Албумите на 2021 година

публикувано на

|

гледания

2021 година беше паметна. Докато изживявахме загубата на света такъв, какъвто го познаваме, изкуството ни даде възможност да забавим темпото, да се обърнем към себе си и да се свържем отново с чувствата си, които често пренебрегваме. Спряхме да търсим бягство, а най-любимите ни издания ни занимаваха с належащи въпроси за идентичността, връзките между хората и границата между публично и лично.

Не ни беше особено утопично, но пък и нямахме потребност от това. Понякога ни е нужен само глас, който да улови поредния поврат от живота ни и един от онези албуми, които ни водят до титаничен катарзис.

Ако 2020 година беше годината на отложените проекти, 2021 година ни изненада с няколко достойни музикални блокбъстъра от модерни поп величия. И все пак много от албумите, които ще срещнете в годишната ни класация крият изненади – от вълнуващите дебюти на новооткрити таланти, през иновативните жанрови експерименти на безгранични артисти, до амбицията на млади рапъри, които разширяват границите на жанра със смел замах.

 

Glitterbeat Records

50Altın Gün
Yol

Как дефинираме ‘world music’ през 2021 година, когато съществуват международни проекти като Altin Gün? В “Yol” (в превод “Път”) групата продължава да възражда стари турски народни песни и да ги трансформира в модерни грууви хитове. Аранжиментите този път са по-малко Tame Impala и повече ранен ню уейв с отчетливи синтезатори и дръм машини. Кой няма време за малко ретрофутуризъм с ориенталски привкус?

Препоръчваме: Yüce Dağ Başında
Слушайте в Spotify

49Self Esteem
Prioritise Pleasure

Rebecca Lucy Taylor от инди фолк дуото Slow Club премина в лигата на поп звездите със смелия “Prioritise Pleasure”. Вторият соло проект на певицата не се страхува да бъде гневен и да обрисува реалистично ежедневните терзания на една жена на 35-годишна възраст. Еуфоричните хорови вокали рефлектират върху спомени за токсични връзки и любовни разочарования, но и върху умението да държиш главата си изправена и да простиш на себе си.

Препоръчваме: Prioritise Pleasure
Слушайте в Spotify

Universal Music
Loma Vista Recordings

48Manchester Orchestra
The Million Masks of God

В пандемичните времена чувството за сигурност се изпари главоломно от ежедневието ни. Manchester Orchestra се появяват в правилния момент за да ни напомнят, че така или иначе нищо в живота и смъртта не е съвсем ясно. Докато предшественика му се занимаваше с раждането на дъщерята на Andy Hull, екзистенциалният “The Million Masks of God” е вдъхновен от смъртта на бащата на китариста Robert McDowell. Безупречната продукция и кинематографичния подход очаквано работят в услуга на 11-те инди рок парчета.

Препоръчваме: Bed Head
Слушайте в Spotify

47flora cash
our generation

Не са много известните любовни истории, които започват със запознанство в SoundCloud. Shpresa Lleshaj и Cole Randall се захващат със съвместно творене още от момента на влюбването си и издават четири силно автобиографични албума. Замечтаните инди поп песни се отличават с bedroom заряд и универсални емоции, които всички познаваме. Актуалният “our generation” е най-добрия им опит досега – изпълнен с истории за трудно детство и кризите във връзката на дуото.

Препоръчваме: Soul Mate
Слушайте в Spotify

Flower Money Records
Ninja Tune

46Black Country, New Road
For the first time

Едва ли ще попаднете на други албуми тази година, които смесват пост пънк с фрий джаз, прогресив рок и дори клезмер, но Black Country, New Road се справят повече от добре във “For the First Time”. Шестте композиции са познати като част от лайв сетовете на британците и едва ли ще изненадат по-старите им фенове, но всички останали останахме стъписани от комплексните аранжименти и тирадите на фронтмена Isaac Wood за класови войни, сексуално насилие и психиатрични лекарства. 

Препоръчваме: Track X
Слушайте в Spotify

45Sam Fender
Seventeen Going Under

Един от най-клишираните сюжети в изкуството е бягството от малкия град в търсене на нови възможности. Тогава как Sam Fender успява да ни убеди със “Seventeen Going Under”? Може би ключът е в трогателните му мотиви – когато Sam е на 17,  майка му остава безработна заради здравословни проблеми, а системата в родния Норт Шийлдс я третира несправедливо и дискриминативно. Тогава той се заканва, че ще стане рок звезда и ще разкаже историята ѝ пред целия свят. Целта е постигната, а след редица емоционални сесии при психотерапевт, той преоткрива себе си и оголва някои от най-дълбоките си рани в албум, който продължава да идолизира Bruce Springsteen, но разширява значително кръгозора на младежа.

