. Тръгвайки от вече познатия упадъчен свят, Abel Tesfaye успява да достигне до най-екзистенциалната и мъдрата си версия досега. Носталгията по миналото продължава да води The Weeknd до нови територии, а репутацията му на Michael Jackson-протеже, която незапознатите с творчеството му прикрепиха още преди години, е потъпкана официално.

Препоръчваме: Sacrifice
Слушайте в Spotify

15Mitski
Laurel Hell

През 2019 Mitski Miyawaki се оттегли от публичното пространство и намекна за евентуален край на кариерата си. Иронично е, че през следващите три години популярността ѝ скочи многократно – днес тя има отдадена фен база в TikTok, а концертите и през 2022 бяха озвучени от екзалтирани крясъци, които заглушаваха певицата. В амбициозния шести албум “Laurel Hell” Mitski се изправя срещу бърнаута и агонията си под дискотечните светлини. Танцът се превръща в освобождение от травмите, а критиките на певицата към консуматорските навици дават обяснение за решенията, които тя взе преди години.

Препоръчваме: Love Me More
Слушайте в Spotify

Dead Oceans
Columbia Records

14Noah Cyrus
The Hardest Part

Носенето на фамилията Cyrus е едновременно късмет и товар. Получаваш допълнително внимание и възможности, но очакванията към теб са наистина високи. В дебютния си дългосвирещ албум 22-годишната Noah Cyrus си проправя път, различен от този на другите членове на славното ѝ семейство. С помощта на живи инструменти и отлична продукция, дело на Mike Crossey (The 1975, LANY), “The Hardest Part” е модерен поп-кънтри опус, който смесва Laurel Canyon традициите с модерна естетика. Умението на Noah да вплита сурови емоции в музиката си я позиционира като звездата в центъра на собствения ѝ живот, а красивите ѝ мелодии продължават да отекват в пространството дълго след последната секунда.

Препоръчваме: Mr. Percocet
Слушайте в Spotify

13Taylor Swift
Midnights

Както обичайно, името на Taylor Swift се появяваше редовно в новинарските заглавия тази година – от сагата с билетите за турнето “Eras” до историческото завладяване на всички места в топ 10 на Billboard Hot 100. На фона на цялото това присъствие в поп културата, “Midnights” е доста семпъл във внушението си. Албумът е сбогуване с инди фолк звученето на “folklore” и “evermore” и залага на атмосферични синтпоп парчета, лишени от обичайната гръмка осанка. За сметка на това, в тях ще откриете красиви автобиографични текстове, многопластова меланхолия и музикални намигвания към славни моменти от кариерата на Taylor. “Midnights” не е революционен завой, като двата си предшественика, но е достойно допълнение към творчеството на мега звездата.

Препоръчваме: Anti-Hero
Слушайте в Spotify

Republic Records
Sub Pop Records

12Weyes Blood
And In the Darkness, Hearts Aglow

В богатия звук на “And In the Darkness, Hearts Aglow” трудно ще откриете следи от авангардните нойз корени на Natalie Mering. При задълбочен прочит, обаче, музиката на певицата продължава да канализира апокалиптични образи и да ги използва като оръжие срещу цинизма на модерното общество. Албумът продължава да разширява 70-тарската singer-songwriter вселена, която предшественика “Titanic Rising” създаде. Текстовете за отчуждението са по-актуални от всякога днес, а алтернативите, които Weyes Blood предлага също заслужават внимание – “God Turn Me into a Flower”, например, наподобява космическа ембиънт медитация с природни звуци. Ако “Titanic Rising” беше въплъщение на водата, “And In the Darkness, Hearts Aglow” е въздуха.

Препоръчваме: Grapevine
Слушайте в Spotify

11Charli XCX
CRASH

Charlotte Aitchison е един от най-дръзките артисти днес. Последният ѝ албум за Warner Music е едновременно експеримент и завръщане към корените ѝ. Певицата се възползва от ресурсите на големия лейбъл за последен път и сбъдва фантазията си за бляскава мейнстрийм поп ера. Палитрата на “CRASH” се разпростира сред звуците на 80-тарски ню джак суинг ала Janet Jackson, 90-тарски хаус и шведски електро поп от началото на века (жестоките семпли на “Show Me Love” на Robin S. и “Cry For You” на September са право в целта). Особени иновации липсват, но ударните циментират статута ѝ на модерна поп икона.

