В днешната музикална индустрия най-голямата заплаха за един артист е да стане предвидим. Когато музикантите разчитат само на старите си хитове и на добре познатия си имидж, с времето започват да изглеждат като част от миналото, а не от настоящата култура. Историята на поп музиката показва, че най-дълго успешни остават артистите, които умеят да изненадват. Те съзнателно оставят усещане, че следващият им проект може да бъде различен от всичко досега. Именно това поддържа интереса на публиката. Такъв подход може да се види при съвременни артисти като Beyoncé и испанската звезда ROSALÍA. Техните албуми и проекти често комбинират неочаквани жанрове или оригинални концепции, които изненадват дори най-големите им фенове.
Harry Styles може и да не е сред най-радикалните новатори в съвременния поп, но кариерата му показва силно стратегическо мислене. Още със соловия си дебют той направи ясен ход, като се дистанцира от имиджа си в One Direction и заложи на по-зряло звучене. Следващият му албум Fine Line от 2019 г. затвърди тази промяна и показа по-голяма артистична увереност. Третият му студиен албум Harry’s House излезе през 2022 г. в ключов момент за кариерата му малко след отлагането на турне, засегнато от пандемията. С този ход Harry Styles показа, че разбира добре как да използва правилния момент, за да поддържа интереса към себе си.
Тази стратегия на внимателно премерени ходове продължава и в най-новия му проект. Любопитното заглавие на новия албум Kiss All the Time. Disco, Occasionally. веднага поражда въпроса какво точно стои зад него. На пръв поглед то създава очакване за албум, силно повлиян от диско или клубна електронна музика. В самия проект обаче почти липсват елементи, които могат да се определят като класическо диско или техно звучене. Това прави албума по-труден за възприемане на първо слушане и изисква повече внимание в сравнение с предишните му издания. Контрастът се вижда ясно, ако албумът се сравни с новия проект на Bruno Mars. Докато Bruno Mars предлага музика, която съзнателно използва позната формула, за да оправдае очакванията на публиката, Harry Styles избира почти противоположен подход.
Албумът се движи в постоянно напрежение между мащабното звучене на продукцията и личните текстове. Първият сингъл Aperture остава централната песен в албума. Той се отличава с пулсиращ бийт и силен, почти химнов припев, който контрастира с по-меланхоличните куплети. Сред най-запомнящите се моменти е и колаборацията с Tom Skinner. Неговото барабанене в Season 2 Weight Loss е едно от най-смелите музикални решения в проекта. Ритъмът превръща песента в многопластова композиция, която вероятно ще предизвика силни реакции сред слушателите. В текстовете Harry Styles продължава да използва познатия си подход. Вместо ясни, линейни истории, песните често звучат като отделни сцени или спомени. Това се вижда ясно в Pop, където динамичният ритъм е фон за поредица от фрагментирани образи и метафори, които могат да се тълкуват като описание на наркотично преживяване или като намеци за бисексуални отношения. Не всички песни в албума обаче са еднакво силни. American Girls е една идея твърде буквална и стандартна, докато баладите Coming Up Roses и Paint By Numbers не оставят толкова силно впечатление, колкото най-добрите му балади досега, и трудно се конкурират с по-енергичните парчета в албума.
Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му. Като един от най-разпознаваемите артисти в съвременния поп, Harry Styles има рядко предимство. Огромната му популярност му дава творческа свобода, с която малко музиканти разполагат. В този албум тази свобода се проявява чрез нови стилови влияния, по-инди звучене в аранжиментите и композиции, които стоят леко извън стандартните поп формули.
