Историята на един хит: Aerosmith – I Don’t Want to Miss a Thing

8 видеоклипа, които дефинират Y2K space-age ерата 

Трудно ще откриете музикални видеоклипове от края на 90-те...

“Like a Prayer” на 35 години: Артистичният триумф на Madonna

През април 1989 е публикувано известното ревю на списание...

Историята на един хит: Diana Ross & The Supremes – Love Child

Музиката от ранните години на Motown Records рядко засяга...

Пет албума, които са елегантна “лебедова песен”

В бурния свят на музиката дори най-емблематичните изпълнители правят...

Историята на един хит: Cindy Lauper – Time After Time

Емблематичният хит на Cindy Lauper “Time After Time” излиза...

Share

Холивуд често ражда странни явления. От време на време, по причини, които остават объркващи за всички нас, две различни филмови студия пускат по едно и също време високобюджетни проекти, които споделят една и съща основна предпоставка. Понякога това е случайност, а понякога се случва като следствие на корпоративно-шпионска атака – добър пример за това е момента, в който Jeffrey Katzenberg стартира анимационното студио Dreamworks и веднага се заема да изкопира всички филми на Disney, които са били в процес на създаване под негов надзор. Така едновременно излизат “A Bug’s Life” и “Antz”. При всички подобни ситуации има победител и победен.

През лятото на 1998 година две главни студия изграждат водещите си проекти около въпроса какво може да се случи, ако гигантски астероид заплашва да се блъсне в планетата и да сложи край на целия земен живот. До известна степен темата е отражение на конспиративните теории и страховете на редица хора около наближаването на новото хилядолетие. Първият от тези филми е “Deep Impact” на Mimi Leder, който далеч не е сред най-добрите опити в жанра. Вторият е “Armageddon” на Michael Bay, в който потенциално апокалиптично събитие е третирано като реклама на бира.

“Deep Impact” излиза няколко месеца преди “Armageddon” и успява да вдигне достатъчно шум. След това се появява “Armageddon” и отвява всички комерсиални очаквания, като печели повече от половин милиард долара и става най-касовият филм за годината. Преди “Armageddon” Ben Affleck е любимец на зрителите от инди филмите, а след това става нещо съвсем различно. Успехът на филма също така дава свободата на режисьора Michael Bay да направи “Pearl Harbor” – една от най-посредствените литературни адаптации на Холивуд. Не на последно място, “Armageddon” докарва една от най-популярните американски рок банди Aerosmith до първото място на местните музикални класации за първи и единствен път.

През 1998 година Aerosmith празнуват 28 години на сцената. Сформирани през 1970 година в следствие на обединението на две регионални групи, музикантите подписват с Columbia Records. Първите им два албума остават почти незабелязани. Дори пауър баладата “Dream On”, която днес всички знаем, тогава достига едва до 59-то място в класациите. През 1975 година, обаче, Aerosmith издават “Toys In the Attic” и най-накрая успяват да докажат, че могат да бъдат една по-сладникава и по-американска версия на The Rolling Stones. Албумът ги качва на големите сцени, а името им в рок историята е подсигурено.

Щастието не продължава дълго. Само три години по-късно двама от основните членове на групата Joe Perry и Brad Whitford напускат Aerosmith след ожесточени спорове с вокалиста Steven Tyler. Последвалите албуми се провалят, а през 1986 година кариерата на американците бива спасена от неочаквана колаборация. Продуцентът на хип-хоп групата Run-DMC чува момчетата да изпълняват фрийстайл върху инструментала на “Walk This Way” и решава да предложи на Aerosmith общ проект. На този етап рок гигантите са толкова отчаяни, че биха казали “да” на всяка възможност.

Успехът на новата версия на “Walk This Way” е решаващ момент в историята на хип-хоп музиката, както и в историята на Aerosmith. За съжаление, Run-DMC така и не записват друг хит след това. За сметка на това, Aerosmith си намират нов мениджър и издават най-успешните си албуми до този момент “Permanent Vacation”, “Pump” и “Get a Grip”. Един от хитовете на групата през периода e баладата “Crazy”, която се върти месеци наред непрестанно по MTV. Във видеоклипа участва дъщерята на Steven Tyler – Liv, която по онова време е 16-годишен модел. 

И докато Aerosmith продължават да пълнят зали по цял свят, Liv Tyler започва да се изявява в редица успешни филми, сред които “Empire Records” и “That Thing You Do!”. Това я довежда и до вниманието на филмовия продуцент Jerry Bruckheimer, който включва дъщерята на Steven в една от главните роли в “Armageddon”. Освен това, той наема композиторката Diane Warren за създаването на емоционална любовна балада, която да резонира със зрителите. Така се ражда “I Don’t Want to Miss a Thing”. Самата Diane твърди, че си е представяла гласа на Céline Dion върху мелодията. Вероятно резултатът щеше да е по-добър. Изпълнена от Aerosmith, песента звучи насилено и преиграно. Steven Tyler има завладяващ глас, който може да бъде изключително ефективен в някои случаи, но “I Don’t Want to Miss a Thing” не е един от тези случаи.

Въпреки това, парчето става голям хит. Успехът му е продиктуван от временната истерия по филма, но радиата се възползват от момента и го въртят непрестанно. Разбира се, номинацията за Оскар също не му се разминава, но като десетки други песни на Diane Warren, губи категорията.

В годините след “I Don’t Want to Miss a Thing” Aerosmith продължават да са успешни, но нито веднъж повече не достигат върховете на класациите. Късната история на групата пък е пропита с интриги. През 2011 година Steven Tyler става жури на American Idol, след това прекратява контакт с останалите членове на бандата и издава кънтри албум. Joe Perry пък се събира с Alice Cooper и Johnny Depp и тримата създават Hollywood Vampires. 

Aerosmith са важно име за историята на американския хард рок и имат немалко страхотни парчета в каталога си. “I Don’t Want to Miss a Thing”, обаче, не успява да улови силните им страни, въпреки популярността си.