Препоръчваме: Used to Know Me
Слушайте в Spotify

Warner Music
Dirty Hit

10The 1975
Being Funny In a Foreign Language

Трудно е да си представим нещо, който би могло да засенчи присъствието на Matty Healy в социалните мрежи тази година, но “Being Funny In a Foreign Language” успява. 20 години след създаването си (и девет години след дебюта си) The 1975 са в по-добра форма от всякога. Инстроспективният пети албум на английската банда ни връща в Tumblr времената, когато всички полудяха по едноименния дебют и красноречивите му текстове. “Being Funny…” изоставя еклектичния формат на последвалите записи и обобщава есенцията на The 1975 в 11 сериозни инди песни с ретро заряд и оптимистичен, макар и банален, прочит на вечната тема за любовта. 

Препоръчваме: Oh Caroline
Слушайте в Spotify

9Father John Misty
Chloë and the Next 20th Century

“Chloë and the Next 20th Century” е доста различен от всичко друго, което Josh Tillman е издавал под името Father John Misty. Въпреки осмиването на джаз шаблоните в миналото (постовете на “Jazz Imposters” в социалните мрежи), днес той разчита на тях. Но, така или иначе, публичният образ на Tillman винаги е бил изграден от противоречия. Сантименталните композиции в албума са изпълнени с препратки към златната ера на Холивуд и на моменти звучат като пищен саундтрак на филм с оригинални биг бенд и боса нова елементи. Текстовете разказват за пламенни любовни афери, възхода на измислени знаменитости и драматични катастрофи, като за първи път липсват изцяло автобиографични препратки. 

Препоръчваме: Buddy’s Rendezvous
Слушайте в Spotify

Bella Union
Independent

8Tove Lo
Dirt Femme

Първият албум на Tove Lo като независим артист се отличава от масовата поп продукция с изненадващи колаборации, интимни признания и бляскави ретро синтове. “Dirt Femme” бележи нова ера за шведската звезда, известна с провокативния си подход към сексуалните теми. 12-те парчета, преплитащи дълбоки разсъждения за женствеността и любовта, са достойни да я откъснат от статута ѝ на недооценена поп певица и да я утвърдят като един от най-талантливите и последователни поп умове за цяло поколение. И докато модерната музика често се обръща към миналото за вдъхновение, Tove Lo прави интересна интерпретация на този тренд – “Dirt Femme” звучи като фантазиите за бъдещето, но през 80-те.

Препоръчваме: No One Dies From Love
Слушайте в Spotify

7Rina Sawayama
Hold the Girl

Всички предполагахме, че Rina Sawayama е изчерпала темата за травмите в бомбастичния си дебют “SAWAYAMA”. Съдбовните събития през 2020 година, обаче, я принудиха да посрещне изненадващия успех през екрани и да остане принудително сама с мислите си. Както много от нас, певицата започва да се терапевтира професионално и така се е родил “Hold the Girl” – комплексен запис, трансформиращ тежките емоции в нещо вдъхновяващо под звуците на garage бийтове, eurodance мелодии, кънтри заигравки и поп-рок балади. Оказва се, че за Rina проклятието на трудния втори албум е само мит. След като най-накрая дава нужната любов на детето в себе си, певицата изглежда готова да продължи напред към нови върхове.

Препоръчваме: Hold the Girl
Слушайте в Spotify

Dirty Hit
Ninja Tune

6Black Country, New Road
Ants From Up There

По-малко от година след дебюта си Black Country, New Road се завръщат с изобретателен пост-пънк удар, който сблъсква ранните Arcade Fire с атмосферичните подвизи на Godspeed You! Black Emperor и приятна доза прогресив рок. Не ни разбирайте погрешно, младежите от Кеймбриджшър далеч не имитират вдъхновителите си, а творят нещо специално и разпознаваемо. Въпреки, че издаването на албума остана белязано от напускането на фронтмена Isaac Wood, “Ants From Up There” е грандиозен финал за приноса му към внушението на групата, който ще бъде преоткриван отново и отново през годините. Ако “For the First Time” накара хората да говорят, то “Ants From Up There” ще ги накара да замълчат и да слушат внимателно!