Препоръчваме: Seventeen Going Down Under
Слушайте в Spotify

Universal Music
Transgressive Records

44Arlo Parks
Collapsed in Sunbeams

За много хора дебютният албум на Arlo Parks “Collapsed In Sunbeams” изпълнява нужната функция на музикална психотерапия през трудните времена на пандемията. Заченати като поеми, песните ѝ скицират обикновени ежедневни сцени с красив фокус върху темата за психичното здраве и емпатията, а детайлите в думите ѝ са едновременно универсални и свръхспецифични. Признанието от страна на Phoebe Bridgers, Billie Eilish и Michelle Obama само потвърждава умението на Arlo да въздейства не само на младежите, търсещи мястото си в този свят, но и на личности с различен профил.

Препоръчваме: Hope
Слушайте в Spotify

43Genesis Owusu
Smiling With No Teeth

Жанровите категории са наш верен приятел, когато се ангажираме с нова музика, но през 2021 година все повече артисти отказват да се впишат в определена рамка. Австралиецът Genesis Owusu спечели признанието на ARIA за ‘най-добър хип хоп албум’ (както и за ‘албум на годината’), но в дебюта му “Smiling With No Teeth” попадаме в окото на буря от пънк и R&B препратки. През цялото време, обаче, централен си остава мотива за ‘черното куче’, което не просто изобличава покварата наоколо, но и признава изкушението да ѝ се отдадеш, изпадайки в първичен екстаз.

Препоръчваме: Gold Chains
Слушайте в Spotify

House Anxiety
Universal Music

42CHVRCHES
Screen Violence

В “Screen Violence” триото от CHVRCHES изгражда нова дистопична вселена, за да представи темата за модерния живот, който ни превръща в зависими зомбита, залепени за екрани в търсенето на валидация. Няма нищо изненадващо в хорър вдъхновението на Lauren и компания, които по-рано тази година участваха в създаването на саундтрака за филма “Nightbooks”. Мрачните страни на социалните медии, лекомислието в мъжкия поглед и чувството за изолация в обществото се материализират под формата на десет синтпоп откоса, които често се увличат по винтидж готик рок, а изненадващото гостуване на Robert Smith от The Cure e несъмнено черешката на тортата.

Препоръчваме: Good Girls
Слушайте в Spotify

41Julien Baker
Little Oblivions

Julien Baker си извоюва име на инди сцената, възпявайки трудни истини върху тихи аранжименти. В третия ѝ албум “Little Oblivions” формулата е променена – музиката оживява както никога досега с помощта на дръм машини и синтезатори. Още по-изненадващ е факта, че Baker е човекът-оркестър, който стои зад изпълнението на повечето музикални инструменти. Междувременно мрачните ѝ изповеди стават все по-болезнени, докато тя медитира върху въпроси като невъзможността да простиш и първичните импулси за самоунищожение.

Препоръчваме: Hardline
Слушайте в Spotify

Matador Records
Domino Recording

40Villagers
Fever Dreams

Conor O’ Brien многократно се е доказвал, като един от най-любознателните ирландски композитори през последното десетилетие. Загова няма нищо изненадващо във вдъхновенията, които той цитира за петия албум на бандата си Villagers – фестивала Another Love Story, биг бенд джаза на Дюк Елингтън, приказните композиции на Пиеро Умилиани, картините на Лорънс Стивън Лоури и литературата на Джеймс Болдуин. Пълна каша, нали? Всички тези фрагментирани настроения, обаче, се сливат успешно във “Fever Dreams” – несъмнено най-раздвижения и прогресив албум на Villagers досега.

Препоръчваме: So Simpatico
Слушайте в Spotify

39Sega Bodega
Romeo

Имали ли сте някога въображаем партньор? Sega Bodega си има такъв. Тя се казва Luci и, както ще забележите от обложката на албума, е направена от… светлина?! В “Romeo” Salvador Navarrete надгражда значително над потенциала, загатнат в дебюта му “Salvador”, а негови спътници във вълнуващата му одисея до Обетованата земя са Charlotte Gainsbourg, Isamaya Ffrench и Arca. Клубните хиперпоп забивки се редуват с космически поп балади, а агресивните гаражни бийтове са обуздани от прочувствени синтове.

Препоръчваме: Only Seeing God When I Come
Слушайте в Spotify

NUXXE
Universal Music

38Agnes
Magic Still Exists

Деветгодишното очакване за нов албум на Agnes си струваше. Въпреки краткото времетраене, “Magic Still Exists” е диско бомба, достойна да се нареди до последните издания на Jessie Ware, Dua Lipa, Kylie Minogue и Roisin Murphy. Езотеричните текстове на шведката за освобождаване на духа и превъзмогване на социалните конструкти ще звучат особено на място на дансинга на европейски гей клуб, а присъствието на ABBA семпли, Giorgio Moroder синтове и Daft Punk-ски вокодър носят усещането за носталгична еклектика. 

