Историческото партньорство между Meat Loaf и Jim Steinman

8 вечни песни, които определят лятото

Музиката не е само запомнящи се мелодии, тя предизвиква...

8 видеоклипа, които дефинират Y2K space-age ерата 

Трудно ще откриете музикални видеоклипове от края на 90-те...

“Like a Prayer” на 35 години: Артистичният триумф на Madonna

През април 1989 е публикувано известното ревю на списание...

Историята на един хит: Diana Ross & The Supremes – Love Child

Музиката от ранните години на Motown Records рядко засяга...

Пет албума, които са елегантна “лебедова песен”

В бурния свят на музиката дори най-емблематичните изпълнители правят...

Share

Албумът “Bat Out of Hell” (1977)  е една от вечните любовни истории в музиката. Не, не заради текстовете за чудовищни мотори и секс в колата, а заради срещата на двете творчески сили, стоящи зад създаването на класиката – композитора Jim Steinman и певеца Meat Loaf. Животите на двамата се преплитат още в началото на 70-те години и остават до голяма степен взаимносвързани до смъртта на Steinman през 2021 година. Новината за смъртта и на другата половина от дуото Meat Loaf преди дни ни даде повод да обърнем поглед назад към историческата им връзка.

След смъртта на композиторът миналата година Michael Lee Aday (истинското име на Loaf) разказва пред списание Rolling Stone: “Медицинската сестра на Jim ми остави гласово съобщение след кончината му, в което ми сподели, че той не е спирал да говори за мен през последните си дни. Повтарял е колко много ме обича и е казвал, че аз съм най-важния човек, който е срещнал през живота си.”

През 60-те и 70-те Steinman е известен в театралните среди като музикален nerd, който търси развитие на сцената на Бродуей с амбициозни сценични мюзикъли. Уви, приносът му за “A Man’s Man”, “The Beard”, “Baal” и най-вече авторския “The Dream Engine” не успяват да го наложат като едно от големите имена в индустрията. За сметка на това, много от бъдещите му легендарни песни и текстове започват да се зараждат още тогава.

Талантът на Jim се разгръща подобаващо едва когато той се запознава с Meat Loaf. “Това, което ме впечатли най-вече в него не са вокалните му умения, а това че е страхотен актьор”, разказва композиторът.

“Той имаше изненадваща реакция към музиката, която пишех. Разбираше я напълно и затова за мен беше естествено да създавам песни за него.”

Партньорството има значителни ползи и за двамата. Амбициозните и дълги campy песни на Steinman, видимо вдъхновени от младежката мелодрама на girl групите през 60-те, тестостерона на Bruce Springsteen и епичността на Вагнер, се отличават със собствен характер. Те биха звучали абсурдно, изпълнени от друг тип вокалист. Това става ясно и в единствения соло албум на Jim “Bad for Good”.

Meat Loaf, от своя страна, се вписва перфектно с богатия си опит в сферата на комедията и шумния хард рок (изпълнителят пее в един от албумите на Ted Nugent). Дори най-абсурдните текстове на Steinman оживяват и започват да звучат искрено, а контрастът между ексцентричния му сценичен образ и обикновеността му в ежедневието подсказва, че Loaf възприема призванието си с чувство за хумор и самоирония. Истината е, че “Bat Out of Hell” се сдобива с популярност едва когато австралийските и английските телевизии започват да излъчват известното лайв изпълнение на заглавната песен, в което Meat Loaf хипнотизира с присъствието си.

В документален филм за албума Steinman обяснява: “Meat е голям актьор на сцената. Той не може просто да изпее една песен, трябва да я изиграе и да предаде емоциите ѝ. Когато достигат до него песните вече спират да са мастило върху лист хартия. Те сякаш го обладават и разяждат душата му. А най-интересното е, че дори не се нуждае от време за да се превърне в художествен герой. Случва се незабавно.”

Опитите на двамата като независими един от друг артисти не са толкова успешни. Steinman все пак успява да напише хитове и за други изпълнители (сред които Bonnie Tyler, The Sisters of Mercy и Celine Dion), но Meat си остава неговата най-голяма муза. Вокалистът пък не успява да запише успешни парчета, без помощта на Jim и често губи облика си. В един етап от кариерата си Loaf дори започва да включва кавъри на песни, композирани от Jim за други изпълнители. Сътрудничеството му с големи имена като Jon Bon Jovi, Brian May и Hugh Laurie пък не дава задоволителни резултати.

Приятелството между Meat Loaf и Jim Steinman се обтягат (в един момент се стига дори до съдебни дела), но те многократно намират пътя си обратно един към друг. Това се случва първо през 1993 година за “Bat Out of Hell II: Back Into Hell”, а по-късно и за последния албум на двамата “Braver Than We Are”. Трудно ни е да си представим как би се разгърнала кариерата на Meat Loaf, ако не се е бил запознал със Steinman, но същото важи и за Jim.