Препоръчваме: Concorde
Слушайте в Spotify

5Beach House
Once Twice Melody

Изминаха цели 16 години от дебюта на Beach House – време, за което се очаква дуото да забави темпо или да се затвори в зоната си на комфорт и да издава само издания, разчитащи на изпитаната формула. Victoria Legrand и Alex Scally, обаче, няма да се съгласят с това твърдение! “Once Twice Melody” е най-грандиозното им откровение досега и доказателство защо дуото се слави като институция на дрийм поп сцената. 84-минутният запис звучи още по-ефирно от красивите си предшественици и те отвежда в романтична вселена, в която времето сякаш е спряло. Най-впечатляващо е колко медитативно и мистично може да звучи музиката на Beach House, без да губи дори частица от емоционалните си достойнства.

Препоръчваме: Superstar
Слушайте в Spotify

Bella Union
Universal Music

4Stromae
Multitude

В динамиката на днешното ежедневие малко неща биха могли да оправдаят деветгодишна пауза между два албума. “Multitude”, обаче, наистина си заслужаваше чакането. Отличният запис не страни от небезизвестния психическия срив на Stromae и забърква коктейл от световни звуци – от колумбийски ритми, през южноазиатски духови инструменти до български народен хор. Красивите фолклорни традиции се смесват с модерни бийтове и саркастични текстове по начин, който единствено пост-модерната култура на 21 век може да позволи. А на фронта през цялото време остава онази специфична харизма, която превърна Stromae в нещо повече от поредния изпълнител на шансони.

Препоръчваме: L’enfer
Слушайте в Spotify

3Kendrick Lamar
Mr. Morale & the Big Steppers

“Mr. Morale & the Big Steppers” не е типичния хип-хоп албум. Той звучи повече като театрален пърформанс, в който Kendrick Lamar е трагичен герой на път към своята гибел. В неговите травми ще се припознае цяло поколение чернокожи мъже, борещи се с очакванията за свръхмъжественост, които обществото им е наложило. За да разбие порочния кръг и да не прехвърли товара на новородения си син, рапърът се противопоставя на културата, която се храни от мизогиния, транс/хомофобия и материално богатство, за да замаскира ниска самооценка. Още откриващото “United In Grief” успява да обобщи философията на записа с думите “Done with the black and the white, the wrong and the right”. Това е един тежък терапевтичен процес, в който звездата се изправя пред всичките си грешки и несъвършенства и наблюдава борбата между его и уязвимост. “Mr. Morale & The Big Steppers” не дава лесни решения на проблемите, които повдига, но достига до заключението, че Kendrick Lamar има нужда да постави себе си на първо място.

Препоръчваме: N95
Слушайте в Spotify

Interscope Records
Columbia Records

2Beyoncé
RENAISSANCE

Beyoncé е на такъв етап от славата си, че дори посредствен албум би се сдобил с платинен статус по продажби. Въпреки това, певицата подхожда към “RENAISSANCE” с решителността на новобранец, който има какво да доказва. Записът е артистично прераждане за поп кралицата, което отдава почит на денс и ballroom жанра и чернокожите куиър икони, които са го изваяли през 70-те и 80-те години. Композициите преливат изумително едно в друго, а едночасовото денс парти звучи като призив за освобождаване от всякакви задръжки и космическо свързване между мокрите тела на дансинга. А най-хубавото е, че този път дивата не се взима твърде сериозно и си позволява да измести фокуса върху легенди като Grace Jones, Giorgio Moroder, Donna Summer, Robin S., Nile Rogers и Big Freedia.

Препоръчваме: CUFF IT
Слушайте в Spotify

1ROSALÍA
MOTOMAMI

Преобръщането на жанровите норми не е нещо ново, но малко модерни музиканти са успявали да деконструират звученето си на толкова съставни части колкото ROSALÍA. Испанската певица е същински иконоборец, който прекъсва нови регетон класики за фрий джаз импровизация, залива фламенкото с auto-tune и зашива семпъл от песен на Soulja Boy за кубинско болеро от 60-те. Войната между традицията и модернизма от “El Mal Querer” все още не е приключила, но в “MOTOMAMI” каталунската гордост култивира футуристична естетика и създава най-радикалния албум на 2022. “MOTOMAMI” не прилича на нищо друго, което ще чуеш тази година и същевременно успява перфектно да дефинира настоящето. Скролвайки през безкрайния фийд, курирайки привидно несъвместими звуци и правейки смайващи колажи с тях, ROSALÍA променя правилата от последните 50 години и поставя началото на нова вълнуваща ера за музиката.

Препоръчваме: SAOKO
Слушайте в Spotify

Columbia Records

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here