Да организираш нов фестивал с The Cure, Gorillaz, Moby, Wolf Alice, Kneecap и Suede още в първото му издание е заявка, която рядко се вижда на Балканите. PHILLGOOD пое този риск и в голяма степен успя да го оправдае. В продължение на три дни над 45 000 души изпълниха Гребната база в Пловдив, повече от 35 български и международни изпълнители се качиха на трите фестивални сцени, а над една четвърт от всички билети бяха продадени извън България.
Този последен факт е може би най-важният. От години се говори, че страната ни трябва да стане част от европейската фестивална карта, но реалните примери са малко. PHILLGOOD показа, че когато програмата е достатъчно силна, международната публика е готова да пътува до България специално за музикален фестивал. Това е успех не само за организаторите, а и за цялата концертна индустрия у нас.
The Cure напомниха как изглежда истински хедлайнер
Първата вечер принадлежеше безапелационно на The Cure. Robert Smith и компания изпълниха 26 песни в продължение на повече от два часа, без концертът да изгуби нито за момент емоционалния си заряд. Сетлистът премина през почти всички важни периоди в кариерата на групата, съчетавайки класики с по-меланхоличните им композиции. Robert Smith беше в отлична форма, а характерният му глас звучеше изненадващо стабилно.
Wolf Alice направиха един от най-силните сетове на фестивала
Ако трябва да се отличи групата, която си спечели най-много нови фенове, това без съмнение са Wolf Alice. Британският квартет предложи концерт, който преминаваше с лекота между шуугейз, инди рок, алтърнатив и експлозивен пънк. Ellie Rowsell отново доказа защо е сред най-впечатляващите вокалисти на съвременната британска сцена. Тя преминаваше естествено от почти шепнещи вокали към сурова рок енергия, а цялата група звучеше изключително стегнато и уверено.
Голямото завръщане на КЛАС беше помрачено от едно лошо творческо решение
След The Cure КЛАС се завърнаха на сцена след 13 години отсъствие. Концертът беше един от най-емоционалните моменти на фестивала. Различни поколения пееха заедно всяка песен, а групата показа защо остава една от най-значимите в историята на българския рок. Именно затова изборът на сценични визуализации беше толкова разочароващ. Концертът беше съпроводен от очевидно генерирани с изкуствен интелект cyberpunk визуализаци. Те не само не допринасяха за атмосферата, но често отклоняваха вниманието от самото изпълнение.
Проблемът не е, че е използван изкуствен интелект. AI вече е част от инструментариума на много художници и дизайнери. Проблемът е, когато той замества творческата идея вместо да я подпомага. В случая резултатът изглеждаше евтин и лишен от художествен почерк. Това е творческо решение, което заслужава критика. Не защото AI трябва да бъде отричан, а защото той трябва да бъде използван с вкус и мярка.
Kneecap показаха защо фестивалите имат нужда от неудобни артисти
Втората вечер предложи може би най-интересния жанров и културен сблъсък на целия фестивал. Преди Gorillaz на сцената излязоха ирландците Kneecap – едно от най-провокативните имена в съвременния европейски хип-хоп. Известни както с музиката си, така и с откритите си политически позиции, триото не направи компромис със сценичното си поведение и посланията си. За част от по-семейната публика, дошла основно за Damon Albarn, това вероятно беше най-неочакваното участие на фестивала. Видимо имаше хора, които не знаеха как да реагират на директните политически препратки, суровия хумор и агресивната сценична енергия. Други обаче приеха концерта като едно от най-освежаващите участия в програмата. Именно това прави присъствието на Kneecap толкова важно. Един фестивал придобива истински смисъл, когато не просто потвърждава музикалния вкус на публиката, а я среща с артисти, които предизвикват разговор.
Gorillaz оправдаха чакането
След години очакване Gorillaz най-сетне стигнаха до България и не разочароваха. Почти двучасовият концерт премина през всички важни периоди в историята на проекта. Парчета като Feel Good Inc., Clint Eastwood и Dirty Harry предизвикаха най-силните реакции от публиката, докато новите композиции от The Mountain се вписаха естествено в цялостния сетлист. Damon Albarn за пореден път демонстрира защо е сред най-харизматичните фронтмени на своето поколение. Между песните той изнесе важна реч за заплахата над демокрацията и неведнъж благодари на българската публика за топлото посрещане.
Suede доказаха защо британският рок няма възраст
През последната вечер Suede показаха защо продължават да бъдат сред най-важните британски рок групи на последните три десетилетия. Brett Anderson беше в непрекъснат контакт с публиката, движеше се неспирно по сцената и изпълни концерта с характерната за него енергия. Сетът беше динамичен, емоционален и напълно заслужено превърна последната фестивална вечер в истински празник за почитателите на британската алтернативна сцена.
Българската сцена не беше просто подгряваща
Едно от най-правилните решения на PHILLGOOD беше отделната PHILLCOOL сцена. Вместо българските изпълнители да бъдат използвани единствено като кратка подгрявка преди международните звезди, те получиха собствена програма и достатъчно време да покажат потенциала си. Жлъч и Гена, Hayes & Y, ALI, Bulgarian Cartrader и Hug or Handshake доказаха, че съвременната българска алтернативна сцена спокойно може да стои редом до чуждите изпълнители, когато получи професионални условия и адекватна публика.
