Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното.
ABBA са един от най-големите музикални феномени в света. Много днешни музиканти ги цитират като една от най-влиятелните групи на всички времена, а продажбите на албумите им до този момент надвишават 385 милиона. Фактът, че първия скок в кариерата им е триумфа на песенния конкурс Евровизия през 1974 година (огромен успех сам по себе си) избледнява пред всичко, което четиримата скандинавци ще постигнат през годините след това. Хората често твърдят, че ABBA са по-скоро важни заради отделни хитове, а не заради цялостното внушение на албумите си. Ние не се съгласяваме изцяло. Защо? Прочетете по-долу.
Класиката
Arrival (1976)
Оглавен от легендарната обложка, която подсказва, че ABBA са се приземили и са готови да завладеят света, “Arrival” е най-хитовият и уверен запис в дискографията им. Парчета като “Dancing Queen”, “Money Money Money” и “Fernando” винаги ще бъдат емблематични за шведите, а първата поява на известното им лого е поредното доказателство, че основите за глобалния бранд са поставени. Дори парчетата с банални заглавия, като “Dum Dum Diddle” и “When I Kissed the Teacher”, могат да се похвалят с интересно съдържание.
Задължителният
Voulez-Vous (1979)
ABBA тръгват по стъпките на The Bee Gees и завладяват дансинга във “Voulez-Vous”. Въпреки че и преди това се заиграват с диско жанра, шестият албум е знаков за периода, в който излиза. Танцувалните аранжименти доминират, но не липсват и изненади като баладата “I Have a Dream” и Simon & Garfunkel-ската “Chiquitita”. Някои критици продължават да осмиват проекта заради шлагерния прочит на американските традиции, но едва ли някой може да отрече стахотния му заряд.
Препоръчителните
ABBA (1975)
ABBA окончателно намират идентичността си в третия албум “ABBA”, който се запомня най-вече с хитовете “SOS”, “Mamma Mia” и “I Do, I Do, I Do, I Do, I Do”. Продукцията е значително по-амбициозна от тази в първите два албума, композициите са по-завършени, а Agnetta и Anni-Frid най-накрая си извоюват ролята на водещи вокалисти, които допринасят за онова специфично звучене, с което всички ще помнят ABBA години по-късно.
ABBA: The Album (1977)
“ABBA: The Album” излиза паралелно с документалния филм “ABBA: The Movie”, документиращ турнето на групата в Австралия. Значително по-софистициран от предшествениците си, записът флиртува смело с прогресив рок и арт поп и задава посока, която ще бъде доразвита в странния “The Visitors”. В многопластовите аранжименти трудно се откриват следи от Евровизия формулата на първите им записи, а парчета като “Eagle” и “The Name of the Game” могат да се похвалят и с Fleetwood Mac-ско влияние.
Super Trooper (1980)
Приповдигнатото настроение на “Voulez-Vous” успява да прикрие проблемите между членовете на ABBA, но в “Super Trouper” тъгата от развода на Agnetha и Ulvaeus изплува на повърхността (най-вече в мелодраматичната “The Winner Takes It All”). Въпреки че не успява да се докосне до успеха на част от другите им проекти, албумът ни дарява с редица силни парчета, сред които диско епиката “Lay All Your Love On Me” и една от най-подценените им балади “One Last Summer”.
Противоречивият
The Visitors (1981)
“The Visitors” е вероятно най-неизвестния албум на ABBA. В това няма нищо толкова изненадващо, тъй като той бяга от обичайните настроения и изгражда внушение, за което масовата публика в началото на 80-те години не е съвсем готова. Парчетата ни занимават с мрачни теми като Студената война, потисничеството и развода. Музикалните завои в проекта са непредвидими, а намесата на мрачен синтпоп отдалечава ABBA от есенцията им.
Само за най-заклетите фенове
Ring Ring (1973)
Името ABBA още не съществува, когато четиримата издават дебюта си “Ring Ring” (на обложката е изписано Björn & Benny, Agnetha & Grida), а музикантите все още не са сигурни как да използват таланта си. Мъжете пеят значително повече от жените, а в звученето липсва консистентност – “He Is Your Brother” е кънтри фолк, “I Am Just a Girl” е твърде Broadway, а дори хитовата “Ring Ring” звучи примитивно до по-късните им постижения.
Waterloo (1974)
Заглавното парче от “Waterloo” печели Евровизия и се превръща в първата им класика, но, подобно на дебюта “Ring Ring”, вторият албум на ABBA страда от липса на идентичност. Шведите продължават да стрелят на посоки с вече изпробваните звуци, а към тях прибавят реге (“Sitting In a Palm Tree”) и глем рок (“King Kong Song”). За съжаление, опитите са по-често неуспешни и твърде наивни.
Voyage (2021)
40 години след “The Visitors” ABBA се завърнаха с разочароващия “Voyage”. Разбира се, очакванията бяха високи, предвид потенциала четиримата да ни изненадат с късен шедьовър. Уви, получихме банална колекция от поп балади, които разчитат твърде много на носталгия и не успяват да се впишат по никакъв начин в музикалния пейзаж през 21-ви век.