Препоръчваме: 24 Hours
Слушайте в Spotify

37For Those I Love
For Those I Love

Трудно е да наречем “For Those I Love” – кариерен ход. Той е създаден със съвсем различна идея. Скърбенето след загубата на любим човек е една от онези болезнени емоции, които никога не успяваме да обобщим подобаващо с думи. David Balfe споделя трудния процес чрез проект, увековечил любовта към покойния му приятел Paul Curran, който се самоубива през 2018 година. Върху денс бийтове ирландецът изнася емоционални рецитали, адресиращи бедността, порастването и смъртта. Колажът от гласови съобщения и трогателни анекдоти допълва картината и придава чувство за документалност. “For Those I Love” е албум за всеки, който се нуждае от напомнянето, че нито една сянка не може да съществува без светлина.

Препоръчваме: I Have a Love
Слушайте в Spotify

September Recordings
Asthmatic Kitty Records

36Sufjan Stevens & Angelo De Augustine
A Beginner’s Mind

Има ли тема, която не е била възпята от Sufjan Stevens? Досега музикантът се е обръщал към миналото си, САЩ и дори космоса за вдъхновение. За създаването на “A Beginner’s Mind”, обаче, той отвежда Angelo De Augustine на хижа, където двамата гледат редица любими филми дни наред. Съвсем логично, текстовете в общия им албум препращат към “Creature from The Black Lagoon”, “Silence of the Lambs” и “The Wizard of Oz”. Разбира се, има и уловка – двамата използват първоизточниците, за да достигнат до интересни заключения, скрити зад нежните инди фолк аранжименти.

Препоръчваме: Back to Oz
Слушайте в Spotify

35Clairo
Sling

Със “Sling” Clairo обръща гръб на bedroom поп звученето, което я направи тренди в TikTok, и влиза в ролята на singer-songwriter артист в духа на идолите ѝ Joni Mitchell и Carole King. Резултатът е колекция от нежни и органични пиано балади в духа на 70-те, подходящи за танци до камината в просторната всекидневна. Майсторската продукция на Jack Antonoff утвърждава репутацията му на магьосник зад пулта и допълва усещането за опияняваща носталгия. “Sling” е доказателство, че Claire Cottril крие повече трикове в джоба си, отколкото предполагахме.

Препоръчваме: Amoeba
Слушайте в Spotify

Republic Records
Play It Again Sam

34Balthazar
Sand

След като търсиха себе си отделно белгийците Maarten Devoldere и Jinte Deprez решиха да съберат отново Balthazar и да пренесат чувството за творческа свобода в “Sand”. Следите от бароковия инди поп, типичен за първите им записи, избледняват все повече – новите парчета на европейците са по-софистицирани и препращат към blue eyed соул, 60-тарски ноар, фънк и джаз. Меланхолията пък остава на заден план, изместена от басови аранжименти, които биха звучали еднакво добре в лаундж бар и на фестивалните сцени. 

Препоръчваме: Linger On
Слушайте в Spotify

33The Killers
Pressure Machine

Въпреки завръщането на китариста Dave Keuning, “Pressure Machine” нe прилича особено на типичните албуми за The Killers. Концептуалният проект е вдъхновен от жителите на Нефи – градче в щата Юта, в което Brandon Flowers е прекарал ключови години от детството си. Разказите за града (сред които трагедията на тийнейджъри, прегазени от влак, епидемията от опиоди и депресията на гей младеж, който не се вписва в консервативната общност) задават контекста, без който трудно бихме могли да разберем пълноценно парчетата. Музиката, от своя страна, звучи като саундтрак към замислен поглед в последното уиски за вечерта.

Препоръчваме: Quiet Town
Слушайте в Spotify

Island Records
Republic Records

32Lord Huron
Long Lost

“Long Lost” е не само религиозно преживяване за любителите на кънтри и фолк музиката от 60-те години, но и лабиринт от любопитни загадки. Рекламната кампания около албума включваше поредица от мистериозни видеоклипове, писма от хора, които не съществуват и нова митология за призрачното студио, в което Lord Huron записват песните си. 16-те парчета, от своя страна, цитират спагети уестърни, сърф културата и протичането на времето, което се замъглява в 14-минутен красив ембиънт финал.

Препоръчваме: Love Me Like You Used To
Слушайте в Spotify

31Lorde
Solar Power

Защо “Solar Power” предизвика такива противоречиви отзиви? Дали заради безспорното превъзходство на предшественика “Melodrama” или защото се размина рязко с очакванията на феновете? Всъщност, няма значение. Изкуството рядко предизвиква обективни реакции. За третия си албум Ella се изолира в родната Нова Зеландия, дава си време да разбере своята болка и тъга и стига до заключението, че понякога простотата на ежедневието е единственото, върху което можем да се съсредоточим, докато се движим към несигурното бъдеще. Песните са топли, отнесени и поетични, сякаш няма какво да доказват. 

