Algiers – Shook

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които...

Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп...

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия...

WILLOW – empathogen

WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно...

Dua Lipa – Radical Optimism

Албумът на Dua Lipa от 2020 г. "Future Nostalgia"...

Share

Политическите послания са важна част от музиката на Algiers. Все пак групата носи името на място, което някога е било в сърцето на антиколониалната борба. Текстовете на групата от Атланта изразяват твърда позиция срещу капитализма и са вдъхновени от бунтовния гняв на народа. Още повече Franklin James Fisher е повече от наясно с ролята си на черен фронтмен в индустрия, доминирана от белите хора и с това как ценностите на групата се отразяват на начина, по който критиците ги възприемат.

Музиката на Algiers винаги е черпила от шарена палитра от жанрове – госпъл, блус, хип-хоп, R&B, пънк, spoken-word. Новият им албум “Shook” подчертава още повече тази хаотична еклектика с индъстриъл барабани и синтезатори. Докато записват проекта, музикантите слушат композиции на DJ Premier, пънкарите Dead Boys и хип-хоп звездата Benny The Butcher. В резултат на това се е родил проект, който избягва ограниченията на конвенционалните структури и надгражда със същински пачуърк от неочаквани похвати.

Не липсват препратки към миналото на Algiers. “A Good Man” напомня на “Interzone” на знаковите Joy Division с агресивните си китари, мистични синтове и емоционалната кулминация. “73%” е енергичен пост-пънк с мощен стакато китарен риф и зловещи вокали в духа на ранните издания на групата. Най-добрите моменти в “Shook”, обаче, са тези, в които момчетата излизат извън рамките. “Green Iris” е пропита с нотки на джаз и госпъл, но към края песента се трансформира в нещо напълно различно и уникално. 

И въпреки че споменатите парчета са част от енергичните върхове на албума, голяма част от него си играе с по-финни текстури. Записът е воден от поредица от поетични spoken-word пасажи, занимаващи ни с начините, по които белите хора възприемат и говорят за другите расови общности. Тези интерлюдии ни връщат към политическите интереси на Algiers, но и се отразяват на динамиката на албума. В един момент “Shook” се превръща в концептуален продукт, който трябва да се слуша последователно и цялостно, за да не изгуби част от въздействието си.

“Shook” е типичен представител на пост-жанровата ера, в която живеем. Албумът напомня на творбите на clipping. и Sightless Pit – други майстори на експерименталните колажи. Перспективата на Algiers, обаче, е типична за Атланта, а гласът на Franklin James Fisher ги свързва повече с южната соул музика. В музиката ще откриете напрежение и провокация, но и  достатъчно удоволствие и катарзис.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.