Aquemini (1998):

Издаденият през 1998 година Aquemini на Outkast е крайъгълен камък в хип-хопа, С този запис, Big Boi и Andre 3000 предложиха на света звук, който беше едновременно дълбоко южен и безкрайно космополитен. Албумът съчетава мръсния груув на Атланта с джазови елементи и психеделични мелодии. Тук Big Boi и Andre 3000 са в разцвета на креативните си сили и осъзнават, че този момент е решаващ. В текстовете си те говорят за расова идентичност, социална несигурност, любов и оцеляване в свят, който се променя по-бързо от всякога. Всеки трак от албума – от епичната SpottieOttieDopaliscious до енергичната Rosa Parks – разкрива нова страна на тяхната вселена, в която граници не съществуват.

ATLiens (1996):

В ATLiens André 3000 и Big Boi балансират между суровата реалност и стремежа към нещо отвъд материалното. Фактът, че OutKast сами поемат контрола над значителна част от продукцията, придава на ATLiens отличителен почерк. Докато дебютът им Southernplayalisticadillacmuzik се корени дълбоко във фънка и соула, тук дъбът и регето оказват сериозно влияние, придавайки на албума усещане за дълбочина и пространство. Това е звукът на желанието да се надхвърлят наложените ограничения – било то социални, артистични или личностни. Лирически, André 3000 и Big Boi са по- философски от всякога. Те се изправят срещу “блуса на гетото”, разказвайки за битките с бедността, насилието и несигурността, но без да се поддават на отчаянието. 

Stankonia (2000):

В Stankonia André 3000 и Big Boi се гмуркат още по-дълбоко в своите фънки корени, пречупвайки ги през експлозивна продукция, дръзки текстове и непредсказуеми музикални решения. Както винаги, дуото демонстрира безупречното си умение да балансира между комерсиална привлекателност и артистична непокорност. Stankonia бележи тяхното символично завръщане на Земята – но не каквато я познаваме, а една хипнотична и електризираща нейна версия. След като се сдобиват със свое собствено студио, те започват да експериментират още по-смело. Резултатът е звук, който не просто ознаменува началото на новото хилядолетие, а го предсказва с футуристична дързост.

Speakerboxxx/The Love Below (2003):

През 2003 година Andre 3000 и Big Boi разтърсиха музикалната индустрия, когато обявиха, че предстоящият им албум ще бъде двойно издание, съчетаващо две напълно самостоятелни, но концептуално свързани части – соловите проекти на всеки от тях. Това нестандартно и амбициозно решение даде възможност на феновете да надникнат по-дълбоко в индивидуалния артистичен свят на всеки от двамата музиканти, без групата да се разпада. От една страна, Big Boi остана верен на корените си с Speakerboxxx – динамичен албум, който черпи вдъхновение от южняшкия хип-хоп, фънка и соула. От другата страна стоеше Andre 3000, чийто The Love Below бе истинска революция – смел микс от еклектични звуци, силно повлиян от Prince. Парчета като Hey Ya! не само се превърнаха в химни на началото на хилядолетието, но и демонстрираха необятния артистичен диапазон на Andre. Speakerboxxx/The Love Below не само пожъна комерсиален успех, но и спечели няколко награди “Грами”, включително за “Албум на годината”, като по този начин затвърди статута на OutKast като една от най-влиятелните групи в историята на хип-хопа. 

Southernplayalisticadillacmuzik (1994):

Все още на прага на зрелостта, Big Boi и André 3000 се оттеглят в легендарното студио Dungeon. Именно там се ражда тяхното дебютно произведение – Southernplayalisticadillacmuzik. Албумът не само катализира тяхното изкачване в хип-хоп средите, но и изиграва ключова роля в разчупването на строгото разделение между двата основни бряга. С албума си Big Boi и André дават на Юга собствен глас, извън стереотипите, които доминират сцената по онова време. Успехът им е незабавен – през 1995 година Outkast са номинирани за наградите The Source в две престижни категории: “Рап албум на годината” и “Нов изпълнител на годината”. Победата им в последната категория предизвиква освирквания от нюйоркската публика – ясен знак за тогавашната регионална предубеденост и съпротивата срещу новите гласове, идващи извън традиционните хип-хоп центрове. 

Idlewild (2006):

Последният албум на Outkast, Idlewild, излиза през 2006 година като официален саундтрак към едноименния филм – амбициозен музикален проект, който смесва джаз, хип-хоп и ретро атмосферата на 30-те години. Въпреки че идеята за подобен експеримент звучи интригуващо, обявяването на филма и придружаващия го албум предизвика известна тревога сред феновете. Те се чудеха дали това не е знак, че Big Boi и André 3000 се отдалечават твърде много от корените си. Въпреки че отделни парчета като Mighty O, Morris Brown и Hollywood Divorce демонстрират креативността и таланта на дуото, цялостното преживяване звучи донякъде незавършено. Разнообразната звукова палитра сама по себе си е впечатляваща, но не успява да компенсира структурните слабости на албума. Вместо да звучи като цялостен проект, Idlewild по-скоро прилича на колекция от отделни песни, някои от които звучат излишни или не на място.