Препоръчваме: Mood Ring
Слушайте в Spotify

Universal Music
Universal Music

30London Grammar
Californian Soil

“Californian Soil” не е соло албум на Hannah Reid, но се занимава с нейните лични емоции като част от индустрия, третираща жените музиканти неравностойно и като пионки на големите играчи (от мъжки пол). Освен вече познатите ангелски вокали на певицата, феминисткият запис ни сблъсква с по-електронна продукция, синтезатори и поглед към бъдещето, което е в ръцете на всички ни. Стилистичният подход на London Grammar този път напомня до голяма степен за най-добрите моменти на Beach House, а защо не и за емоцията на Florence Welch. 

Препоръчваме: How Does It Feel
Слушайте в Spotify

29Ashe
Ashlyn

Някои от вас може би познават Ashlyn Rae Wilson от участието ѝ в редица EDM песни дълго преди издаването на соловия ѝ дебют. Творческата ѝ идентичност днес е значително по-ярка, а албумът се възползва от подхода на Billie Eilish, но добавя и нещо оригинално към тях. Историята на разпадащия ѝ се брак я стимулира да даде всичко от себе си и да излее натрупаните емоции в откровени песни, които най-често започват с лека и наивна мелодия и почти винаги избухват в епичен припев. 

Препоръчваме: Save Myself
Слушайте в Spotify

Mom+Pop
Loma Vista Recordings

28St. Vincent
Daddy’s Home

Умението на Annie Clark да се преобразява в различни персони е смайващо, заради отдадеността ѝ, типична за method актьорите. В “Daddy’s Home” тя влиза в образа на ъндърграунд звезда от фабриката на Уорхол, която ни развежда из мрачните улички на Ню Йорк през 70-те. Музиката напомня на соул периода на David Bowie от “Young Americans”, но изненадва и с кабаретна театралност. Признаваме, голям процент от насладата идва от познатото чувство за самоирония на St. Vincent и осъзнаването, че този неин образ ще живее само до раждането на следващата ѝ голяма идея.

Препоръчваме: Melting of the Sun
Слушайте в Spotify

27Japanese Breakfast
Jubilee

Michelle Zauner контрира вълната от локдаун записи през последните две години и се разписва с “пост-пандемичен” проект, озаглавен “Jubilee”. Приповдигнат и пропит с оптимизъм, той ни оставя с усещането за края на една дълга и мрачна нощ. След като се изправи лице в лице с травмата от миналото в мемоара “Crying in H Mart”, Zauner използва палитрата на инди поп сцената за да влезе в ролята на философ, изследващ радостта от всички възможни ъгли. Още от откриващите мариачи оркестрации в “Paprika” “Jubilee” се оказва портал към един приказен и еклектичен свят, в който чудесата са ежедневие.

Препоръчваме: Be Sweet
Слушайте в Spotify

Dead Oceans
Universal Music

26Tori Amos
Ocean to Ocean

В началото на пандемията Tori Amos се изолира в любимия си дом в Cornwall с тежкия емоционален товар от смъртта на майка ѝ. Природата се оказва неин най-верен спътник – вълните на океана, който се разбива в скалите, дърветата, които шептят древни истини за живота и келтските феи, които Tori настоява, че са истински. Въпреки специфичните теми, широкият спектър от емоции в 11-те песни превръща “Ocean to Ocean” в най-достъпния албум в дългото творчество на червенокосата легенда. 

Препоръчваме: Spies
Слушайте в Spotify

25Aly & AJ
A Touch of the Beat…

В “A Touch of the Beat…” една от любимите ни схеми в поп музиката – бивши звезди на Дисни бягат от машината за да запишат необичаен албум – се повтаря. До известна степен, първият проект на дуото Aly & AJ от 14 години насам е онова, което очаквахме да чуем тази година от Kacey Musgraves (“Star Crossed” далеч не беше разочарование, но не успя да се доближи до качествата на “Golden Hour”). Сестрите отправят поглед към слънцето на Южна Калифорния, свободата на пустинята и живописните пейзажи от детството им и записват безгрижен и замечтан синт поп/рок в духа на 70-те. 

Препоръчваме: Pretty Places
Слушайте в Spotify

Independent
Universal Music

24Odette
Herald

Дефинирането на музиката в “Herald” е поредната задача с повишена трудност в тазгодишната класация. Докато дебюта на Odette разчиташе на класически структури, неговият наследник е далеч по-новаторски. Алхимичното съединение от нео соул и бароков поп се оказва нужния проводник за сърцераздирателната история за раздяла, преминала през всички фази на взаимно измъчване. Разнообразието от инструменти и електрониките изграждат богати текстури и чувство за непредсказуемост. За щастие, всичко това не е за сметка на хит заряда.

