През 2019 година Kevin Parker, създателят и двигателят зад Tame Impala, и американският фотограф Neil Krug се отправят към един от най-необикновените пейзажи на планетата – изоставения град Колманскоп в пустинята Намиб в Южна Африка. Целта на това пътуване е да уловят атмосферата на времето, изолацията и неизбежния разпад – теми, които доминират в албума The Slow Rush.
Колманскоп е построен в началото на 20-ти век, когато железопътен работник случайно открива диамант в пясъците на Намиб. Само за няколко години градът се превръща в процъфтяващ център на диамантената индустрия. Тук са изградени казино, концертна зала, боулинг зала, фабрика за лед, училище, болница и дори плувен басейн – впечатляващи удобства за място, разположено насред пустинята.
По време на пика си през 1920-те години Колманскоп произвежда над 1 милион карата диаманти годишно – приблизително 10% от световното производство. Жителите на града живеят охолно, с луксозни стоки, внасяни директно от Европа. С изчерпването на диамантените находища през 1930-те години градът постепенно започва да се обезлюдява. Жителите напускат Колманскоп, търсейки нови възможности в по-богати диамантени райони. До средата на века градът е напълно изоставен.
Днес Колманскоп е град-призрак, където пустинният пясък бавно, но неумолимо завладява сградите. Стаите на някогашните луксозни домове са пълни с пясък, а слънчевите лъчи проблясват през напуканите прозорци, създавайки апокалиптична атмосфера.
The Slow Rush е албум, който изследва темата за времето – как то минава и какво оставяме след себе си. Kevin Parker описва проекта като контраст между безвремието на пустинята и необратимото изтичане на времето. Визуалната символика на Колманскоп е естествено продължение на тези теми. Пясъкът, който изпълва стаите, е метафора за времето, което бавно, но сигурно завзема всичко.
Фотографът Neil Krug е известен с експерименталния си стил на фотография. Той е работил с артисти като Lana Del Rey, Bonobo и The Weeknd, но сътрудничеството му с Tame Impala е едно от най-запомнящите се. Neil и Kevin прекарват дни, заснемайки сцените в сградите, изцяло обгърнати от пясък. Те използват естествената светлина, която преминава през прозорците и създава призрачни кадри. Neil Krug споделя, че е искал снимките да „успокояват и същевременно да предизвикват чувство за меланхолия.“
