Холивуд често ражда странни явления. От време на време, по причини, които остават объркващи за всички нас, две различни филмови студия пускат по едно и също време високобюджетни проекти, които споделят една и съща основна предпоставка. Понякога това е случайност, а понякога се случва като следствие на корпоративно-шпионска атака – добър пример за това е момента, в който Jeffrey Katzenberg стартира анимационното студио Dreamworks и веднага се заема да изкопира всички филми на Disney, които са били в процес на създаване под негов надзор. Така едновременно излизат “A Bug’s Life” и “Antz”. При всички подобни ситуации има победител и победен.
През лятото на 1998 година две главни студия изграждат водещите си проекти около въпроса какво може да се случи, ако гигантски астероид заплашва да се блъсне в планетата и да сложи край на целия земен живот. До известна степен темата е отражение на конспиративните теории и страховете на редица хора около наближаването на новото хилядолетие. Първият от тези филми е “Deep Impact” на Mimi Leder, който далеч не е сред най-добрите опити в жанра. Вторият е “Armageddon” на Michael Bay, в който потенциално апокалиптично събитие е третирано като реклама на бира.
“Deep Impact” излиза няколко месеца преди “Armageddon” и успява да вдигне достатъчно шум. След това се появява “Armageddon” и отвява всички комерсиални очаквания, като печели повече от половин милиард долара и става най-касовият филм за годината. Преди “Armageddon” Ben Affleck е любимец на зрителите от инди филмите, а след това става нещо съвсем различно. Успехът на филма също така дава свободата на режисьора Michael Bay да направи “Pearl Harbor” – една от най-посредствените литературни адаптации на Холивуд. Не на последно място, “Armageddon” докарва една от най-популярните американски рок банди Aerosmith до първото място на местните музикални класации за първи и единствен път.
През 1998 година Aerosmith празнуват 28 години на сцената. Сформирани през 1970 година в следствие на обединението на две регионални групи, музикантите подписват с Columbia Records. Първите им два албума остават почти незабелязани. Дори пауър баладата “Dream On”, която днес всички знаем, тогава достига едва до 59-то място в класациите. През 1975 година, обаче, Aerosmith издават “Toys In the Attic” и най-накрая успяват да докажат, че могат да бъдат една по-сладникава и по-американска версия на The Rolling Stones. Албумът ги качва на големите сцени, а името им в рок историята е подсигурено.
Щастието не продължава дълго. Само три години по-късно двама от основните членове на групата Joe Perry и Brad Whitford напускат Aerosmith след ожесточени спорове с вокалиста Steven Tyler. Последвалите албуми се провалят, а през 1986 година кариерата на американците бива спасена от неочаквана колаборация. Продуцентът на хип-хоп групата Run-DMC чува момчетата да изпълняват фрийстайл върху инструментала на “Walk This Way” и решава да предложи на Aerosmith общ проект. На този етап рок гигантите са толкова отчаяни, че биха казали “да” на всяка възможност.
Успехът на новата версия на “Walk This Way” е решаващ момент в историята на хип-хоп музиката, както и в историята на Aerosmith. За съжаление, Run-DMC така и не записват друг хит след това. За сметка на това, Aerosmith си намират нов мениджър и издават най-успешните си албуми до този момент “Permanent Vacation”, “Pump” и “Get a Grip”. Един от хитовете на групата през периода e баладата “Crazy”, която се върти месеци наред непрестанно по MTV. Във видеоклипа участва дъщерята на Steven Tyler – Liv, която по онова време е 16-годишен модел.
И докато Aerosmith продължават да пълнят зали по цял свят, Liv Tyler започва да се изявява в редица успешни филми, сред които “Empire Records” и “That Thing You Do!”. Това я довежда и до вниманието на филмовия продуцент Jerry Bruckheimer, който включва дъщерята на Steven в една от главните роли в “Armageddon”. Освен това, той наема композиторката Diane Warren за създаването на емоционална любовна балада, която да резонира със зрителите. Така се ражда “I Don’t Want to Miss a Thing”. Самата Diane твърди, че си е представяла гласа на Céline Dion върху мелодията. Вероятно резултатът щеше да е по-добър. Изпълнена от Aerosmith, песента звучи насилено и преиграно. Steven Tyler има завладяващ глас, който може да бъде изключително ефективен в някои случаи, но “I Don’t Want to Miss a Thing” не е един от тези случаи.
Въпреки това, парчето става голям хит. Успехът му е продиктуван от временната истерия по филма, но радиата се възползват от момента и го въртят непрестанно. Разбира се, номинацията за Оскар също не му се разминава, но като десетки други песни на Diane Warren, губи категорията.
В годините след “I Don’t Want to Miss a Thing” Aerosmith продължават да са успешни, но нито веднъж повече не достигат върховете на класациите. Късната история на групата пък е пропита с интриги. През 2011 година Steven Tyler става жури на American Idol, след това прекратява контакт с останалите членове на бандата и издава кънтри албум. Joe Perry пък се събира с Alice Cooper и Johnny Depp и тримата създават Hollywood Vampires.
Aerosmith са важно име за историята на американския хард рок и имат немалко страхотни парчета в каталога си. “I Don’t Want to Miss a Thing”, обаче, не успява да улови силните им страни, въпреки популярността си.