Alabama Shakes: Между спомена и настоящето

В едно от най-бурните десетилетия в съвременната американска история липсата на Alabama Shakes започна да тежи почти колкото самата им музика. С I Must Be Dreaming групата най-после се завръща – не просто за да вдигне отново шум, а за да опише и осмисли хаоса, в който се събуждаме.

Години наред Brittany Howard отговаряше по един и същи начин, когато журналистите я питаха за бъдещето на Alabama Shakes: първо трябва да поговори с момчетата. Отговорът звучеше почти уклончиво, но всъщност отразяваше необичайната ситуация около групата. След последните си концерти през 2017 г. Alabama Shakes просто изчезнаха от сцената – без прощално турне, без официално обявена раздяла и без ясен план за завръщане. Дотогава групата беше издала само два албума – Boys & Girls през 2012 г. и Sound & Color през 2015 г. – и се оттегли точно когато изглеждаше, че е достигнала творческия си връх. Brittany Howard обаче не спря. През 2019 г. тя започна соловата си кариера с Jaime, а през 2024 г. издаде What Now, продължавайки да разширява звученето си между психеделичен соул и арт рок. 

Един въпрос обаче остана без отговор: ще се съберат ли някога Alabama Shakes? Оказва се, че през цялото време отговорът на Howard е бил съвсем буквален. За да започне нова глава за групата, тя наистина просто е трябвало да поговори с момчетата.

В края на 2024 г. поводът за неочакваното събиране на Alabama Shakes идва от родната им Алабама. Bo Hicks, съосновател на Druid City Brewing Company в Tuscaloosa и дългогодишен приятел на музикантите, кани Brittany Howard да участва в Get Up 3 – благотворително събитие в подкрепа на пивоварната и местната артистична общност. Howard приема поканата, но скоро осъзнава, че събитието има по-лично значение. Hicks е важна фигура не само за нея, но и за останалите членове на групата. Тогава тя прави нещо, за което говори от години – обажда се на момчетата.

На 18 декември Brittany Howard излиза на сцената на Bama Theatre като обявения солов изпълнител на вечерта. Започва с парчето Short and Sweet, а след песента се преструва, че е забравила електрическата китара, която ѝ трябва за следващото парче. Когато се връща на сцената, вече не е сама. С нея са китаристът Heath Fogg и басистът Zac Cockrell. За първи път от повече от седем години Alabama Shakes отново застават заедно пред публика. По-късно Fogg разказва пред The Guardian, че преживяването е било почти нереално. „Не бях свирил тези песни от последния ни концерт. Дори не ги бях слушал, освен ако случайно не прозвучеше някоя в ресторант. А на този концерт в публиката имаше толкова много познати лица, без никой да знае, че ще излезем заедно на сцената. Изненадата направи момента още по-силен.“

За Brittany Howard събирането на Alabama Shakes е нещо повече от връщане към старите песни. За нея моментът е свързан със спомена за връзката между членовете на групата, които през годините се превръщат не само в приятели и музиканти, но и в семейство. Именно това усещане помага да се обясни защо събирането изглежда толкова естествено. Alabama Shakes никога не представят паузата си като драматична раздяла. Около 2017 г. Zac Cockrell и Heath Fogg стават бащи, а Howard е изтощена след години на записи и турнета. Тя споделя, че групата е стигнала до момент, в който продължаването в същото темпо е можело да ѝ навреди. От нейна гледна точка паузата не е знак за разрив, а начин членовете на Alabama Shakes да се погрижат един за друг и да запазят връзката помежду си.

След концерта в Tuscaloosa Alabama Shakes все още нямат голям план за завръщането си. Репетициите обаче бързо прерастват в сесии за писане. Първоначалната идея е скромна – няколко нови песни, евентуално достатъчни за EP. Материалът обаче започва да се трупа много по-бързо от очакваното. „Влязохме в студиото с идеята да направим около три песни, а накрая станаха седем“, разказва Brittany Howard пред Rolling Stone. „Когато приключихме тази сесия, си казахме: защо да не направим още няколко? Защо да не се върнем и да запишем цял албум?“

Така постепенно се ражда I Must Be Dreaming – първият албум на Alabama Shakes от 11 години насам. Още от самото начало обаче групата е категорична, че не иска просто да се върне към звученето от миналото. „Нямахме намерение да пресъздаваме Boys & Girls или Sound & Color“, казва Howard. Вместо това тримата започват от много по-прост въпрос: „Какво ни вълнува в момента?“ Именно отговорите на този въпрос оформят новия материал и показват колко са се променили музикантите през годините. „Всички сме по-възрастни, по-меки и по-чувствителни“, признава вокалистката в предаването Wild Card на NPR.

