След години, в които самотата и несподелената любов бяха основното им гориво, Sam Smith най-после обръща страницата.
Sam Smith вече няма нужда да доказва мястото си на поп сцената. Големите хитове, наградите и световната слава са факт. С новия албум Hazel Eyes фокусът се измества към нещо по-лично – какво остава, когато успехът престане да бъде основната мярка, а любовта вече не е нещо, за което само мечтаеш.
Кариерата на Sam Smith поема стремглаво нагоре още в началото на 20-те им години. През 2012 г. гласът им привлича вниманието в Latch на Disclosure, а само две години по-късно дебютният албум In the Lonely Hour очертава посоката, която бързо се превръща в тяхна запазена територия – превръщането на личната болка в поп песни с универсален емоционален заряд. Stay With Me се превръща в един от най-разпознаваемите примери и утвърждава Sam Smith като едно от големите нови имена на британската сцена.
Следващият голям момент идва през 2015 г., когато Sam Smith записва Writing’s on the Wall – официалната песен към Spectre от поредицата за James Bond. Година по-късно композицията печели „Оскар“ за най-добра оригинална песен и добавя още едно престижно отличие към бързо растящата им международна кариера. С времето звученето на Sam Smith също започва да се променя – от по-сдържания и меланхоличен соул на ранните години то постепенно се насочва към по-директна и откровено поп стилистика.
С нарастването на популярността на Sam Smith външният им вид, половото изразяване и сексуалността им се превръщат в постоянна част от публичния разговор, а понякога и в повод за остри полемики. С Gloria през 2023 г. това напрежение достига пика си. В центъра на вниманието застава Unholy – колаборацията с Kim Petras, издадена година по-рано, която се превръща в световен хит. През 2023 г. песента носи на двамата и „Грами“ за най-добро дуетно поп изпълнение. Успехът обаче върви ръка за ръка с полемиките – провокативните сценични визии и изпълнения около Unholy превръщат Sam Smith в редовна мишена на критики от консервативни коментатори.
Именно на фона на това напрежение започва и следващият етап в живота и музиката на Sam Smith. Петият албум Hazel Eyes се ражда в съвсем различна среда – преди три години звездата се премества в Ню Йорк заедно с партньора си, модния дизайнер Christian Cowan. Градът постепенно се превръща в място, където Sam Smith усеща повече свобода – промяна, която започва да намира отражение и в новата им музика. „Като куиър човек Ню Йорк се превърна в мое убежище. Тук мога да вървя по улицата и да не усещам постоянно, че някой ме наблюдава или оценява“, разказва Sam Smith пред The Guardian.
Промяната се пренася и в самия процес по създаването на Hazel Eyes. Този път Sam Smith оставя настрана обичайния голям кръг от хитмейкъри и залага на по-интимна творческа среда. В центъра на албума застава Simon Aldred, когото познава още от времето на In the Lonely Hour. Двамата от години обмислят по-близко музикално партньорство, но едва сега идеята намира точния момент да се превърне в реалност. Вместо студийни сесии, подчинени на стегнат график и натиска всяка идея да се превърне в потенциален хит, песните започват да се раждат от дълги разговори, експерименти и работа до късно през нощта. За Sam Smith това се превръща в завръщане към писането на песни като лично и интуитивно преживяване, а не просто като поредна стъпка в добре смазаната машина на поп индустрията.
Hazel Eyes се връща към емоционалната откровеност от ранните години, но този път историята започва от съвсем различно място. Ако In the Lonely Hour се ражда от болката да обичаш някого, който не отвръща на чувствата ти, новият албум задава друг въпрос – какво се случва, когато чувствата най-после са взаимни?

„Това са очите на Christian“, казва Sam Smith, когато Ailsa Chang от NPR пита чии са очите в заглавието Hazel Eyes. „Аз всъщност мислех, че hazel означава буквално цвета на лешника. Едва след като вече бях написал албума, Christian ми каза: „Знаеш ли, очите ми всъщност не са hazel.“ Оказа се, че думата обикновено описва смесен зелено-кафяв оттенък.“ Недоразумението обаче не променя заглавието. Дотогава Hazel Eyes вече означава нещо много по-лично от конкретен цвят на очите.
Everlasting Love, която открива албума, започва да се оформя още преди Sam Smith да срещне Christian Cowan. Тогава идеята за трайна връзка все още е по-скоро надежда, отколкото реалност. „Песента се роди от тъгата, която понякога изпитвах след секс за една нощ. Тайно винаги се надявах, че това може да се превърне в нещо по-дълготрайно“, разказва Sam Smith. Песента обаче остава недовършена. „Три години по-късно написахме втората половина, която е за това да се събудиш на следващата сутрин, да погледнеш в тези очи и да осъзнаеш, че това наистина може да бъде вечна любов.“
И в музикално отношение Hazel Eyes поема в нова посока. В албума се срещат блус, фолк, R&B и кънтри, пречупени през топло, органично звучене с отчетлив привкус на 70-те. Резултатът обаче не е носталгично връщане назад, а по-скоро съвременен прочит на музикалната атмосфера от тази епоха. Sam Smith си поставя и необичайно ясна рамка за звученето на албума. Всяка песен трябва да носи една и съща топла, леко винтидж атмосфера, която звездата описва като „сепия филтър“. Вместо да се пита дали парчето има потенциала да се превърне в световен хит, Sam Smith започва да мисли дали то принадлежи към същия свят и допълва историята на Hazel Eyes.
Сходна промяна се вижда и в публичния образ на Sam Smith. Ако в началото на кариерата елегантните костюми почти се превръщат в униформа, с времето тази строгост отстъпва място на много по-свободно отношение към дрехите и към границите между традиционно мъжкото и женското. „В началото много съзнателно се опитвах да изградя разпознаваем силует. Харесвах артисти, които имат ясен образ, и исках същото за себе си. Но в един момент започнах да усещам, че това ме ограничава. Днес дрехите са много повече средство за изразяване. За куиър хората модата може да бъде и своеобразна броня – тя влияе не само върху начина, по който другите те виждат, но и върху начина, по който самият ти се чувстваш“, разказва Sam Smith.
Тази свобода обаче идва с цена. Славата застига Sam Smith толкова рано, че голяма част от личното им израстване се случва пред очите на публиката. През 2019 г. те споделят публично, че се идентифицират като небинарни и започват да използват местоименията те/тях. Оттам нататък промените във външността, облеклото и начина, по който говорят за себе си, все по-често се превръщат в повод за публични реакции и спорове.
В интервюто за NPR през 2026 г. Ailsa Chang връща Sam Smith 12 години назад и пуска откъс от техен разговор от 2014 г. Тогава звездата е едва на 22, а голяма част от песните им възпява самотата и несподелената любов. „Вероятно един ден ще погледна назад и ще си кажа: стига си пял за това колко си самотен“, шегува се тогава Sam Smith. После добавя нещо, което 12 години по-късно звучи почти като предчувствие: „Може би един ден ще се влюбя и ще погледна назад с мисълта, че всъщност не е било чак толкова страшно.“ През 2026 г. тези думи вече носят съвсем различна тежест. Докато слуша гласа на 22-годишното си аз, Sam Smith се просълзява.
Какво би казал днешният Sam Smith на онзи 22-годишен човек, който толкова силно иска да бъде обичан? „Няма любов, която да е по-ценна от любовта, която даваш на самия себе си“, казва Sam Smith. „Когато имаш това, можеш да приемеш и любовта на друг човек по съвсем различен начин.“
Бележка: В текста са използвани местоименията „те/тях“ от уважение към половата идентичност на Sam Smith.


