Прераждането на поп-пънка през новото десетилетие

Завръщането на електроклаша

Годината е 2024 и носталгията, която дефинира тенденциите в...

Пет качествени албума от март, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Как BEYONCÉ промени музикалната индустрия

Днес излиза дългоочакваният албум "COWBOY CARTER" на BEYONCÉ (очаквайте...

Изкуството да остарееш достойно на музикалната сцена

Да остарееш достойно в света на поп музиката става...

Пет качествени албума от февруари, които може би сте пропуснали

Осъзнаваме, че безкрайния списък от нови издания може да...

Share

Преди 23 години Blink-182 изпяха: “Nobody likes you when you’re 23”. Две десетилетия по-късно поп-пънка не изглежда особено пораснал. През 2022 година жанрът се завърна от отвъдното – по-популярен и влиятелен отвсякога. Изведнъж всички се отнасят към стила, фетишизирал идеята за вечна младост и превърнал я в начин на живот, с отявлен респект. Това е учудващо, предвид факта, че поп-пънкът никога не си е поставял за цел да постигне особена културна революция.

През последните години жанрът се превърна в разпознаваем музикален език, особено от страна на музикантите от женски пол. Трудно ще откриете музикален звук, който повдига по-автентично въпроса “Where’s my fucking teenage dream?” Истината е, че Paramore вдъхновиха цяло поколение. В резултат на това, Willow се обърна към Travis и Avril за да канализира младежкия си гняв. Olivia се разписа с модерната класика “Good 4 U” – хитов юмрук, който съвсем спокойно би могъл да мине за песен на Paramore, X-Ray Spex, The Buzzcocks или Fastbacks.

Machine Gun Kelly заслужава отделна статия сам по себе си, след като издаде китарния “Mainstream Sellout” и се сгоди за Megan Fox с пръст от тръни, причиняващ болка при опитите за сваляне. Хората често изпадат в спорове за това, дали той прави “истински” поп-пънк. Това е един дебат, който би звучал абсурдни преди години. Кой би си помислил, че и за този жанр ще се навъдят пуристи?

Историята на пънка може да проследена още до средата на 70-те години и The Ramones, които дефинират пънк рока с крясъците си “1-2-3-4!” в задушния клуб CBGB пред една шепа екзалтирани слушатели. Важно е да не забравяме, обаче, че групата е вдъхновена предимно от сладникавия младежки поп на бой бандата Bay City Rollers.

Когато през 2014 година австралийските тийнейджъри 5 Seconds of Summer пробиха на световната сцена, те напомниха за неясната граница между бой банда и поп-пънк банда. Те разтресоха стадионите, облечени с тениски на Green Day и Nirvana и забиваха тежки рифове, докато подгряваха One Direction на турне.

Споровете за това, което е “автентично” и “оригинално” в поп пънка вероятно ще продължат. До някаква степен е смешно да предполагаме, че един жанр си има gatekeeper-и или “ченгета”, които следят за автентичност. Но ще трябва да се примирим, че и това е част от историята на поп-пънка и естествена част от неговата еволюция и мутация. Все пак никой не е предполагал, че тази музика ще остарее толкова достойно и ще стане все по-важна и влиятелна през годините.