На въпрос на Rolling Stone AU/NZ какво е носила със себе си емоционално, докато работи по албума, Brittany Howard отговаря кратко: „Светът. И по-конкретно Съединените щати.“ По думите ѝ случващото се в американското общество е невъзможно да остане извън музиката ѝ. Howard признава, че въпреки привилегиите си продължава да усеща пряко напрежението около себе си. Именно тези емоции тя се опитва да превърне в песни. Албумът обаче не остава в чувството на безсилие. Погледът се измества към личната отговорност и идеята, че промяната не трябва да се чака от някой друг. „Няма лидер и няма спасител. Ние сме лидерите. Ние сме спасителите“, заявява Howard. За нея надеждата върви ръка за ръка с личната отговорност. Промяната започва от начина, по който се отнасяме както към себе си, така и към хората около нас.

Brittany Howard усеща живота след пандемията като по-хаотичен и все по-труден за осмисляне. В този контекст заглавието на албума I Must Be Dreaming звучи като реакция на недоверие към посоката, в която върви светът. Но за Alabama Shakes заглавието носи и друг смисъл. То говори и за неочакваните моменти на близост – за хората, които си помагат, грижат се за общността около себе си и защитават каузите, които са важни за тях.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

ROSALIA спечели Албум на годината на Latin Grammy Awards 

Победата бележи поредния исторически момент в кариерата на ROSALIA, която през последните години се утвърди като един от най-смелите и новаторски артисти на международната музикална сцена.

Foo Fighters с първи концерт в България на 30 юни 2027 г.

Групата ще излезе на сцената на Националния стадион „Васил Левски“ в София като част от Take Cover, най-мащабното турне в историята ѝ.

RAYE и ROSALIA оглавяват номинациите за наградите Грами 2027

Със своите 11 номинации RAYE изравнява рекорда на Beyoncé за най-много номинации, получени от артист в едно издание на наградите.

Иво Димчев и различните лица на свободата

Иво Димчев е от онези артисти, за които всяко етикетче отеснява. Тази година той закръгля 50 и ще го отпразнува в Зала 1 на НДК със специален концерт. Говорим си с него за пътя дотук, за промените по трасето и за всичко, което му предстои.

Orville Peck вече няма какво да крие

Маската винаги е била закрилата на Orville Peck, но в Mule тя спира да го пази. В най-личния си албум той прекарва зависимостта и възстановяването през музика, която стопява всяко разстояние между сценичния образ и човека отдолу.

Sam Smith през очите на любовта

След години, в които самотата и несподелената любов бяха основното им гориво, Sam Smith най-после обръща страницата.

Orville Peck вече няма какво да крие

Маската винаги е била закрилата на Orville Peck, но в Mule тя спира да го пази. В най-личния си албум той прекарва зависимостта и възстановяването през музика, която стопява всяко разстояние между сценичния образ и човека отдолу.

Иво Димчев и различните лица на свободата

Иво Димчев е от онези артисти, за които всяко етикетче отеснява. Тази година той закръгля 50 и ще го отпразнува в Зала 1 на НДК със специален концерт. Говорим си с него за пътя дотук, за промените по трасето и за всичко, което му предстои.

Erykah Badu: 16 години по-късно

Завръщането на Badu затвърждава изграденият й вече статут на една от най-важните фигури за експерименталната, напредничава музика.

Muse: сигнал до Вселената

Не е изненада, че десетият албум на Muse е озаглавен The Wow! Signal - препратка към мистериозния радиосигнал, засечен през 1977 г. Този път обаче познатата космическа тематика отстъпва място на едни от най-личните текстове, които Matt Bellamy е писал досега.

MOCCAPHORIA без компромиси

След участието си в Гласът на България през 2018 г. MOCCAPHORIA избира по-дългия път – този на търсенето на собствен звук и артистична идентичност. Днес тя представя дебютния си албум momentum. Говорим си за промяната, израстването и новото начало.

scarlet: По следите на Виа Понтика

Scarlet е сред групите, които през последните години вдъхват нов живот на българската алтернативна сцена. След излизането на дебютния албум Понтика разговаряме с тях за музикалните влияния и творческия процес.

Preyah: В сърцето на вулкана

Прея се завръща с LAVA – личен проект, роден след период на сериозна вътрешна промяна. Пред LOUD певицата разказва какво промени посоката ѝ и какво означава да следваш собствените си правила в българската музика.

Related Articles