Препоръчваме: Amends
Слушайте в Spotify

23Mahmood
Ghettolimpo

Mahmood отговори на високите очаквания след международния си успех със “Soldi” на Евровизия преди две години. “Ghettolimpo” е амбициозен концептуален албум, в който Alessandro не само отдава почит на арабските си корени и фолклора на Сардиния, но и намесва дългогодишната си страст по митологията и японската манга/аниме култура. Още от обложката виждаме модерна интерпретация на мита за Нарцис, а темата за безсмъртието придобива космически измерения. Музиката пък е авангарден микс от невротични електроники ала FKA Twigs, модерно R&B и дори малко регетон.

Препоръчваме: Inuyasha
Слушайте в Spotify

Universal Music
Neighbourhood Recordings

22Dave
We’re All Alone In This Together

Проклятието на втория албум беше сериозна заплаха за Dave, който спечели Mercury Prize и Brit награда за “най-добър албум” с дебюта си “Psychodrama”. Въпреки това, “We’re All Alone in This Together” е достоен втори удар от британския рапър. Още в началото на записа Dave сравнява славата с билет първа класа за самолет, който неизбежно ще катастрофира. Мимолетните моменти на грандиозност биват приглушени от непоколебимата и крехка човечност, която остава в ядрото на песните, а критиките към правителството по въпроса за имиграцията и социалната мобилност продължават да стоят на дневен ред.

Препоръчваме: Verdansk
Слушайте в Spotify

21Lana Del Rey
Blue Banisters

Във втория си албум за 2021 година Lana Del Rey се разрови в архивите си от неиздадена музика и поезия и събра парчета, които отразяват подобаващо настроенията ѝ през последните две години. “Blue Banisters” е от всички по много – възхвала на американски културни божества от 20-ти век, среден пръст към критикуващите, носталгия по златните години на Холивуд и coffee shop джаз стремеж. Малко са артистите, които са толкова отдадени към реализирането на собствената си визия. 

Препоръчваме: Arcadia
Слушайте в Spotify

Polydor Records
Sacred Bones Records

20Spellling
The Turning Wheel

Голяма част от песните в “The Turning Wheel” са създадени от Tia Cabral с идеята да бъдат записани от други артисти. В крайна сметка, експерименталната звезда решава да ги запази за себе си. Това обяснява отчасти изумителната ѝ трансформация от lo-fi даркуейв енигма в соло прима с грандиозни амбиции. Симфоничният трети албум на проекта ѝ Spellling използва езика на магията, за да отрази реалността на един творец-мечтател, търсещ спасение от опожарения ни свят. Влиянието на Minnie Riperton се среща с типичната мистична атмосфера на Cabral, а финалният продукт е внушителен.

Препоръчваме: Turning Wheel
Слушайте в Spotify

19Brandi Carlile
In These Silent Days

През 2018 година Brandi Carlile достигна нов апогей в кариерата си с “By the Way, I Forgive You”, който ѝ спечели дългоочаквания мейнстрийм успех. Последва сътрудничество с Tanya Tucker, участие в супергрупата The Highwomen и издаването на мемоар. С други думи – “In These Silent Days” бе изправен пред трудна задача. Разбира се, Brandi се справи с лекота и то без да създава песните си самоцелно. Напротив, записът е органичен резултат от житейските ѝ търсения и любовта ѝ към кънтри и фолк величията от 60-те и 70-те години. 

Препоръчваме: Right on Time
Слушайте в Spotify

Elektra Records
Universal Music

18Halsey
If I Can’t Have Love, I Want Power

Ясно е, че майсторският завой към мрачен алт-рок в “If I Can’t Have Love, I Want Power” се дължи до голяма степен на продуцентите Trent Reznor и Atticus Ross (Nine Inch Nails). И все пак, в никакъв случай не е редно да пренебрегваме умението на Halsey да преминава през изненадващи трансформации, докато размишлява на глас за изпитанията на бременността, комплекса “Мадона и блудница” и институционализираната мизогиния. Феновете на певицата, очакващи лесносмилаеми радио хитове ще останат объркани, но това не променя факта, че “If I Can’t Have…” е най-значимият ѝ албум досега.

Препоръчваме: Easier Than Lying
Слушайте в Spotify

17Arab Strap
As Days Get Dark

Шотландците Arab Strap решиха да отбележат 25-тата годишнина от дебюта си “The Week Never Starts Round Here” с нов албум продуциран от Paul Savage. Идеята звучи като планирано завръщане към корените им, но “As Days Get Dark” страни от чувството за носталгия. 11-те парчета са експресивен и предизвикателен трип през съзнанието на потиснати лирически герои, които се обръщат към неочаквани отдушници, докато света около тях се разпада. Нощта е безкрайна в поетичния албум, а безнадеждното чувство се пречупва периодично от легендарното чувство за хумор на Aidan Moffatt, което е като отлежало вино след години тишина. Ако албумите имаха аромат, “As Days Get Dark” щеше да мирише на петрикор и евтини цигари.

