Преди 23 години Blink-182 изпяха: “Nobody likes you when you’re 23”. Две десетилетия по-късно поп-пънка не изглежда особено пораснал. През 2022 година жанрът се завърна от отвъдното – по-популярен и влиятелен отвсякога. Изведнъж всички се отнасят към стила, фетишизирал идеята за вечна младост и превърнал я в начин на живот, с отявлен респект. Това е учудващо, предвид факта, че поп-пънкът никога не си е поставял за цел да постигне особена културна революция.
През последните години жанрът се превърна в разпознаваем музикален език, особено от страна на музикантите от женски пол. Трудно ще откриете музикален звук, който повдига по-автентично въпроса “Where’s my fucking teenage dream?” Истината е, че Paramore вдъхновиха цяло поколение. В резултат на това, Willow се обърна към Travis и Avril за да канализира младежкия си гняв. Olivia се разписа с модерната класика “Good 4 U” – хитов юмрук, който съвсем спокойно би могъл да мине за песен на Paramore, X-Ray Spex, The Buzzcocks или Fastbacks.
Machine Gun Kelly заслужава отделна статия сам по себе си, след като издаде китарния “Mainstream Sellout” и се сгоди за Megan Fox с пръст от тръни, причиняващ болка при опитите за сваляне. Хората често изпадат в спорове за това, дали той прави “истински” поп-пънк. Това е един дебат, който би звучал абсурдни преди години. Кой би си помислил, че и за този жанр ще се навъдят пуристи?
Историята на пънка може да проследена още до средата на 70-те години и The Ramones, които дефинират пънк рока с крясъците си “1-2-3-4!” в задушния клуб CBGB пред една шепа екзалтирани слушатели. Важно е да не забравяме, обаче, че групата е вдъхновена предимно от сладникавия младежки поп на бой бандата Bay City Rollers.
Когато през 2014 година австралийските тийнейджъри 5 Seconds of Summer пробиха на световната сцена, те напомниха за неясната граница между бой банда и поп-пънк банда. Те разтресоха стадионите, облечени с тениски на Green Day и Nirvana и забиваха тежки рифове, докато подгряваха One Direction на турне.
Споровете за това, което е “автентично” и “оригинално” в поп пънка вероятно ще продължат. До някаква степен е смешно да предполагаме, че един жанр си има gatekeeper-и или “ченгета”, които следят за автентичност. Но ще трябва да се примирим, че и това е част от историята на поп-пънка и естествена част от неговата еволюция и мутация. Все пак никой не е предполагал, че тази музика ще остарее толкова достойно и ще стане все по-важна и влиятелна през годините.