По средата на интервю за новинарската емисия по френската телевизия журналистката Anne-Claire Coudray пита Stromae, дали музиката му е помогнала да надвие самотата, която често възпява в песните си. В отговор белгиецът с рождено име Paul Van Haver поема дълбоко въздух и започва да изпълнява новия си сингъл “L’enfer”. И докато зрителя очаква камерата да се отдалечи и Stromae да се изправи от стола си и да се качи на построена сцена до музикантите си, той остава на мястото си и изпява тежката песен, засягаща темата за депресията и суицидните мисли, втренчен в камерата.
Изненадващият и противоречив перформанс сякаш даде официално начало на новата ера от кариерата му, въпреки завръщането му няколко месеца по-рано с танцувалната “Sante” – интересна интерпретация на регетон тренда с изненадващ провлачен ритъм, който предизвиква незабавна реакция. Обичайно поп звездите се радват на всяко внимание, което биха могли да получат в новинарските емисии. Но изпълнението на Stromae не изглеждаше като евтин рекламен трик. Напротив, това е неочаквано подходяща сцена за изява за един изпълнител, който винаги е засягал сериозни социални теми в текстовете си – от домашно насилие, през икономическите кризи, та чак до колониализма.
Изрази като “най-личния албум” и “world music” са клишета, които си подаваме в музикалната журналистика, но те са изключително определящи за “Multitude” – новия трети албум на Stromae. Освен борбата си с депресията, артистът засяга и въпроси като бащинството и дори качеството на изпражненията си (да, сериозно). И докато предните два проекта на Paul се заиграваха с международните му корени и бяха повлияни от класическия шансон, то в новия албум към формулата са добавени и български народен хор, ерху (китайска цигулка), чаранго, кавал и турска флейта. Това усложнява допълнително жанровото дефиниране, но и го превръща в отявлен представител на “world music” категорията.
Трудно е да говорим за акценти в албум, лишен от пълнежи, но особено разпознаваеми са нежната “La solasstitude”, вече споменатата апокалиптична “L’enfer”, меланхоличната “Declaration” и финалното дуо “Mauvaise journee” и “Bonne journee”, контрастиращо с две коренно различни емоции и слагащо вдъхновяващ и оптимистичен финал на албума.
И въпреки личния характер на част от песните, емпатията продължава да бъде водеща съставка в творчеството на Stromae. Белгиецът намира време да обърне поглед и към външния свят и да се застъпи за феминизма, сексуалните работници и… нещастните двойки. Всяка тема е поднесена красноречиво и с нужната чувствителност. “Multitude” несъмнено е достойно завръщане и ни напомня за иновативния талант на музиканта, а освен това и подчертава колко се е обогатило звученето му през дългата пауза преди актуалния албум.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.