Erica Abi Wright e артистична личност от малка.
Захранена с музиката на Chaka Khan, Pink Floyd, Phoebe Snow, Prince и Rick James, още на 14 Erica е ангажирана с театър и танци. Тогава е и първата й поява в предните страниции на медиите – нейна снимка по пижама и мъжко сако излиза в lifestyle секцията на Dallas Morning News. Девет години по-късно ще се появи и първата истинска новина с певицата, вече добре позната като Erykah Badu, по повод подписването й с Universal Records след подгряващ сет за D’Angelo във Fort Worth, Тексас.
Badu започва да прави музика още докато учи драма в Grambling State University, след като братовчед ѝ изпраща касетка с бийтове. Това поставя началото на емблематичния Baduizm (1997) – смес от 70-тарски соул, джаз, фънк, хип-хоп и R&B с топъл танцувален груув и органични инструментали над които певицата реди лирики на тема спиритуалност, себепознание, идентичност и социални и философски въпроси с отворени отговори.
Именно с Baduizm идва и титлата “кралица на нео-соула”, която изпълнителката не приема до ден днешен – не признава жанрови ограничения под никаква форма. Това си личи не само в творчеството ѝ – от горенето на ароматни пръчици и свещи на сцената до иконичните забрадки, шапки, бижута, златни зъби, високи токове и афроцентрична символика, Badu залага на експериментализъм и напредничаво мислене във всеки детайл от живота си.
Докато зад Baduizm стоят 25 години преживявания и мисли, последвалият Mama’s Gun (2000) идва само 3 години по-късно, но пък представя изпълнителката като значително по-зряла и подредена – нео-соулът се смесва с блус, повече джаз и фънк и говори за любов, връзки с другите, майчинство и независимост съвсем открито. Социално-политическите коментари се зараждат в Worldwide Underground (2003) и стават водещи в New Amerykah Part One & Two (2008-2010), а тази година Badu издаде първият си пълнокръвен албум от шестнайсет години насам – бясна, психаделична одисея от фънк, джаз, крива електроника, арендби и хип-хоп в тандем с The Alchemist.
Нестандартната персона на Badu е вече завършена и овладяна – кривото психеделично интро на Echos минава към нефилтриран класически бум-бап, изтънчен нео-соул, джаз, фънк и експериментално арендби с честно мрачна атмосферичност, органичен бас/перкусии и неочаквани продуцентски каскади. В албума се включват още и Thundercat, Steve Lacy, Kamasi Washington (идеален саксофон в Black Box), Westside Gunn и Early Sweatshirt с разпознаваем хип-хоп флоу.
Ако трябва да определим водещата тема на Before The Wind Blows, тя би била полово (не)равенство, примесено с мотивите за любовта, желанието, страстта, стареенето, преходността и тънки моменти на по-глобални проблеми като войната, дигиталната зависимост на обществото и политическите манипулации в САЩ и света.
Новото на Badu е едновременно релевантно за времето си и златна среда между най-добрите страни на титулярите – разпознаваемата и смела хип-хоп стилистика на The Alchemist и напредничавия експериментален подход на нео-соул иноваторката.
Next 2 U преработва инструментала на The Realest (Mobb Deep) в приятно-зловещ, но ефирен прочит на роматично увлечение със соул характер – меки и топли вокали с осезаема чувственост и миналистичен аранжимент и заемки от ъндърграунд хип-хоп естетиката. Love Me Not пък изпъква с лежерен R&B ритъм, бляскави клавиши и мека и леко болезнена романтика за това да вложиш всичко в човек, който не отвръща с постоянство и решителност. Музикалният разказ на Badu залага на хумор и непринуденост, вместо на класическата мелодрама и свръхдраматизъм, което превръща парчето в едно от по-игривите в албума.
Басът на Thundercat превърща They Ain’t You в същинска джаз-фънк хитачка, а Kamasi Washington дава на Black Box експериментален соул характер с афрофутуристки нотки – затварящата песен е трагична, но замисляща одисея за дигиталната зависимост на модерното време и ужасяващата посока, в която можем да завием всеки момент.
Завръщането на Badu затвърждава изграденият й вече статут на една от най-важните фигури за експерименталната, напредничава музика и предоставя качествено соул/арендби/джаз/електронно преживяване с важни и релевантни теми и мотиви, без да се ограничава в рамките на стриктна концепция и подреденост. Точно както си го може Erykah Badu.
