Mitski – Laurel Hell

FKA twigs – EUSEXUA Afterglow

Заглавието на втория албум на FKA twigs от 2025...

ROSALÍA – LUX

Развитието на ROSALÍA се превърна в културен феномен, който...

Florence + the Machine – Everybody Scream

Позната сцена: Florence Welch, облечена в дълга рокля, тича...

Demi Lovato – It’s Not That Deep

В деветия си албум Demi Lovato звучи като артист,...

Tame Impala – Deadbeat

Петте години между The Slow Rush и новия Deadbeat...

Share

Много хора разпознават Mitski като едно от най-отличителните лица на т.нар. “sad girl indie” вълна, но истината е, че с времето музиката ѝ все по-трудно се побира в определени рамки. Въпреки че текстовете ѝ продължават да са също толкова поетични, абстрактни и лични, колкото тези на Phoebe Bridgers, Snail Mail и Soccer Mommy, “Laurel Hell” се доближава повече до арт поп звучене, отколкото по-минималистичния инди рок или инди фолк на другите артисти, с които често я слагат под общ знаменател.

Типично в традициите на Mitski, шестият ѝ албум е едва 32 минути, но певицата далеч не лежи на стари лаври, а тръгва в смело в нови посоки. Синт звученето от 80-те години, загатнато в “Nobody” от “Be the Cowboy”, е разгърнато с пълен замах. Дори задушаващите балади се отчитат със значително по-атмосферични и бляскави аранжименти, но несъмнено ядрото на албума са енергичните забивки “Stay Soft”, “The Only Heartbreaker”, “Love Me More”, “Should’ve Been Me” и “That’s Our Lamp”, които значително ще разнообразят концертните ѝ сетове.

Прес рилийзът от лейбъла на Mitski Dead Oceans описва записа, като “саундтрак към нейната трансформация”. Това твърдение не може да бъде по-вярно. Успехът и признанието, което получи преди три години, са притиснали култовата инди звезда да отправи поглед към бъдещето, да предизвика амбициите си и да премине през драстични промени и кризи. Затова и много от песните се занимават с нейните преживявания в светлината на прожекторите и конфликта между личния ѝ свят и публичната персона.

На моменти “Laurel Hell” обърква с push/pull динамиката си, която прави записа да звучи като два отделни проекта, които се състезават за надмощие. Това качество може да бъде разгледано и като интересна концептуална идея. Интересно е и решението по-голямата част от енергичните песни да се разкрият едва във втората половина от албума.

Цялостно, Mitski е успяла да покори нов творчески връх в кариерата си, макар и да е жертвала интензитета на някои от най-силните си музикални моменти досега. “Laurel Hell” ще звучи еднакво добре в компанията на чаша вино вкъщи, както и на големите фестивални сцени.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.