Препоръчваме: The Turning of Our Bones
Слушайте в Spotify

Rock Action Records
Polydor Records

16Lana Del Rey
Chemtrails Over the Country Club

Коя е истинската Lana Del Rey? Въпрос, който измъчва всички циници вече цяло десетилетие. “Chemtrails Over the Country Club” не дава ясен отговор и дори задава нови теми за размисъл. Дали Lana е била най-щастлива като 19-годишна сервитьорка, докато е танцувала безгрижно на песните на Kings of Leon? Дали Lana е най-истинска като сестра, любовен партньор или артист? От какво бяга и къде ще открие себе си? Освен, че влиза в интересен диалог с по-старото ѝ творчество, “Chemtrails Over the Country Club” е пълната противоположност на мащабния предшественик “Norman F***** Rockwell” – тих фолк запис в духа на ранната Joni Mitchell.

Препоръчваме: Chemtrails Over the Country Club
Слушайте в Spotify

15Low
HEY WHAT

По-рано тази година Mimi Parker обясни пред NPR, че винаги търси красотата в мелодията като композитор, докато съпругът ѝ Alan Sparhawk се фокусира върху хаоса. Именно тази дуалност превръща “HEY WHAT” в един от най-самобитните проекти за изминалата година. Експериментите с постапокалиптичен шум продължават да са в основата на парчетата, но в допълнение дуото ни поднася красиви вокални хармонии – именно те са звукът, символизиращ преодоляването на болката и привикването към нейното неизбежно присъствие. “HEY WHAT” изисква активно и съсредоточено слушане. За първи път си го пуснах за фон, докато приготвям вечеря и многократно спирах, втренчен в колоната и се опитвах да обработя всеки звук, който излизаше от нея. Защо? Защото краят на света никога досега не е звучал точно така!

Препоръчваме: Days Like These
Слушайте в Spotify

Sub Pop Records
City Slang

14Noga Erez
KIDS

Тел Авив е известен като израелския еквивалент на “град, който никога не спи”, а освен това е и дом на алтернативната поп звезда Noga Erez. Във втория си албум “Kids”, създаден с помощта на партньора ѝ Ori Rousso, тя продължава започнатото в дебюта си “Off The Radar” и облича сериозните си политически коментари за глобални конфликти (включително израелско-палестинския такъв, разбира се) в жестоки аранжименти. Въпреки че Noga и Rousso действат изключително премерено и умело изграждат и освобождават напрежението, приливът на енергия в парчетата звучи като спонтанно започнало улично парти.

Препоръчваме: YOU SO DONE
Слушайте в Spotify

13Yebba
Dawn

Ако сте от онези хора, които съдят за характера на един човек по компанията – на Yebba определено може да се разчита. Въпреки всичките ѝ успешни колаборации през последните години, изключителните ѝ вокали, за които се носят легенди, си остават истинската сензация в “Dawn”. Противно на очакванията, дебютният албум, който чакахме дълго време не е мейнстрийм поп торнадо, а точно обратното – музикантски и зрял проект, посветен на покойната майка на Abigail. Жанрово песните криволичат между нео соул стилистиката на “All I Ever Wanted”, уестърн атмосферата в “Boomerang” и акустичния фолк на “October Sky” (една от песните на годината). 

Препоръчваме: Boomerang
Слушайте в Spotify

RCA Records
Atlantic

12MARINA
Ancient Dreams in a Modern Land

“Ancient Dreams in a Modern Land” среща театралната екстровертност на дебюта на Marina “The Family Jewels” с емоционалната интелигентност на “FROOT”. 10-те стегнати парчета са медитация върху тревожното състояние на света в момента. “Man’s World”, “Purge the Poison” и “New America” са откровен политически коментар (с любопитни препратки към обвиненията към Харви Уайнстийн, психическия срив на Бритни Спиърс през 2007 година и смъртното наказание за хомосексуални в Бруней), а баладите в края на записа са финално сбогуване с важна връзка от миналото. Marina очевидно не се нуждае от диаманти, за да блести!

