Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното.
Трудно е да опишем с прости думи колко важни са The Rolling Stones за превръщането на поп музиката в това, което познаваме днес. Често сравнявани с The Beatles, Mick Jagger и компания винаги са били по-мрачния и опасен избор. Групата, която всички родители през 60-те избягват с изплашен поглед. The Rolling Stones имат много албуми, сред които албум с кавъри, ню уейв албум, диско албум и психеделичен поп албум. И някак всички тези експерименти успяват да съществуват в един и същи каталог с някои от най-легендарните рокендрол албуми на всички времена.
Класиките
Sticky Fingers (1971):
60-те години приключват с гръм и трясък за The Rolling Stones. Концертът им в Altamont, посетен от 300 хиляди души, завършва с редица шокиращи смъртни случаи, убийства и масови арести за наркотици. Много групи не биха могли да продължат напред след това. Mick Jagger и компания, обаче, се вдъхновяват. Така или иначе, мракът винаги е бил тяхна муза. Облечен в скандална обложка, заснета от Andy Warhol, “Sticky Fingers” събира всички най-добри качества на The Rolling Stones в десет класически песни. От откриващия култов риф на “Brown Sugar”, през кънтри рок легендата “Wild Horses”, та чак до замечтания завършек на “Moonlight Mile”, албумът не оставя слушателя да си поеме въздух дори за секунда.
Exile on Main St. (1972):
“Exile on Main St.” ще продължава да се бори срещу “Sticky Fingers” за титлата за най-добър Stones албум, докато музикалното изкуство не бъде забравено или заличено. Известен като един от най-смелите рокендрол албуми изобщо, записът продължава да държи едно и също високо ниво през всичките си 18 песни. И въпреки разнообразието от настроения в него, въздействието му продължава да предизвиква респект и до днес. Трудно е да си представим кои щяха да са The Rolling Stones днес, ако “Exile on Main St.” не се беше случил.
Задължителните
Beggars Banquet (1968):
“Beggars Banquet” е голям скок в кариерата на The Rolling Stones. Освен това, той дава началото на поредицата от абсолютни класики, които раждат за първи път вечния въпрос “The Beatles или The Stones?” С Jimmy Miller на продуцентския стол, групата се осъзнава след упорито експериментиране и прави обратен завой към americana звученето, което вдъхновява първите им издания. За щастие, The Rolling Stones през 1968 година са съвсем различни музиканти, а мотивацията им да предефинират правилата в рок музиката дава впечатляващи резултати.
Let It Bleed (1969):
Десетият албум на The Rolling Stones е свидетелство за прехода от идеализма на 60-те към смазващата реалност на 70-те. Издаден в последния месец от десетилетието, “Let It Bleed” циментира репутацията на англичаните като предвестници на апокалипсиса. Зловещ е и факта, че откриващото парче “Gimme Shelter” излиза само един ден преди паметния концерт в Altamont, за който вече споменахме.
Препоръчителните
Aftermath (1966):
“Aftermath” е първият албум на The Rolling Stones, който се състои изцяло от оригинални композиции, дело на Mick Jagger и Keith Richards. Корените на записа продължават да са в блус музиката от началото на 60-те, но групата за първи път започва да експериментира с нови звуци, които раждат изненадващите “Paint it Black”, “Lady Jane”, “High and Dry” и “I Am Waiting”, в които Brian Jones свири на ситар, маримба и кото. Същински барок за стандартите на рок музиката от средата на 60-те!
Goats Head Soup (1973):
“Goats Head Soup” е осъзнаването след грандиозния “Exile” – музикално спускане към измерение на убийства, изневери и смърт. И всичко това се случва върху глем-фънк инструментали, записани в Ямайка. Вероятно именно липсата на такъв тип логика е ключа към дълголетието на кариерата на The Rolling Stones. “Goats Head Soup” e значително по-баладичен от класиките преди него, но завладява с решителност.
Some Girls (1978):
От десетилетия хората наричат “Some Girls” ‘последният велик албум на The Rolling Stones’. Затова е лесно да забравим факта, че когато излиза, той е по-скоро завръщане. През втората половина на 70-те пънк рока и диско музиката превръщат групата в културни динозаври. Хероиновата зависимост на Keith Richards също поставя бъдещето под въпрос. “Some Girls” попива от енергията на новите модерни течения и поднася стойностни и стегнати парчета със запомнящи се китарни атаки.
Противоречивите
Their Satanic Majesties Request (1967):
Старата притча разказва, че през 60-те The Rolling Stones повтарят всяка крачка на The Beatles шест месеца след тях. Така половин година след “Sgt. Pepper” се ражда най-странния и психеделичен албум в дискографията на лондончаните. Първоначално “Their Satanic Majesties Request” се възприема като сериозен провал, но 55 години по-късно сме способни да го погледнем от друг ъгъл и да оценим чудатите му експерименти, документиращи времената на т.нар. ‘лято на любовта’.
Undercover (1983):
“Undercover” е още един албум, в който The Rolling Stones звучат разпокъсани между желанието си да бъдат актуални и спокойствието от сигурността на утвърдения звук. Въпреки класическите забивки “She Was Hot” и “Too Tough”, много хора си спомнят записа с ню уейв елементите си, латино ритмите и всички други спорни идеи, чрез които Mick се опитва да превърне групата в адекватна сила и през ерата на MTV. Освен това, бихме могли да кажем, че това е и последния истински амбициозен албум на англичаните.
Избягвай!
Dirty Work (1986):
“Dirty Work” звучи като албум на група без идентичност, която отчаяно се хваща за всеки възможен популярен тренд, за да не бъде забравена. Енергия не липсва, но тя не означава нищо при липсата на ясна цел и мисъл в композирането. Братската напрегната динамика между Mick Jagger и Keith Richards винаги е била двигателя, който движи The Rolling Stones. В “Dirty Work” ненужното напрежение избухва катастрофално и няма печеливши.
Останалите
“The Rolling Stones” (1964), “12 X 5” (1964), “The Rolling Stones, Now!” (1965), “Out of Our Heads” (1965) и “December’s Children (And Everybody’s)” (1965) са блус албуми с кавъри на R&B песни и епизодични авторски опити. “Between the Buttons” (1967) е по-безлична версия на “Aftermath”. “It’s Only Rock ‘n Roll” (1974) и “Black and Blue” (1976) са нелоши проекти, които бледнеят до поредицата от монументални издания преди тях. “Emotional Rescue” (1980) и “Tattoo You” (1981) играят по правилата на “Some Girls”, но вече не е толкова интересно за слушателите. “Steel Wheels” (1989), “Voodoo Lounge” (1994), “Bridges to Babylon” (1997), “A Bigger Bang” (2005) и “Blue & Lonesome” (2016) са скучните късни албуми, записани по инерция и продължаващи с поне 10-20 минути по-дълго отколкото трябва.