Препоръчваме: Man’s World
Слушайте в Spotify

11Jack Savoretti
Europiana

Jack Savoretti достига творческия си пик в носталгичния “Europiana”, който се позовава еднакво на ABBA, Daft Punk и Julio Iglesias, но успява да пренесе духа на романтичен средиземноморски обяд, поднесен с чаша охладено розе. Записан по време на пандемия в легендарното студио Abbey Road, албумът е посветен на корените на Jack, който жонглира смело с италианско и френско диско, но не забравя и вече познатия си усет за adult-contemporary поп-рок. Знаковите Nile Rogers (Chic) и John Oates допълват картинката с изненадващи включвания, но истинската звезда тук е Savoretti със спомените му за слънчеви плажове, невинни целувки и времена, в които не сме си представяли, че света някога ще спре.

Препоръчваме: Too Much History
Слушайте в Spotify

EMI
Atlantic

10Hayley Williams
flowers for vases / descansos

Поп-пънк жанрът преживя същинско възраждане тази година и влиянието на Paramore е навсякъде. Знаменосецът на бандата Hayley Williams, обаче, продължава да се отдалечава все повече от рок корените си и да експериментира с по-обрани звуци. Предположението на певицата, че е успяла да прогони eмоциите от болезнения развод с Chad Gilbert в соло дебюта си “Petals for Armor” се оказа грешно. По време на пандемия, Williams се самоизолира и продължи да преживява случилото се, а в резултат на това се ражда “flowers for vases / descansos” – интроспективен фолк албум, способен не само да разчувства, но и да утешава с помощта на акустична китара, призрачно пиано и красиви вокали.

Препоръчваме: Over Those Hills
Слушайте в Spotify

9Charlotte Cardin
Phoenix

“Phoenix” е дебют на певица, която от пет години се подвизава като хедлайнър на канадската музикална сцена. Както подсказва и заглавието на албума, Charlotte Cardin се издига до нови висоти и не само оправда дългото чакане, но и ни поднесе 13 жестоки алт-поп парчета, на които циклихме месеци наред. До известна степен, “Phoenix” е портрет на жена, която изживява криза на идентичността и преминава през уязвимия процес на себеоткриването, а чувствата ѝ са вплетени в овластяващи композиции, които звучат супер както в магазина и телевизионното студио, така и в големите зали.

Препоръчваме: Meaningless
Слушайте в Spotify

Atlantic
Goliath Enterprises Limited

8Nick Cave & Warren Ellis
CARNAGE

Преди две години “Ghosteen” беляза края на трилогия от атмосферични албуми и символичния край на едно важно десетилетие в кариерата на Nick Cave и сътрудника му Warren Ellis. Съвсем изненадващо двамата продължиха да работят заедно и през пандемията. Самият Nick описва “CARNAGE” като “брутален и красив запис, вдъхновен от обществено бедствие”. Тези думи значително опростяват крайния резултат до два единствени цвята, а всички сме наясно, че двамата музиканти умеят да боравят с цяла палитра от нюанси. Историите за герои, достигнали повратни точки от живота си напомнят на произведения на готическата авторка Фланъри О’Конър, а церемониалните аранжименти криволичат между зловещ киберпънк и духовит ембиънт.

Препоръчваме: Hand of God
Слушайте в Spotify

7Little Simz
Sometimes I Might Be Introvert

“Sometimes I Might Be an Introvert” е странно явление – приказка, в която Emma Corrin от “The Crown” е разказвач, а в ролята на дракона, който решителната Little Simz успява да убие е погрешното разбиране, че интровертите не могат да функционират адекватно в света на екстровертите. Simz задълбава сериозно в теми като живота на чернокожата жена, сексизма в музикалната индустрия, нигерийските ѝ корени и израстването в Обединеното Кралство. Зад катарзисните размишления продуцентът Inflo избухва с грандиозни аранжименти, превръщащи записа в хип хоп еквивалент на Hans Zimmer саундтрак.

Препоръчваме: Introvert
Слушайте в Spotify

AGE 101 MUSIC
Dirty Hit

6Wolf Alice
Blue Weekend

В най-добрия си албум досега английската рок група Wolf Alice отвежда музиката си на нови места, но и продължава да бъде все така лесно разпознаваема. Китарният шум ала The Smashing Pumpkins е заменен от елегантни симфонични аранжименти и замечтани вокални хармонии. Придружени от музикален филм, вдъхновен от David Lynch, песните преминават през разнообразие от настроения, а Ellie Rowsell демонстрира впечатляваща гъвкавост – от нежни и красиви многогласия в баладите до диви крясъци в духа на Courtney Love. Изобщо, няма нищо случайно в масовото признание, което “Blue Weekend” получи още с излизането си.

Препоръчваме: How Can I Make It Okay?
Слушайте в Spotify

5Birdy
Young Heart

Birdy е прекарала важна част от последните пет години, събирайки парчета от сърцето си след тежка раздяла. Временна утеха са били сестра ѝ, с която прекарва месеци в Индия и песните на Nina Simone и Etta James. Същинският катарзис за младата певица, обаче, идва, когато тя се затваря в просторната дървена колиба в Топанга, Калифорния от обложката на “Young Heart”. В нея Birdy пише песните за четвъртия си албум, видимо вдъхновена от планинския Лорел Каньон вайб на 70-те, който срещаме в записи като “Blue” на Joni Mitchell и “Deja Vu” на Crosby, Stills, Nash & Young. Резултатът е най-вълшебния ѝ проект досега, който избягва блясъка на поп чартовете, за да се позове изцяло на класическата singer-songwriter школа.

Препоръчваме: Surrender
Слушайте в Spotify

Warner Music
White Room Records

4JMSN
Heals Me

В “Heals Me” изтънченият естет от Детроит Christian Berishaj продължава да се кланя пред соул музиката от миналото, но паралелно търси и нови пътища, по които да поеме. Те го водят към жестока поредица от звукови обрати, като латино китари в духа на Santana от края на 90-те и R&B мелодиката от началото на века. Тези елементи биха звучали като безвкусен кич при други модерни артисти, но JMSN знае как да ги преобрази в нещо специално и секси. Изобщо, “Heals Me” е не просто зенитът в кариерата на Christian, а една 45-минутна разходка по улиците на Старата Хавана в търсене на сладострастни плътски удоволствия.

Препоръчваме: Love 2 U
Слушайте в Spotify

3Olivia Rodrigo
Sour

Адът няма ярост като млада жена, решена да докаже, че не е музикална ‘еднодневка’. Още с първичния поп-пънк юмрук в “brutal”, Olivia Rodrigo доказва, че крие в себе си нещо повече от сърцераздирателната емоция на сеизмичния ѝ хит “drivers license”. Вдъхновена еднакво от Taylor Swift, Lorde, Alanis Morissette и Avril Lavigne, певицата ни напомня, че една провалена връзка може да ни остави изцедени, но и впоследствие да ни даде свободата да бъдем по-решителни. В текстовете ще откриете препратки към възрастта ѝ, но “Sour” не е само изживяване за тийнейджъри. Точно обратното, Rodrigo описва болката от разбито сърце със замаха на творец със завиден опит, рефлектиращ върху дългогодишен живот, изпълнен с романтични разочарования. 

Препоръчваме: good 4 u
Слушайте в Spotify

Geffen Records
Columbia Records

2Adele
30

На този етап музикалните мемоари на Adele са се превърнали в универсален език. В четвъртия си албум “30” певицата демонстрира емоционалната интелигентност на артист, толкова обикновен в капацитета си да чувства, колкото е необикновен пред микрофона. Новите парчета не са дословна интерпретация на болката от старите ѝ хитове, а проследяват всички неприятни емоции, които изплуват на повърхността по време на развод – вина, срам, безпомощност и желанието да прекараш цял ден на дивана пред телевизора с чаша вино в ръка. Всичко това се случва с намесата на госпъл, соул и мотаун инструментация и вокали. Не сме се съмнявали в умението на Adele да създаде още една всепризната класика, но “30” е нещо много по-благо – той ни напомня на стар приятел, който се връща в живота ни на всеки пет-шест години, а срещите са все така вълнуващи.

Препоръчваме: Easy On Me
Слушайте в Spotify

1Billie Eilish
Happier Than Ever

Как се създава продължение на албум като “When We All Fall Asleep, Where Do We Go?”? Дебютът на Billie Eilish промени правилата в цялата музикална индустрия, изстреля певицата високо в стратосферата, спечели наведнъж главните четири категории на наградите Грами и подобри редица рекорди. Оттук нататък тя имаше два избора: да повтори формулата и да заложи отново на мрачни балади, изпълнени с ASMR ефекти и по-комерсиални забивки в духа на “bad guy” или да направи ляв завой и да се отправи към неочаквана дестинация. За щастие, Billie и брат ѝ Finneas са взели мъдрото решение да направят внимателна спойка между двата варианта и да потопят познатите меланхолични вокали в кадифен класицизъм, сякаш идващ от златната ера на Холивуд. В “Happier Than Ever” ще откриете всичко – красив джаз, традиционен Синатра поп, църковна акапела, spoken-word и ембиънт, Nine Inch Nails-ски индъстриъл, модернизирана боса нова, техно за бошуващи хормони, фолк, стадионен рок и още много. Текстовете ни превеждат през добре обмислено изложение на темата за мрачните страни на славата и порастването. Предполага се, че Billie и Finneas са подходили с чувство за самоирония към заглавието на записа, но то е най-подходящото описание за всички нас, които подлагахме на съмнения способността им да се докоснат отново до онази специална магия, маркирала кариерата им досега.

Препоръчваме: Happier Than Ever
Слушайте в Spotify

Interscope Records
Крис Серафимов
Крис Серафимов
Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.
Сподели
Тагове

Последни публикации

Подобни статии